Hats off to Chris Goes Rock

Преди три години попаднах на един блог – съкровищница. Блогър с прозвището Chris Goes Rock беше събрал умопомрачителна колекция от стари рок албуми.

Казвам стари, а това значи предимно от края на 60-те и началото на 70-те – време, в чиято  музика съм кръстен.

Крис не само имаше албумите – той ги споделяше с останалия свят. И аз – човек, притежаващ почти пълните дискографии на куп славни рок групи – попаднах на банди нечувани и невиждани преди. Оглеждах се като дете в магазина с най-мечтаните играчки.

За да разберем духа на 60-те и 70-те не стига да знаем само Beatles, Jimi Hendrix, Blind Faith, Dylan, Doors, Zeppelin, Floyd, Van Der Graaf, Grateful Dead, Sabbath, Purple и производните им.

Много по-богата и истинска картина ще видиш, когато узнаеш за Banchee, Plum Nelly, Bloodrock, Sir Lord Baltimore или Beggars Opera и един куп one-hit-wonders… Тогава ще разбереш, че Ричи е заел The Black Sheep of the Family от Quatermass, че Пърпъл леко са гепили идеята за интрото в Child in Time от Bombay Calling на It’s a Beautiful Day, че незаслужено забравените Lindisfarne са правили концерти с ранните Genesis, че Eric Bell преди да иде в Thin Lizzy се е разписал в брилянтния албум Ho Hum на ирландския фолкрок проект Whistler, че младата шотландска фолк звезда Shelagh McDonald загадъчно  изчезнала малко след изгряването си и се появила изневиделица след 30 години, че британските твърдоскалци Jericho и Jericho Jones са едно и също и всъщност са израелци…

И така Крис разкриваше многоликата красота на рока.  Показваше  различните му клонове и клонки – хард, ранен прог, психоделик, фолк рок… Показваше както изгубени бисери, така и неуспешни експерименти. Но въпреки, че беше просветител, Крис си имаше врагове – Силите на Злото, които се интересуват предимно от авторски права. Те издействаха закриването на блога му. Нищо – Крис направи нов. И новият блог беше закрит. И по-новият. И най-новият.

Така Chris Goes Rock скиташе из уеб пространството като същи Левски – всякъде гонен, всякъде приет… И аз му изгубих дирите, пък и семейният живот ме улиса и тъй напълно забравих за него. Снощи (почти случайно) го открих. Поредният му блог се нарича CGR Again.

Братя и сестри рокаджии! Идете, прочетете, свалете, чуйте и споделете! Представям Ви един от най-невероятните музикални блогове на планетата! Шапки долу за Chris Goes Rock!

Advertisements

Разчистване на сметките с Джо Бонамаса

В последния си албум The Ballad of John Henry (2009) Джо Бонамаса интепретира историята за юначния негър Джон Хенри. Мощен блус рок, който хваща ухо!

Сетих се да пиша за този албум след новината, че Джо ще участва в новата супергрупа Black Country заедно с Глен Хюз (екс-Deep Purple и Black Sabbath), Джейсън Бонъм (екс-Foreigner и понякога Led Zeppelin) и Дерек Шеринян (екс-Dream Theater).

Дано старият Глен да пищи по-малко, иначе от тези музиканти можем да очакваме добри дела.

––––––

Оценка: 3/5

Diana Krall – другото име на джаза

ОК, заглавието може да не и Ви е по вкуса. Имате право да се съгласите или не с мен.  С напредването на възрастта и постепенното закръгляне на корема ми, предпочитанията ми към джаза се избистриха съвсем. Обичам елегантен, ефирен, галещ ухото и предразполагащ към  вглъбение и кротка дрямка джаз.

Предполагам, че решителният миг, в който бях готов да се закълна, че Diana Krall е кралицата на джаза, настъпи, когато се сблъсках с видеото на концерта Live in Paris.

Сега разбирате каква е причината да почитам съпругата на Елвис Костело. Последният й албум Quiet Night (2009) e есенцията на джаза, поне какъвто аз го харесвам.

––––––

Оценка: 4/5

Торент за албума: тук>>>

Майка ми и хуманитарните кризи

Майка ми шета на двора и мисли за иднините на света…

Преди няколко дни майка ми – пенсионирана медицинска сестра с пенсия 168лв. – ми подаде лев и двайсет и каза: „Да се обадиш по телефона за Хаити“.

Първото нещо, което ми идeше да изрека, беше: „Спокойно, ще се обадя. Прибери си парите.“, но се усетих и ги взех. Това беше нейният начин да помогне. Изпратих SMS на номера на Червения кръст – 1255.

Днес, докато отивах за дюнери на обяд, изпратих още един – от мое име. Вечерта майка ми отново ми пробута лев и двайсет. Пак изпратих съобщение.

В условието на задачата имаме алтруистична пенсионерка, не толкова алтруистичен син и общо три (засега) съобщения на номер 1255. На обща стойност 3.60лв.

Пита се: защо MTel ми връща благодарствена вест, че сме дарили  по един лев за благотворителност?

Отговорът е: заради ДДС-то.

Темата за ДДС-то (и какво се случва с него) е дълга, сложна и на всичко отгоре – икономическа, а на мен сметките са ми слабо място още от трети клас. Затова тук няма да говоря за икономика. И за морал няма да говоря.

Тук ще отворя думата за политика.

Именно: кой да е нашият кандидат за еврокомисар зависи от това какъв трябва да е по принцип еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Еврокомисарят трябва да е компетентен. Като медицинска сестра, майка ми е лекувала стотици деца и знае какво им е най-необходимо. Логистична е – знае по-добре от нас с  баща ми къде са инструментите, кое откъде да се вземе и къде да се сложи. Смела е – била е на обучение на военен полигон, под обстрела на танкове и оръдия. Неподкупна e и няма да се корумпира. Отговорна е – за разлика от родните депутати, не се е скатавала от работа. Отзивчива е – изслушва всякакви оплаквания и дава съвети, а ако няма какво да посъветва – съчувства. Толерантна е – работила е добре с хора от всички етнически и религиозни общности у нас. Любознателна е – като не знае нещо, ще се поинтересува.

Предлагам майка си за еврокомисар в ресора на злополучната Румяна Желева. Майка ми ще е перфектният еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Освен изброените по-горе качества, за тия неща най-важното е да имаш сърце и да правиш каквото ти казва, че трябва да правиш. PR-акцията на премиера по една от националните телевизии тази вечер е празна работа! Майка ми е човекът за хуманитарните кризи! Вярно, понякога е досадна, но при решаването на важни световни въпроси и тази бабешка особеност може да е предимство.

––––––––––

Ако все още не сте убедени, опитайте и това!