This I Love

Представям Ви инструментална версия на песента Тhis I Love от последния албум на Guns n’ Roses – Chinese Democracy, който представих преди няколко месеца.

Тази прекрасна пиеса е изсвирена от младата пианистка Vika Yermolyeva. Мога да определя изпълнението само с една дума: изключително!

Ново начало, отворен край…

Когато говорим за Hardline, си спомням за прекрасния Double Eclipse (1992) – един от най-добрите дебюти в хард рока на 90-те. В сравнение с него, новоизлезлият Leaving the End Open ми изглежда като слаботелесна скумрия до охранен сом!

Hardline - Leaving The End Open (2009) cover

Не че новият албум е лош. Парчетата са radio-friendly, слушаеми и мелодични. Слабото място е липсата на хитове като Hot Cherrie и Takin’ Me Down, които да останат за дълго време в сърцата на феновете. Няма песен, която от второ или трето прослушване да запееш. Слушам ли, слушам… ами не, не ме грабват.

Ако човек иска да се радва на истински рок, по-добре да слуша приятната изненада Sahara Rain.

Все пак, това е ново начало и първи албум с нов материал след  продължително прекъсване. Оставям края отворен, с надежда, че групата постепенно ще набере скорост и ще ме зарадва с по-добри неща.

–––––-

Оценка: 2/5

–––––-

Ресурси:

Торент файл за албума

Sarakina – приказки от Долната земя

Sarakina е полска група, която свири етно музика, основана на българския фолклор. Първият им албум Sarakina (2001) е задълбочен, величествен и академичен прочит на фолклорното наследство на българския народ.

Cd-SARAKINA_cover

А ето историята как по ведоми и още повече неведоми пътища открих Саракина.

През лятото на 2003г. в Мелник се запознах с един приятел на мои приятели, който свиреше български народни песни на кавал. Яцек Греков беше от Полша. Беше дошъл в Пирин, за да се поклони на гроба на войводата Тодор Александров.

Яцек ми разказа историята на рода си. Баща му бил едно от хилядите български деца от Егейска Македония, изселени по време на гръцката гражданска война през 40-те години на миналия век. След дълго пътуване и няколко премествания , таткото на Яцек се заселил в Полша и там местните го наричали Греков – от Гърция.

Яцек говореше на книжовен български и стана ясно, че е завършил Техническия университет в София, а после и Виенската консерватория. По времето на срещата ни преподаваше в един тамошен университет, в град Бялисток. От дума на дума се заприказвахме за кавала, за разни песни, за красотата на народната българска музика. Яцек ми сподели, че има група, която е издала и албум. Взе адреса ми и след няколко седмици, когато се прибра, ми изпрати диска на Саракина.

Словото ми е безсилно да опише колко съвършен е този албум. Естествено е, че гласът на кръвта води Яцек Греков към мотиви от фолклора на македонските българи, но наред с тях има и песни с духа на други области – Тракия, Родопа, Моравско… Начинът, по който Яцек пресъздава стари и композира нови пиеси, по който използва акордеона и кавала, е забележителен!

–––––-

Оценка: 5/5

–––––-

Ресурси:

Уебсайтът на Sarakina

Торент за албума

Грешниците на попа казаха „Да“!

Pet Shop Boys отдавна са доказали, че славата им не е плод на светските клюки около сексуалната им ориентация. Те просто имат ефикасна рецепта за създаването на музика. Песните им са белязани с ритмичност и своеобразна мелодичост, които безапелационно печелят публиката. Новият Yes (2009) е албум, който ще ви накара да си тактувате с крак и да хъмкате напевите на песните. Затворете очи, вдишайте дълбоко въздух и се насладете на особения начин , по който пораждат едновременно радост и носталгия.

Cover Front - Pet Shop Boys - Yes [2009]

С хитовия си потенциал изпъкват Love Etc., Pandemonium и Did You See me Coming, но съм убеден, че всеки слушател може да открие сам за себе си някоя любима песен. Моите предпочитания са за Vulnerable и The Way It Use To Be.

Yes заслужено е сред най-важните поп събития на годината!

–––––-

Оценка: 3/5 

Гласуваш за Бойко, получаваш Костов

Про или анти говоренето е по-силно в България?

Докога хората ще се водят от кампании в стил анти, вместо да избират позитивно? Струва ми се, че е по-добре политиците да насочват вниманието на избирателите към своите добри идеи, вместо да нагнетяват ненавист и неприязън към опонентите си.

Какво впечатление Ви прави вихрещата се интернет кампания на партия Нова Зора: Гласуваш за Бойко, получаваш Костов? Лично на мен – неприятно.

Ето някои от хората, които стоят зад тази анти- кампания: nova-zora

От тези другари, приличащи на партийни секретари на общоселски пленум, на трибуната е Румен Воденичаров, а по средата – Минчо Минчев. От рекламите им не става ясно какви са техните идеи за развитието на България.

А нали политиката и изборите са съревнование между идеи и практики…

–––-

Снимката е взета назаем от Симеон Николов.

 

Сърдити млади хора? Не знам, не знам… Дано, дано…

Всяко поколение си има сърдитите, недоволни и гневни млади хора. От тези, които разбуниха вълненията в Berkeley и изживяха  The Summer of Love като алтернатива на войната във Виетнам. Същите, които през 68-ма демонстрираха по улиците на Париж и Мюнхен, а ако погледнем собствената си недалечна история – които свалиха правителството на Жан Виденов през зимата на 97-ма. Оказва се, че всички тези движения в дългосрочен план са били здравословни за демократичните общества (въпреки, че злодумците се опитват да хвърлят сянка върху тях, представяйки ги само чрез някои субкултултурни елементи: битнически живот, хедонистични оргии, злоупотреба с наркотици и безразборен секс).

Недоволството е първата стъпка към обществената промяна. Това си мислех, докато слушах клипа на Стан Богданов – едно от хилядите българчета, изучили се в Америка и останали там да си търсят късмета. 

Това, разбира се, не стига. Вярвам, че не е достатъчно да отричаш нещо, ако не си способен да предложиш смислена алтернатива и да се включиш в реформата. Затова с надежда посрещнах последните строфи от песента: Време е да вземем всичко в нашите ръце, да се справиме с проблемите лице в лице. Дано!

Пълният текст – социално ангажиран, протестен и остроумен – на този рап е публикуван в блога Полетът на костенурката.

 

Sahara Rain – рокът такъв, какъвто трябва да бъде

Мислили ли сте за швейцарците като за затворени, хладни в отношенията си и дистанцирани хора? Хора, живеещи спокойно, но някак си… без бурни емоции, прекалено подредено и скучно. Прецизността им е пословична още от времето на Вилхелм Тел. Днес знаем, че швейцарското е най-добро: швейцарско като банка, швейцарско като часовник, швейцарско като шоколад. И швейцарско като рок! Да, да, и аз се учудих за последното. Но имало защо!

Sahara Rain е създадена в Цюрих през 2007г. от шестима опитни музиканти. Дебютът им Sand In Your Hands (2009) показва рока в най-есенциалната му форма. Ако предпочитате чувството и въображението в музиката пред студената свръхтехникa, този албум е за Вас! Ако цените твърдия рок с лирична нотка повече от наподобяващите бормашина тежки метални изпълнения, значи ще Ви хареса. И не на последно място – ако вярвате като мен, че да създаваш рок е мисия и радост, значи ще влюбите в Sand In Your Hands !

––––––

Оценка: 3.5/5

–––––

Ресурси:

Уебсайтът на Sahara Rain

Sahara Rain в MySpace

Торент файл за албума Sand In Your Hands