Да се учим от пациента и от Гугъл

Докато четях книгата, (Патрик Кейсмънт, Да се учим от пациента, изд.ЛИК, С., 2000) си мислех за моя терапевт и за годините, през които мина собствената ми терапия. (Кратко разяснение: за да стана терапевт, е задължително да мина през собствена терапия, а после да поработя под супервизия, но и това не е гаранция, че ще стана читав терапевт). Вече 12 години уча, преживявам и опитвам психотерапията и докато се уча да мисля като терапевт, самият аз се терапевтирам. Мислех си също, че Патрик Кейнсмънт е прав : помогнал съм на терапевта си да стане по-добър  и да разбира хората по-добре. Това пък се е върнало при мен, било е полезно за мен, защото благодарение на усъвършенстването на терапевта ми съм стигнал до позитивна психична промяна и заедно сме отвели терапевтичния процес по-далече и по-надълбоко.

Размишлявах още колко мъдър е бил Бион, казвайки, че «ставането» на терапевта е постоянен процес.  Няма такова нещо като «станал терапевт». Съгласен съм, че взаимоотношенията с пациента (или клиента, няма да влизам в дебата как се нарича човекът, който плаща за лечението си) са от ключово значение за терапевтичния процес.  А  самоувереността, с която терапевтът може да подходи към клиента си, мислейки «Всичко ми е ясно, сега ще те оправя» е  пакостлива антитерапия. Тогава кой кого следва? Нали затова клиентът се е доверил на терапевта и му плаща – за да го следва и подкрепя в себепознанието му? Ако терапевтът притиска клиента да следва неговите идеи, представи  и желания как да върви процесът между тях, той влиза в професионално неетичната ситуация, в която хем злоупотребява с него, хем иска да му плаща за това.  Та затова си мислех с благоговение, че да следваш хората, които терапевтираш, е велико изкуство.

Спомних си и за уъркшопите на някои от звездите в нашето психотерапевтично движение. Давам си сметка, че зад лекотата и спокойствието, с които отстрани изглеждаше, че водят процеса, стоят много опит и  – може би вродена, но със сигурност доразвита – проницателност, умение за следване на пациента и способност за откликване на вътрешните му преживявания.  Давам си сметка (и тук признавам с въздишка), че повече уча клиентите си и по-малко се уча от тях. Искам да достигна до състояние, в което ще усещам клиентите си, ще ги следвам и ще се уча от тях.

Две много ценни неща ми остават с тази книга:

Първото е стилистично: начинът на писане на Кейнсмънт е изключително задълбочен, но четивен. С вглъбеното си, усърдно и критично изложение, авторът дава стандарт за качество, с който всеки изследовател трябва да се съобразява, ако претендира да го вземат на сериозно.

Второто е теоретично: въвеждането на концепта за вътрешния супервизор, илюстриран с множество представени случаи, е от най-важните достижения на модерната психоанализа при развиването на саморефлексията на терапевта.

Да се учим от пациента е малък шедьовър. Със своите над 400 страници книгата е повече от солидна, а съдържанието й е научно достижение в психотерапията. Предполагам, че с времето оценката на този труд ще нараства и може би след няколко десетилетия той ще се радва на същото уважение, с което днес се ползват някои класически психоналитични заглавия.

А какво общо има Гугъл?

Калифорнийската компания е въвела един страхотен модел за стимулиране на своите специалисти – всеки от тях може да използва 20% от работното си време седмично, за да развива собствени проекти и да се усъвършенства. Така са се появили Gmail и други прелестни интернет услуги. Учейки се от Гугъл, през последния месец четох по около час от Да се учим от пациента в края на работния ден. Идеята на Гугъл толкова ми хареса, че ще продължа с локалното й прилагане на работното място!

––––––––

Оценка: 4/5

––––––––

Статията е плод на инициативата на издателство ЛИК, което покани българските блогъри да пишат рецензии на неговите издания. Ако си блогър и искаш да се включиш, прочети подробностите тук.

Виртуозност vs чувства

Знаете ли името на най-бързия китарист на света? Като меломан го зная. Като естет, ще го премълча. Преди 20 години вярвах, че виртуозното бързо свирене, от което човек може да запримигва на парцали, е нещо върховно.

Днес не го вярвам. Днес хиляди пъти повече предпочитам бавните емоционално наситени блусове на Ерик Клептън пред светкавичните сола на Ингви Малмстийн.

Затова ще представя Rock Symphonies на медийно превъзнасяния най-бърз цигулар на света David Garrett с две думи: слаба работа.

Който мисли, че цепелинският епос Kashmir може да се изсвири за 3-4 минути, при това със заливка от захаросана полу-поп глазура, е далеч от истината!

––––––

Оценка: 2/5

Акустичният ураган: The Armada – Live in WOMADelaide (2010)

Имало едно време един певец – вълшебник, който измислил магическата отвара WOMAD. Много хора пили от нея и се излекували от страдания и тъга, а душите им се изпълвали с мир и любов.

Мълвата за WOMAD се разнесла по целия свят и на много места хората започнали сами да си я правят по рецептата на вълшебника. В свят на музика, танц и изкуство, те ставали по-добри, мъдри и съзидателни.

Един ден млад юнак стигнал до предели далеч на юг. Със себе си носел китара и водел двама верни другари. Пред очите им се разкрила чудна гледка: хиляди хора от къде ли не чакали с копнеж в сърцата целебната сила на музиката да ги докосне. Юнакът извадил китарата от калъфа, другарите му разтоварили барабаните и баса, седнали пред множеството… замълчали със затворени очи, призовали духовете на земята… и тогава свещенодействието започнало!

След зашеметяващия дебют The Armada (2008), тази пролет Джеф Мартин, Уейн Шийни и Джей Кортез свириха на фестивала WOMADelaidе. Организаторите записаха акустичното им изпълнение, а групата го предоставя за безплатно сваляне от сайта си.  Първият официален unplugged лайф на The Armada – една от групите в днешния хард-рок, за които трябва да се говори постоянно, без прекъсване, без отлагане. Има какво да се каже за The Armada! Мощен страстен глас, приказни източни мелодии, протяжни импровизации, чернобял като памучно поле блус.

Сила и красота – това е то!

––––––

Оценка: 4/5

Slash – това е рокендрол

Slash издаде първия си солов албум, наречен естествено и просто… Slash. Без да е крайъгълен камък или повратна точки в историята на рок музиката, Slash (2010) се набива в очи с две неща:

Първо, с изобилието oт звезди от различни поколения в рока. За да се случи този чудесен албум, в студиото са драли гърла старчета герои като Ян Астбъри (The Cult), Ози Озбърн, Леми (Motorhead) и Иги Поп и доскорошни (в сравнение с ветераните) момчурляци  като Крис Корнъл (ex-Soundgarden, ex-Audioslave), Андрю Стокдейл (Wolfmother), Кид Рок и други…

Второ, с впечатляващо добрата форма на Слаш. Безкомпромисен и верен на себе си, човекът с цилиндъра е създал чистокръвен рокендрол албум. Искрен и грубовато лиричен, Slash 1 ще се понрави на всеки,  влюбен в рока, неподвластен на мейнстийм чупките, рока, който няма възраст и сезон.

По-конкретно? ОК, албумът предлага меломанска наслада от въвеждащото Ghost с Ян Астбъри, през Crucify the Dead с Ози, буйната Doctor Alibi с Леми, Promise с Крис Корнъл, By the Sword с австралиеца Андрю Стокдейл, We’re Gonna Die с Иги Поп, та чак до Nothing to Say с Ем Шадоус… Старото другарче от G’n’R и Velvet Revolver Дъф Маккаган набива бас в инструментала Watch This. В полу-баладата I Hold On Кид Рок се справя учудващо (за мен) добре. Да не пропусна добрите изяви на Майлс Кенеди (единственият, изпял две песни в албума).

Общото между 14-те композиции са високото качество и успешното аранжиране на всяка отделна песен към стила  и възможностите на съответния певец. Споени от майсторското свирене на Слаш, те престават да бъдат търговски продукт. Те са плътта и кръвта на рокендрола.

–––––––

Оценка: 3/5

Chicane – Giants – антидепресант в разгара на лятото

Опитвам да отработя хладнокръвно вестта, че мечтаното пътуване до Англия есента няма да се състои. За един час  почти възстанових равновесието си, а студеното Шуменско и новият албум Giants на английския електронен проект Chicane ми помагат за това.

Шлемовеец не е блог за бира, затова ще прескоча Шуменско-то и ще разкажа за Giants (2010).

Обложката има особен urban дизайн, който подхожда на цялостното електронно звучене на албума. Смесвайки релаксиращи чилаут моменти и даунтемпо с поп мелодика и денс ритми, Chicane е забъркал свеж лечебен коктейл, който ще Ви избави от скуката и меланхолията. Не забравяйте: лятото е синьо!

––––––––-

Оценка: 3/5

Всичко, от което се нуждаеш, е послание

We Need to Talk пеят Marillion в един от последните си хитове – Whatever Is Wrong With You. Да, когато имаме нещо важно за казване, когато искаме да ни чуят, когато отношенията с някого не вървят, когато сме в конфликт или опитваме да намерим решение на ситуация, в която е замесен друг човек, е нужно да умеем да разговаряме. Със себе си и с другите.

Въпросът е: как?

Посланията: комуникациониите умения (Лик, 2009) опитва да даде отговор на този въпрос. Трудно е в една книга да се представят основните умения и правила  за социално взаимодействие, но авторите Матю Маккей, Марта Дейвис и Патрик Фенинг са успели да направят така, че след прочитането й човек наистина да е подобрил репертоара си от социални умения или поне да се е замислил как да го направи.

През последните 15 години следя преводната популярна литература по психология, която се издава у нас и смятам, че това е едно от приличните и поучителни заглавия в тази област.

Описание на книгата:

  1. Написана е достъпно. Това е продукт, предназначен за читателя с добра обща култура, който е заинтересуван от темата, без да е експерт.
  2. Писана е от практици. От изложението става ясно, че авторите имат опит с тренинги за социални и комуникативни умения и от него са извадили за аудиторията най-съществените неща.
  3. Има хубави упражнения за самостоятелна работа. Ако човек се заеме с тях и след това отдели време да премисли резултатите, това може да му е по-полезно (и по-евтино) от едноседмичен семинар.

Вярно е, че понякога правилното може да се окаже не на място, но изключенията не бива да ни заблуждават. Човек може да подобри начина, по който общува, ако следва определени стъпки и е постоянен.  Главното е да приеме, че е в активна позиция и резултатите  зависят от него. Посланията: комуникационните умения може да Ви даде необходимия инструментариум да разбирате по-добре себе си, да разбирате  по-добре другите и да осъзнавате процесите, които се случват под повърхността на иначе обикновената обмяна на думи.

–––––––––––––

За първи път в България издателство кани родните блогъри да пишат ревюта на негови книги. Ако искаш да се включиш в инициативата на ЛИК, прочети подробностите тук.

–––––––––––––

Оценка: 3/5

Spock’s Beard X – Увод в зрелия прогресивизъм

Намирам за трудно, но важно умението да се синтезира много информация или сложна идея в кратко и разбираемо изложение. Затова препоръчвам десетия албум на Spock’s Beard на всеки, желаещ да разбере какво представлява зрелият симфоничен прогрок на 21 век. X (2010) е образец за академично композиране на класически многочастни прогресив песни, включващи вокални полифонии, разнообразни инструменти, ритми, мелодии и мотиви от различни стилове.

Но X не е копие на прог рок класиките от 70-те или 80-те години на 20 век. Свеж като дъх на босилек в юнско утро, X е учудващо съвременен,  умерено еклектичен, пълен с нови идеи. С този албум Spock’s Beard отговарят на щекотливия въпрос как прогресив рокът може да избегне застиването си в консервативни, лишени от вдъхновение и повтарящи се музикални форми и как може да се развива в нови посоки. Находки като From the Darkness, Their Names Escapes и Jaws of Heaven го доказват по безупречен начин.

–––––-

Оценка: 4/5