Трите живота на Гордън Съмнър

Имам чувството, че за много от познатите ми изглежда е лукс да постигнат независимост в избора на работа или в осъществавянето на някаква мечта  Затова често усещам разочарованието в Искаше ми се, но…, когато се срещам и разговарям с хората.

Докато слушам този албум, си мисля, че има един човек, който си е извоювал правото да прави каквото пожелае. Какво разбирам под каквото пожелае ли? Използвам го в контекста на Творя, защото ми харесва и така, както искам. Това право не му е дарено – спечелил го е с талант и усилия.

Това са трите живота на Гордън Съмнър.

Първият живот. Това е момчето от северна Англия, героят на работническата класа, автобусният кондуктор, учителят и музикантът любител, който опитва да си поиграе на професионалист, но сам не знае дали не е чудо за три дни. Товa е преди и по време на The Police.

Вторият живот. Това е професионалият музикант, който стана звезда, институция в музиката, обществен активист. Това е просто Sting.

Третият живот. Това е аристократът, оттеглил се в италианското си имение, за да заживее в друга епоха, без не се вълнува от мнението  на критиката. Това е времето на If on a Winter’s Night.

Противно на професионалната критика, според мен If on a Winter’s Night (2009) е един от фаворитите за албум на 2009г. Не защото носи името на Sting, а защото е прекрасен албум!

Стинг продължава насоката към класицизиране на музиката си,  започнала с експеримента Songs from the Labyrinth (2006). Сега вече достига съвършенството! След време и критиците  ще признаят, че  албумът е един от най-добрите в богатата му дискография. А за мен това е албумът, който направи стъпката от изключително добър до велик в отношението ми към твореца.

––––––

Оценка:4.5/5