Панаири, музика и захарен памук

Dolly Parton прилича на захарния памук, който се продава по провинциалните панаири. Розова… Сладка…  Съжалявам, че на панаирите в България най-често звучи чалга или черно. Ако на панаирите в селата и по-малките градове от колоните звучи кънтри, обстановката ще е вълшебна.

Представете си как наперени загорели ергени си мерят силите на уреда Круша пред уж срамежливи девойки, как стрелят пo бирени капачки на сергиите с пушки или надигат запотени бири край задимените скари с кюфтета, а наоколо се леят Applejack, 9 to 5, I Will Always Love You, Jolene…

Кънтрито на леля Доли прави света по-красив! Не случайно я наричат Кралица на кънтри музиката. Всъщност, дали ще е кънтри кралица, поп звезда, лелка или кукла си е ваш избор.

Факт е, че последният й студиен албум Backwoods Barbie (2008) е хубав и ме изпълва със завист към американците, защото това си е тяхното кънтри. А нашето го пеят бездарни кючекчийки, които приличат на Доли само по силикона… но по талант не могат да се сложат и на малкия й пръст!

Песни като Better Get to Livin’, I Will Forever Hate Roses, Backwoods Barbie и The Tracks of My Years ще ви донесат много, много удоволствие! Приятни мелодии, чист нежен глас, какво повече?! Горещо препоръчвам – възрадвайте се на супер симпатичния Backwoods Barbie! 🙂

Доли Партън не само е певица – тя е и композитор, написала е десетки хитове през последните 40 години, включително и I Will Always Love You, позната ни повече в изпълнение на Уитни Хюстън. При това отдавна не мисли за собствения си джоб, а мисли как да помага на другите. Фондацията й прави огромни дарения за деца.

Доли Партън дарява на децата книги за четене. Не пари, не дрехи, не храна – книги! По два милиона и половина книги всяка година!

Да, Доли Партън има не само сензационен бюст, но има и голямо сърце, което можете да откриете в Backwoods Barbie!

–––––––

Оценка: 3.5/5

Признание в любов пред добрия стар Запад

Кой да очаква, че след 28-годишна пауза Стив Мартин ще издаде нов албум? Свикнали сме да го асоциираме само с актьорските му роли в смешни и понякога абсурдни комедии като All of Me, Roxanne или Cheaper by the Dozen.

Но съвсем не е така! Steve Martin има много призвания и актьорството е само едно от тях! Освен това той е заклет писател на пиеси. И отгоре на всичко, Стиви е любител и усърден творец на кънтри песни! The Crow: New Songs for the Five-String Banjo е веселяшки албум с 15 авторски песни, носещ духа на добрия стар американски Див запад.

В албума – песни всякакви. Има и по-бързи, които ще те накарат да потропнеш юнашки с крак, има и по-бавни, приложими при колективно наблюдаване на залез с подходящ обект. Общото, което ги обединява, е топлото чувство на пренасянето в минало време, с прашни улици, каубойски кръчми, изискано развихрили се буйстващи джентълмени и дами, справящи се еднакво добре край готварската печка, с куките за плетене и със зареден револвер. Всички песни са добри, но най-големи предпочитания имам към Daddy Played the Banjo и романтичната Pretty Flowers, в която Стив прави отличен дует с Dolly Parton.

Този албум е абсолютна находка за всички ценители на кънтри музиката!

––––––

Оценка: 3/5

Надигащ се пясък вместо вода

Робърт Плант е вероятно най-великият певец и фронтмен от златната епоха на хард рока. Израснах с неговия глас и несравнимия с нищо звук на Цепелин – звук, от който сърцето забива безспирно, а дъхът спира! Звук, който те праща в други светове!

Цепелин бяха и остават като хляба и водата – най-насъщните, най-животворните.

Raising Sand обаче не е като хляба и водата. Той е просто албумът на Робърт Плант и младата кънтри-хубавица Алисън Краус. И е поредното предизвикателство, което певецът отправя към слушателите си. Изненада, каквато само той може да поднесе – нека си спомним прелестния експеримент Strange Sensation. Неочакваност и непредвидимост – това е второто име на Плант! Той никога не подражава – дори и на себе си!

След като е възвисявал глас до китарата на Пейдж, днес легендарният вокал уверено стъпва в полето на американския блуграс. Приятна изненада е да чуем тази мелодична сплав от кънтри и фолк-рок. Робърт Плант вече има един феноменален дует в епохата на Led Zep – с фолк иконата Sandy Denny в зашеметяващата The Battle of Evermore. Новият му проект е ако не блестящ, то поне чудесен!

Изненада е обаче за мен и това, че на 8 февруари 2009г. този нов-новеничък дует спечели 5 награди Грами! Струва ми се, че компетентното жури леко го е надценило. Албумът безспорно е оригинален, но дали заслужава да е „Албум на годината“ е спорно. Разбира се, всеки има право на мнение. Моето е, че това не е албумът на 2008г.

Учудвам се също, че Please Read the Letter (хубав кавър на песента, която Пейдж и Плант първо направиха в Walking Into Clarksdale) е обявена за „Запис на годината“.

В останалите 3 категории („Най-добър съвременен фолк албум“, „Най-добър вокален поп дует“ и „Най-добър вокален кънтри дует“) смятам успехът на Плант и Краус за напълно заслужен!

–––––

Оценка: 3/5