Защо е хубаво да празнуваме Великден?

Трябва ли хората да се делят на Великден? Вместо вярващи и невярващи да спорят безконечно има ли Бог, няма ли, могат да го празнуват поради различни причини.

Ако наистина е имало Възкресение, значи това е най-великото и най-светлото чудо на всичко времена! И вярващите могат да го честват като реално събитие.

Ако не е имало, значи това е най-прекрасната легенда за това, че Доброто побеждава Злото. Невярващите могат да го честват като символична репрезентация на надеждата за доброта и смисъл в живота.

Всеки може да си намери добра причина да вярва, че Великден е велик ден. Така че… Христос Воскресе!

ВМРО, погромът над йеховистите, омразата и Иисус

На големия православно-християнски празник Цветница, в навечерието на Страстната седмица, група безбожници пребиха мирни хора, защото са различни и изповядват различно християнство.

На 17 април 2011г. в Бургас ВМРО организира митинг, който се превърна в погром. Чрез интернет изстъпленията станаха известни по света и у нас. Понеже грозните и брутални сцени предизвикаха предимно отрицателни реакции, ВМРО обърнаха плочата. Местният им лидер заяви, че митингът бил организиран във Фейсбук, а те просто се присъединили… Всъщност това не е вярно.

Георги Дракалиев от ВМРО –  Бургас е създател на събитието във Фейсбук и е поканил стотици хора.

Ето и скрийншот: 

Няма да коментирам факта, е след като е надробил попарата, на един политик не му стиска да си я изсърба. За съжаление, днес ВМРО е шепа популисти, която води сбирщина стадоподобни утайки. Ако нямаше проблеми и хората не бяха научили за зверствата на групата изверги, Дракалиев просто щеше да си припише предизборен актив (наесен има избори). Че на ВМРО й е насран задникът си личи и от факта, че на официалния й сайт е имало статия с величавото заглавие ВМРО – Бургас срещу „Свидетели на Йехова“, която след издънката тихомълком и бързешком е махната.

Жалкото е това, че в продължение на години в България се налага език на омразата. Това се прави от Атака, от Расате, от ВМРО. Погромът е само следствие, както и нападенията над небели хора, както и пребиването на приличащи на гей младежи, както и нечовешкото отношение на закона и „народа“ към бежанците и емигрантите.

Колкото до Христос, той е бил аутсайдер и е протягал ръка към аутсайдерите, към хората в немилост. Вероятно затова Петя Кирилова солидарно написа Днес съм Свидетел на Йехова. Затова Лидия Стайкова заяви тревогата си от разправата с Другите в Следите остават.

Не съм кой знае колко даровит писател, затова ще изразя подкрепата си за правото на различните да живеят мирно и да изповядват вярванията си, без да пречат никому, за правото на всеки да има място под слънцето и за правото на всеки да живее човешки с откъс от едно стихотворение:

       Jesus was a gay black hippie Jew,
And if you hate that then I guess he will forgive you.
Jesus was a gay black hippie Jew;
Some say he was a secret Buddhist too…



Мелодичен секси хеви метъл с The Final Frontier на Iron Maiden

 

Изпълнител: Iron Maiden

Албум: The Final Frontier

Стил: хеви метъл

Година: 2010

Бях решил да не пиша за хеви метъл групи, но наскоро си казах: Защо пък не?! Iron Maiden ме убедиха с The Final Frontier (2010). Считано от днес , макар и рядко, тежката музика ще намира място в Шлемовеец.

The Final Frontier е секси мелодичен хеви метъл албум. Maiden са позната марка – менюто на заведението не предлага нищо ново, но това, което го има, е добре направено. Най-приятните песни са Satellite 15… The Final Frontier (съставена от три дяла) , El Dorado, пауър баладата Coming Home и 11-минутната мелодична епика When the Wild Wind Blows.

––––––––

Оценка: 3.5/5

Вълшебно нощно пътуване с Conjure One и Exilarch (2010)

Изпълнител: Conjure One

Албум: Exilarch

Година: 2010

Стил: електронна музика, поп

Залюбих Conjure One преди 4 години, когато открих, че Джеф Мартин пее една от песните в първия (едноименен) албум на проекта. Всъщност проектът Conjure One е еднолично предприятие на Рис Фълбър, който прави – струва, но винаги успява да привлече първокласни вокалисти за своята мистична, релаксираща, на моменти космическа и същевременно динамична музика. Както предните два албума Conjure One (2002) и Extraordinary Ways (2005), новият Exilarch (2010) е подходящ за слушане почти по всяко време. Пътувайки с кола по магистралата, слушах албума, докато наоколо се стелеше мрак и имах усещането, че музиката заема пространството в колата, издига ме и ме превръща страта жигула е ракета, а мен – в астронавт. Но понеже слушах албума няколко пъти миналата седмица на светло, съм убеден, че слушането през деня също е удоволствие, само че тогава фантазиите са други…:)

–––––––-

Оценка: 4/5

Здрав рок от Black Country Communion

Изпълнител: Black Country Communion

Албум: Black Country

Година: 2010

Стил: хард рок

Black Country Communion е супергрупа, в която са замесено по равно двама британци и двама американци.

Глен Хюз – бас и вокали, Джо Бонамаса – китара, Дерек Ширинян – клавишни и Джейсън Бонъм – ударни. Едноименният дебют е силен и прави много добро впечатление. Стилът клони повече към обичайното за 70-те хард-рок звучене (усеща се повеят на Пърпъл и Цепелин), подплатено със синеок блус. Най-добрите песни са вихрената Black Country (напомня за мелодична градушка върху горещ ламаринен покрив) и One Last Soul (Хюз се мъчи да го докара секси, все едно е с 30 години по-млад и май успява). В албума ми липсва само по-осезателното участие на Шеринян като солист. Единствено в последната песен – 11-минутната Too Late for the Sun групата е използвала пълноценно възможностите му на клавишните.

––––––––-

Оценка: 3.5/5

България – на другия ден

България – на другия ден. Президентът Първанов създаде АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане. Непартийна, надпартийна, вместо партийна, като Звено едно време.

България – на другия ден. Това бе мото на първия АБВ-форум днес.

България – на Другия ден. 11 ноември 1989г.

Ето Ви България – на другия ден. Сетих се извадя тая снимка от архива си. Денят е 11 ноември 1989г. Това съм аз на 13 години. И вестник Работническо дело. Баща ми го беше купил заради Събитието. Четете ли уводната статия на първа страница? Ще вървим неотклонно по избрания път. Заедно с народа и в името на народа! Какво ново и по-добро готвеха те на България на другия ден? Същото, което беше и на предишния.  Защото после искаха да дойдат танковете. Защото не искаха България в Европейския съюз и в НАТО. Защото направиха децата си в капиталисти. Затова не вярвам на комунистите. Не. Положителните неща през последните 21 години се случиха не заради, а въпреки тях. И съм солидарен с вчерашната  статия на Светла Енчева, да, някога левите може да станат готини, някога, но не сега.

Докато гледах по новините акцията на президента, си спомних мъдростта за вълка, който мени козината си, но не мени нрава си. Та какво, значи, предлагате?

Алтернатива? За Българско? Възраждане?

От Asia до Omega

Супергрупата Asia се събра в оригиналния си състав (Джон Уетън, Джеф Даунс, Стив Хау и Карл Палмър) през лятото на 2007-ма и от тогава издаде цели два студийни албума, като през това време беше на турне.

И докато reunion-албумът Phoenix (2008) остави усещането, че мерак – чок, ефект – йок*, тазгодишният Omega (2010) ни разкрива групата пълна с оптимизъм и креативност. Да, 28 години след първия едноименен албум, ветераните отново са на линия.

Уводната песен Finger on the Triger категорично достига класата на Heat of the Moment, а може би дори я минава. Through My Veins е полубалада, която лесно може да пробие радиостанциите – за щастие лесно смилаемият попрок саунд е неутрализиран от няколко мелодични прогресив интервенции. Игриви акорди на пиано поставят началото на Holy War, която бърза прелива в динамична среднотемпова рок композиция, на моменти със симфонични внушения. Ever Yours започва с дълбок спейс синтезатор, подкрепен от чистия глас на Джон Уетън, а дори след включването на ударните, баса и китарата, баладичната атмосфера доминира през всичките 4 минути на песента. Listen, Children, Light the Way, I’m Still the Same и I Believe следват познатия ни от Holy War модел на среднотемпов мелодичен рок, разнообразяван от  кратки прогресив интерлюдии. С грандиозно симфонично въведение започва и апокалиптичният разказ на End of the World – една от най-хубавите композиии в албума. Отличава се и Emily – изящна и весела любовна изповед – безспорно един от най-силните музикални аргументи на албума. Много убедителна е There Was a Time – лирична, без да е патетична. Don’t Wanna Lose You Now е красив финал – още един потенциален кандидат за  култивиране вкуса на масовия радиослушател.

Няма друга група, която толкова успешно да съчетава поп с прогресив рок! В 4-5 минути Asia синтезират идеи, които повечето прогресори биха развили в 10 или 15 минути. Ако обичате творчеството им от началото на 80-те и 90-те години на 20в., Omega ще ви зарадва. Ако пък досега не сте го чували, ще ви разкрие нов свят.

–––––––-

Оценка: 3/5

–––––––-

мерак – чок, ефект – йок – има желание, няма ефект (турско-английски)

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.