Акустичният ураган: The Armada – Live in WOMADelaide (2010)

Имало едно време един певец – вълшебник, който измислил магическата отвара WOMAD. Много хора пили от нея и се излекували от страдания и тъга, а душите им се изпълвали с мир и любов.

Мълвата за WOMAD се разнесла по целия свят и на много места хората започнали сами да си я правят по рецептата на вълшебника. В свят на музика, танц и изкуство, те ставали по-добри, мъдри и съзидателни.

Един ден млад юнак стигнал до предели далеч на юг. Със себе си носел китара и водел двама верни другари. Пред очите им се разкрила чудна гледка: хиляди хора от къде ли не чакали с копнеж в сърцата целебната сила на музиката да ги докосне. Юнакът извадил китарата от калъфа, другарите му разтоварили барабаните и баса, седнали пред множеството… замълчали със затворени очи, призовали духовете на земята… и тогава свещенодействието започнало!

След зашеметяващия дебют The Armada (2008), тази пролет Джеф Мартин, Уейн Шийни и Джей Кортез свириха на фестивала WOMADelaidе. Организаторите записаха акустичното им изпълнение, а групата го предоставя за безплатно сваляне от сайта си.  Първият официален unplugged лайф на The Armada – една от групите в днешния хард-рок, за които трябва да се говори постоянно, без прекъсване, без отлагане. Има какво да се каже за The Armada! Мощен страстен глас, приказни източни мелодии, протяжни импровизации, чернобял като памучно поле блус.

Сила и красота – това е то!

––––––

Оценка: 4/5

Advertisements

Slash – това е рокендрол

Slash издаде първия си солов албум, наречен естествено и просто… Slash. Без да е крайъгълен камък или повратна точки в историята на рок музиката, Slash (2010) се набива в очи с две неща:

Първо, с изобилието oт звезди от различни поколения в рока. За да се случи този чудесен албум, в студиото са драли гърла старчета герои като Ян Астбъри (The Cult), Ози Озбърн, Леми (Motorhead) и Иги Поп и доскорошни (в сравнение с ветераните) момчурляци  като Крис Корнъл (ex-Soundgarden, ex-Audioslave), Андрю Стокдейл (Wolfmother), Кид Рок и други…

Второ, с впечатляващо добрата форма на Слаш. Безкомпромисен и верен на себе си, човекът с цилиндъра е създал чистокръвен рокендрол албум. Искрен и грубовато лиричен, Slash 1 ще се понрави на всеки,  влюбен в рока, неподвластен на мейнстийм чупките, рока, който няма възраст и сезон.

По-конкретно? ОК, албумът предлага меломанска наслада от въвеждащото Ghost с Ян Астбъри, през Crucify the Dead с Ози, буйната Doctor Alibi с Леми, Promise с Крис Корнъл, By the Sword с австралиеца Андрю Стокдейл, We’re Gonna Die с Иги Поп, та чак до Nothing to Say с Ем Шадоус… Старото другарче от G’n’R и Velvet Revolver Дъф Маккаган набива бас в инструментала Watch This. В полу-баладата I Hold On Кид Рок се справя учудващо (за мен) добре. Да не пропусна добрите изяви на Майлс Кенеди (единственият, изпял две песни в албума).

Общото между 14-те композиции са високото качество и успешното аранжиране на всяка отделна песен към стила  и възможностите на съответния певец. Споени от майсторското свирене на Слаш, те престават да бъдат търговски продукт. Те са плътта и кръвта на рокендрола.

–––––––

Оценка: 3/5