Нийл Морс – в търсене на Бога и намиране на себе си

Neal Morse беше съосновател и основен автор на Spock’s Beard, създали едни от най-добрите образци на съвременния прогресив рок.

Във време на житейски изпитания, Нийл Морс напусна групата си, прегърна християнството и прописа музика и текстове, вдъхновени от библейски теми. Така започна соловата кариера на този талантлив музикант.

oneOne (2004) е прекрасен албум. В него има всичко, което прогресив рок феновете биха харесали. Многоделни пиеси (The Creation, Author of Confusion, The Separated Man, Help Me/The Spirit and the Flesh и Reunion), съчетаващи нежни и стремителни пасажи, симфонично звучащи мелодии и красиви вокални хармонии. Има и кратка лирична импресия (The Ma’s Gone) и две балади (Cradle to the Grave и Father of Forgiveness), които помагат човек да поеме дъх между многоминутните епоси… Нийл Морс има едно извънредно силно качество: умее да гради сложни композиции, запазвайки първичната непосредственост на рока.

Вероятно Help Me/The Spirit and the Flesh е емблематичната песен за целия албум и за начина, по който Нийл усеща музиката, а и вярата си. Вдъхновение свише и любов към Бога – това е One – творение, което няма да остави безучастно нито едно прогрок сърце!

–––––

Оценка: 4/5

П.П. На 3 юли Dream Theater ще свирят на сцената на Калиакра рок фест. Това е добра новина за почитателите на прогресив метъл иконите, но има нещо още по-важно. Вечерта ще бъде открита от Нийл Морс!

Късметлията, който знае 2 и 200

Крис Айзък има самочувствието на може би единствения певец, чиято коса има фен клуб. Приляга му, защото косата му е като музиката му, пък и като цялостния му имидж – на тънката граница между сладко и сладникаво. Но криво да седим – право да съдим: Chris Isaak е един от най-ярките и примамливи трабадури на романтичния поп рок. Малко жалко е, че тоталният хит от 1989г. Wicked Game отдавна засенчва всичко, което е изпял след това.

mr-lucky-front-cover

Новият му албум Mr.Lucky съдържа 14 прочувствени песни, изпълнени в най-добрите традиции на успешната му кариера.

Албумът е приятен, без да поднася изненади. Пък и трябва ли да ни изненадва? Когато си поръчваме изпитана марка вино, очакваме именно това, нали? Крис Айзък дава на феновете си точно каквото искат. Намирам го за достатъчно и справедливо по законите на американския шоу бизнес.

–––––-

Оценка: 3/5

За пристойността на секса или любов по време на съдебно дело

Срамно или морално е да се говори за секс, да се описва секс, нещата да се назовават с истинските им имена? Как във Великобритания през 1963-та гледат на думите fuck, cunt и cock в литературен текст?

tca12 съдебни заседатели трябва да се произнесат за непристойността на Lady Chatterley’s Lover. Какво ще реши журито по въпроса дали издадената от Penguin Books скандална книга противоречи на добрите нрави?

В контекста на бурния дебат за призванието на литературата, за въздействието на ”Любовникът на лейди Чатърлей” върху британското общество, за смисъла на секса и за мястото му в литературата на 20в., се развива историята на филма The Chatterley Affair (2006).

Една история за мимолетна любовна връзка между двама от заседателите.

Какво се случва, когато се срещнат самоуверена, много видяла и много патила млада жена и още по-млад, все още неориентиран и неопитен мъж?

Тя е разведена, а той женен. Двамата създават своя малък свят, докато навън кипят страстите на съдебното дело срещу издаването на книгата. Без да правят планове, без да имат дългосрочни цели, без да си поставят условия и изисквания. Само докато продължава делото, в което са заседатели. През ретроспективния поглед на остарелите Хелена и Кийт разбираме какво са преживявали, какво са научили и какво са взели със себе си от тази една седмица на секс и любов.

Хубава и смислена драма на BBC 4.

––––––

Оценка: 4/5

Ян Гилън – стар и мъдър

Казват, че когато човек остарява и се променя, не винаги успява да намери добро решение за себе си. Какво печелим и губим, остарявайки? Какво се случва с жизнената ни потенция? Какво му е трудното да си намериш място и начин да бъдеш себе си във всяка възраст? Досега, остарявайки, се чувствам все по-добре, а какво ли ще е на 60?

one-eye-to-morocco

Своя добър начин да остарява е намерил Ian Gillan в новия си албум One Eye to Morocco. Какво й остава на легендата, когато не може да изпее височините в Child in Time и Highway Star? Да умре от мъка? Не-е-е… Просто да запее другояче! На 64 години Ян Гилън го прави, и го прави добре! В музикално отношение, One Eye to Morocco е разкошен албум! Разнообразен, мелодичен, изпълнен с позитивно настроение. На светлинни години от пресилените и често лишени от душа изпълнения на Дийп Пърпъл през последния четвърт век.

В чисто човешко отношение, това е един зрял и енергетизиращ албум. Гилън е стар и мъдър, а гласът му е красив и богат. Заслужава си да го чуете!

… А какъв е начинът на Гилън ли? Разчитам го в едоименната песен One Eye to Morocco:

I don’t know where I’m going,
I don’t know what I’m doing,
But it feels alright!

–––––-

Оценка: 3.5/5

Най-красивата

Една двойка се разхождала в центъра и правела впечатление. Мъжът бил строен и привлекателен, с красиво лице. Жената, с която вървял под ръка, била неугледна и грозновата.
Други жени, които минавали по улицата в същото време, видели двойката. Силно учудени от неравностойната им външност, те започнали да ги обсъждат.
– Как е възможно такъв хубав мъж да е с толкова грозна жена? – питали се те на глас.
Изразявали вълнението си твърде шумно, така че двамата ги чули. Жената не реагирала външно. Мъжът обаче спрял, обърнал се към тях и им казал:
– За мен това е най-красивата жена на света.

Детето на любовта и музиката на Вселената

Понякога забравяме, че в обкръжаващия ни свят има знаци:

  • картини, които виждаме, но в които не се вглеждаме;
  • звуци, които чуваме, но в които не се вслушваме;
  • обекти и събития, които са свързани и ни сочат пътя, но чиято ясна и естествена логика не съзнаваме.

Достатъчно е да отворим сетивата си, да поговорим с вътрешния си глас и ще открием нов богат и необятен свят. Както се случва с Еван Тейлър.

Еван е дете на любовта. Плод на романтичната връзка между двама млади музиканти, той израства в сиропиталище. Един ден Еван осъзнава, че може да открива музиката във всяко нещо около себе си – в шума на вятъра, в светлината, в люшналите се житени поля… Така започва филмът August Rush.

Сърцевината на историята е изградена около пътешествието на 11-годишния Еван в Голямата ябълка и срещите му с различни непознати хора. Там той усвоява и развива уменията си да свири на китара и да композира по гениален начин и получава псевдонима August Rush. august-rush-poster1

Филмът има слаби места, на места сюжетът изглежда наивен, лишен от „психологическа и философска” дълбочина и съшит с бели конци, но харесвам основното му послание (и прекрасната музика) и благосклонно затворям очи пред недостатъците му.

August Rush е апотеоз на творчеството, импресивността, на сензитивността и трансцеденталната ни свързаност с Вселената чрез музиката. На откриването на личното щастие, правейки нещата, които обичаш. А това не е малко в стресирания, индустриализиран и урбанизиран свят.

Потъмнелият блясък на фалшивия диамант

magnified1Преди 20 години Kingdom Come бяха най-известните имитатори в хард рока. Подражаваха на великаните с такова умение, че в началото някои фенове си казваха: Хей, Лед Цепелин да не са се събрали?!

Но да подражаваш на боговете не те прави богоравен. Съчетанието от цепелински блус рок и захаросана глем рок глазура наистина донесе някакъв успех – да, но краткотаен. Изкуствените диаманти може и да блестят, но им липсва твърдостта на истинските.

Последвалият упадък на имитаторите беше закономерен. What Can Love Be може да е отличен блус, но за всеки, вкусил от магията на Since I’ve Been Loving You и Tea for One, или от лебедовата песен на дирижабъла I’m Gonna Crawl, е ясно, че първообразът е много по-прекрасен от всяко лъскаво подобие.

(Разбира се, много от нас подражават – съзнателно или не. Особено през младостта и в началото на творчеството, когато търсим и експериментираме. Това е естествена част от израстването. Но зрелият човек накрая успява да изгради свой собствен облик. Както Джеф Мартин влива влиянието на детските си герои в самобитния си moroccan roll китарен и вокален стил.)

Magnified – новият албум на Kingdom Come – ни носи една добра и една лоша новина.

Добрата новина е, че Лени Улф и компания са се отказали да се правят на втори Цепелин. 13-те песни от Magnified са модерен рок с високи вокали и сурови китарни рифове, подплатени с призрачен клавир и ударни, напомнящи индъстриъл.

Лошата е, че албумът е ужасно бездарен. Сред шумотевицата има едва три относителнно прилични песни: 24 Hours, Over You и Unwritten Language. Навремето имитацията поне гарантираше известно качество. С красивата обложка се изчерпват и положителните страни на Magnified.

–––––––-

Оценка: 1/5