Костов отговаря: Време беше!

Най-мразеният и и най-харесваният човек в държавата – Иван Костов – отговаря на въпросите на избирателите.

ivankostovОтлично направеният проект Иван Костов – отговори дава възможност всеки посетител да зададе въпрос и да получи отговор. Може само да съжаляваме, че сините не се сетиха по-рано за това! Обичан или не, Костов безспорно е най-яркият български политик на последните две десетилетия. Не Луканов и не Виденов, не Петър Стоянов и съвсем не Георги Първанов.

Иван Костов има ясна политическа физизономия и не е променял драстично мненията си по дългосрочните и стратегически важни за развитието на страната теми. Днес България е член на НАТО и на ЕС и убийте ме – ако щете – но това е заслуга повече на Костов, отколкото на всеки друг политик.

Шлемовеец е преди всичко блог за музика, затова ще си позволя това сравнение: Иван Костов е Джими Пейдж на българската политика! Той дава насоката, а останалите копират, често без да си признават. Наследството му е колосално, въпреки конюнктурната слава на разни поп(улистки) звезди. Обвиняват го в сатанизъм, за да омаловажат постигнатото от него. Обвиняват го за договор със сатаната, за да прикрият собствените си грехове. И все пак… времето минава и след бурята остава – чиста като сълза – костовата Stairway to Europe!

Michael Jackson – Give In To Me

Случват се и по-малко вероятни неща – например да пиша за Майкъл Джексън. Кралят на попа никога не е бил приоритет за този блог. Като ученици се подигравахме на глупавите си съученички – негови фенки и го наричахме Мачкал Чесън. Истината открих, когато пораснах и вместо да се заглеждам в странната му външност и чудати маниери, започнах да се заслушвам в музиката му.

Майкъл Джексън (29.08.1958 – 25.06.2009г.) може да е много противоречива личност, но композира и изпълни някои от най-забележителните песни на 70-те, 80-те и 90-те години на XXв.

Като тази:

Бог да го прости.

Какъв е проблемът с младите хора?

generations

Неразбирателството между поколенията датира от зората на човешкия род и вече са казани достатъчно думи за това. По-интересното вече не е какво се казва, а как се казват нещата.

crabby-old-fart

Хареса ми духовития начин, по който един достопочтен старец гледа на младите хора днес. Въпреки, че на някого Donald Mills може да изглежда просто досаден заядлив дядка, блогът The Problem With Young People Today Is… предизвиква размисли за куп неща, които се случват днес в умовете ни, в семействата ни, в цялото общество. Зад мърморенето на стария Дон се крият много хумор и загриженост, всъщност.

Лъст и похот по испански

Rock and Roll Babilonia (2008) е секси, енергичен и наситен с върховно настроение албум на испанската рок група Michelle. Велик хард рок, от който настръхвам!

[cover] michelle - Rock and Roll Babilonia

Музиката въздейства така, че на човек ще му се прииска да скочи в обложката и да сграбчи девойката. Но нека оставим настрана обложката, която си има своите несъмнени достойнства. Концентрирайки се върху албума, ще заключа следното: всички композиции са страхотни. През всичките 48 минути на Rock and Roll Babilonia просто няма как да ви стане скучно. Певецът има хубав и силен глас, китарните рифове са завладяващи, песните в духа на добрия стар рок от 70-те пробуждат страст и настървение! Рядко се срещат такива албуми днес!

Изтеглете един прекрасен бисер от сайта Jamendo!

П.П. Споменах ли, че пеят на испански? 🙂

–––––-

Оценка: 4/5

–––––-

Повече информация за тази чудесна банда от областта Астурия ще намерите в тяхната MySpace страница.

Свободна музика от Jamendo

Въпреки засилващите се санкции против „пиратството“ в интернет, предприети от някои държави, идеята за свободния обмен на музика в мрежата не отслабва. Напротив!

(Друг път ще се спра по-подробно на проблема с т.нар. „пиратство“. Сега накратко ще отбележа, че на него може да се гледа и другояче – като на движение против ограбването на изпълнителите, но не от потребителите на музика, а от продуцентите и търговците.)

В тази доста заплетена ситуация се намират творци, които сами предоставят музиката си за безплатно сваляне. Сайтът Jamendo разполага с десетки хиляди песни, които знайни и още повече незнайни музиканти са предоставили свободно под Creative Commons лиценз!

След като направих бърз оглед отгоре-отгоре на съдържанието и прослушах някои парчета, имам впечатлението че това е един много добър проект. Вярно е, че в него си търсят място под слънцето и доста музиканти – аматьори, но какво лошо има в това? Музикалните идеи на някои от тях са по-добри от ширещите се по телевизия и радио комерсиални хитове. Аматьорството на някои музиканти в Jamendo има още една добра страна – дава възможност на много творци да намерят съмишленици и да установят пряк контакт със своята аудитория – процес, който звукозаписната индустрия с всичките си високомерни продуценти и заробващи договори обикновено затруднява. Не на последно място: Jamendo позволява на потребителите първо да изтеглят и слушат каквото си искат, а след това – ако са го харесали – да направят дарение на твореца.

Ако идеята за свободната музика Ви интресува, присъединете се към Jamendo и му помогнете да порасне!

Iggy Pop: да Preliminaires-ваш на инат

По времето на Колумб и Магелан моряците вярвали, че в непознатите океани ги дебнат морски чудовища. Какво ли е да навлезеш в незнайни мрачни места, където никой не е бил преди?

Вероятно всеки човек се страхува поне малко , когато започва нещо с несигурен край и знае, че няма пълен контрол върху ситуацията. Например музикантът рискува публиката и критиката да го отхвърлят, когато създаде нещо новаторско.

Iggy Pop - Preliminaires (2009)

Съвсем неочаквано пънк рок легендата Iggy Pop направи смел експеримент. Старчето на пънка се отклони от безопасния си курс и срещна морските чудовища . А какъв е резултатът?

Албумът със странното френско име Preliminaires е истинска приятна изненада! Песните са разнообразни, преобладаващо бавни и спокойни, на места с поп и джаз привкус, тук-там с френски напеви. Доброто настроение струи щедро от албума като прясно мляко от кравешко виме.

Иги Поп се е постарал, а и явно е имал муза. Рискът да излезе от отъпканите си пътеки е оправдан. Погледнато по друг начин, това е и връщане към младите години, когато пънкът значеше да правиш нещата на инат, на въпреки, против утвърдените социални, музикални и всякакви други табута.

Моите лични фаворити в албума са Les Feuilles Mortes, I Want To Go To The Beach и Spanish Coast. След като чух тавата няколко пъти през последните няколко дни, мога с чиста съвест да кажа: Хареса ми как Иги Preliminaires-ва на инат!

––––––

Оценка: 3.5/5

UFO: а ако денят си личеше от сутринта…

Изразът Денят не си личи от сутринта справедливо може да се използва за творчеството на класическата хард рок група UFO. След силните албуми от седемдесетте, през последните трийсетина години британската банда поддържа едно постоянно средняшко ниво – добро, но лишено от вдъхновението и магията на старите тави.

UFO-The-Visitor

Новоизлезлият The Visitor потвърждава тази тенденция. Освен хубавото начало  Saving Me, в албума проблясват няколко светли момента: Can’t Buy  a Thrill, Forsaken, Villians & Thieves и Stranger in Town. Цялостното ми усещане обаче е за непълнота и безидейност.

Не, това не е албум, който ще поискате да чуете втори път от начало до край!

Компенсирах, като си пуснах Can You Roll Her. Разбира се, има различни причини една група да не достига нови върхове, а бавно да се снишава. В случая с УФО един от най-важните фактори  е липсата на Михаел Шенкер. Неидентифицираните летящи обекти така и не откриха подходящ негов заместник. Ще отбележа само, че миналогодишният му солов албум In The Midst Of Beauty ми харесва повече от този на бившата му група. Но това е, денят не винаги си личи от сутринта.

–––––-

Оценка: 2/5