Last Look at Eden – колко струва да напуснеш Рая?

След грехопадението Бог прокудил Адам и Ева от рая .  Оттам нататък бедните им потомци сме обречени на всякакви злощaстия…

Да, но… ако прадядо ни и прабаба ни не бяха напуснали райската градина, нямаше да ни има, за да се радваме на хубавите неща тук и сега!

Тази тема бих наместил в разговора ни за изкуството така: и какво, ако някой утвърден творец напусне полето, в което се изявил успешно и е получил признание, за да навлезе в нови води?

Преди време заявих, че последният албум на Guns N’ Roses е много добър, въпреки критиките от различни страни. Сега съм изкушен да пиша за други звезди от 80-те – Europe. След като се събраха през 2003г. след повече от 10-годишна разлъка, Europe драстично промениха саунда си и са далеч от добре познатите ни The Final Countdown, Seven Doors Hotel и Rock the Night.

Вярно е, че израснахме с песните им от 80-те – популярни образци на мелодичния хард рок. Обаче се питам: по-добре ли щеше да е, ако и днес правеха нови лъскави песни по калъпа на The Final Countdown?

Новите Еurope са интересни. Вероятно защото са по-различни. Например Secret Society от 2006г. е албум, който не се слуша лесно. Звукът му е доста по-суров, блендата на китарата е по-режеща. Но има една неповторима  песен като Always the Pretenders, за която им свалям шапка! Новата им музика просто е за нови фенове – вярвам, че са си спечелили такива, защото при всяко положение  шведските рокаджии са таланти.

Не станах музикант, което сигурно е благодат за околните. Вместо това станах музикален критик.  За миг обаче се представям, че все пак съм китаристът, който можех да бъда в един по-добър свят, и свиря вече 20 години. Е, не е ли мое право да избера какво и как да свиря?

Естествено става дума за пари… Скромно смятам, че основната причина повечето музиканти да не променят изкуството си е страхът да не загубят нишата си в музикалната индустрия. Защото да те изгонят от рая струва много…  Пари, слава, комфорт, верни фенове… Много малко са бандите, които са си позволили този риск: Beatles, Led Zep, Floyd, G’n’R… Малко чудо е, че Europe, за които издаването на албум – копие на The Final Countdown ще гарантира финансово благоденствие и за правнуците им,  се спуснаха в една нова – и с неясни последици – авантюра!

Новият сингъл Last Look To Eden излезе през лятото, за да ни подгрее за предстоящото излизане на едноименния албум тази есен. Песента съвсем не е лоша! Усеща се обаче, че музикантите правят завой към обичайната си мелодичност. Остава да гадаем дали само тази песен е такава, или това ще е тенденция в целия албум.

Изненадата в сингъла е концертният кавър на Since I’ve Been Loving You на най-великите в историята на хард-рока: Led Zeppelin!

Europe заслужават да им се даде шанс, защото за разлика от мнозина, които издават албуми под индиго, опитват да се развиват и да създават нещо ново! А това е част от смисъла на творчеството!

Ето и видеото:

––––––

Оценка: 3/5

Свободна музика от Jamendo

Въпреки засилващите се санкции против „пиратството“ в интернет, предприети от някои държави, идеята за свободния обмен на музика в мрежата не отслабва. Напротив!

(Друг път ще се спра по-подробно на проблема с т.нар. „пиратство“. Сега накратко ще отбележа, че на него може да се гледа и другояче – като на движение против ограбването на изпълнителите, но не от потребителите на музика, а от продуцентите и търговците.)

В тази доста заплетена ситуация се намират творци, които сами предоставят музиката си за безплатно сваляне. Сайтът Jamendo разполага с десетки хиляди песни, които знайни и още повече незнайни музиканти са предоставили свободно под Creative Commons лиценз!

След като направих бърз оглед отгоре-отгоре на съдържанието и прослушах някои парчета, имам впечатлението че това е един много добър проект. Вярно е, че в него си търсят място под слънцето и доста музиканти – аматьори, но какво лошо има в това? Музикалните идеи на някои от тях са по-добри от ширещите се по телевизия и радио комерсиални хитове. Аматьорството на някои музиканти в Jamendo има още една добра страна – дава възможност на много творци да намерят съмишленици и да установят пряк контакт със своята аудитория – процес, който звукозаписната индустрия с всичките си високомерни продуценти и заробващи договори обикновено затруднява. Не на последно място: Jamendo позволява на потребителите първо да изтеглят и слушат каквото си искат, а след това – ако са го харесали – да направят дарение на твореца.

Ако идеята за свободната музика Ви интресува, присъединете се към Jamendo и му помогнете да порасне!

Детето на любовта и музиката на Вселената

Понякога забравяме, че в обкръжаващия ни свят има знаци:

• картини, които виждаме, но в които не се вглеждаме;
• звуци, които чуваме, но в които не се вслушваме;
• обекти и събития, които са свързани и ни сочат пътя, но чиято ясна и естествена логика не съзнаваме.

Достатъчно е да отворим сетивата си, да поговорим с вътрешния си глас и ще открием нов богат и необятен свят. Както се случва с Еван Тейлър.

Еван е дете на любовта. Плод на романтичната връзка между двама млади музиканти, той израства в сиропиталище. Един ден Еван осъзнава, че може да открива музиката във всяко нещо около себе си – в шума на вятъра, в светлината, в люшналите се житени поля… Така започва филмът August Rush.

Сърцевината на историята е изградена около пътешествието на 11-годишния Еван в Голямата ябълка и срещите му с различни непознати хора. Там той усвоява и развива уменията си да свири на китара и да композира по гениален начин и получава псевдонима August Rush. 

Филмът има слаби места, на места сюжетът изглежда наивен, лишен от „психологическа и философска” дълбочина и съшит с бели конци, но харесвам основното му послание (и прекрасната музика) и благосклонно затворям очи пред недостатъците му.

August Rush е апотеоз на творчеството, импресивността, на сензитивността и трансцеденталната ни свързаност с Вселената чрез музиката. На откриването на личното щастие, правейки нещата, които обичаш. А това не е малко в стресирания, индустриализиран и урбанизиран свят.