Джон Гришам – Да играеш за пица

Валери Божинов през новия сезон играе за италианския клуб „Парма“. Мисълта ми бързо обходи отборите, за които играеше Божинов през последните години – Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити. Това е съдбата на наемника. Ако не се задържи в един отбор, ще си търси хляба другаде.

Спомних си книгата Да играеш за пица (Playing for Pizza) на Джон Гришъм.  Гришъм и правните трилъри не са ми любими, с едно изключение – Ударът (The Rainmaker). Да играеш за пица обаче не е криминална история и има хубава фабула.

корицата на българското издание

Естествено става дума за американски футбол. Младият куотърбек Рик Докъри – красив здравеняк от Средния запад – е тръгнал обещаващо в началото на кариерата си, но следват провал след провал и мотаене като трета резерва из отборите от Националната футболна лига. До момента, в който след последната (грандиозна!) издънка никой не иска да го вземе. Готови са да рискуват само „Пантерите“ от… Парма!

оригиналната корица

оригиналната американска корица

Парма – къде е това? Новото място е изпитание за Рик, който е свикнал да живее  на по-високи обороти, да има повече пространство, да се радва на вниманието на мажоретките и да яде в  заведения за бързо хранене. За американските стандарти Парма е малък град с тесни улици, автомобилите са с ръчна предавка, хората са някак по-бавни и има малко англоговорящи. Разбира се, заплатата на Рик в „Пантерите“ е няколко пъти по-малка, но какво да се прави – местните играчи са пълни аматьори и играят за удоволствие и… пица след мача. Един кара бетоновоз, друг има ресторантче, трети е съдия, четвърти е университетски преподавател… – всеки се издържа от нещо друго. В няколко случая американският куотърбек сериозно се пита къде е попаднал. Все пак Рик се приспособява, благодарение на топлото гостоприемство на съотборниците си, на невероятно вкусната местна храна (книгата на моменти наподобява кулинарен справочник) и на една ненадейно развила се любовна история (все пак сме в Италия :)).

Приятният отворен край на историята ни напомня нещо: Всяко премеждие е възможност човек да научи нещо и да направи нещо по-добро с живота си. Междувременно, да му се насладим колкото можем!

Дали Omar Rodriguez Lopez ще е Frank Zappa на XXI век?

Този въпрос се загнезди в ума ми след като трижди изслушах дебютния албум на El Grupo Nuevo De Omar Rodriguez Lopez Cryptomnesia (2009).

Колкото и да е смело това допускане, то си има основания! Само за няколко години американският китарист Омар Родригес Лопес (Omar Rodriguez Lopez) се изкачи на пиедестала на най-плодовитите и оригинални композитори в жанрове като експериментален рок, психоделичен рок и прогресив рок. Основната му група The Mars Volta в началото на годината спечели Grammy в категорията Най-добра хард рок песен за пиесата Wax Simulacra от миналогодишния им албум Bedlam in Goliath.

За Лопес това не стига и налице е поредният нов проект – El Grupo Nuevo De Omar Rodriguez Lopez, чийто дебют е поводът да си задам светотатствения въпрос: дали Омар Родригес Лопес е бъдещият Франк Запа? Смея да твърдя, че е много вероятно да стигне този статус.

Лопес не е музикален имитатор, а идеен последовател на Запа. Той не копира наследството на легендата, но твори със същия размах. Cryptomnesia доказва, че за неспокойния му дух няма умора. Сложно структурираните композиции, насечените ритми, резките и неочаквани звукови обрати превръщат албума в ценна находка за ценителите на експерименталната рок музика.

Повечето от участниците в проекта са членове на The Mars Volta. Особен принос има гласът на Седрик Завала, който на места ми напомня за Робърт Плант! Може би верните читатели на този блог ще повдигнат учудено вежди при това сравнение. Франк Запа, а сега и Плант… Да, не остава нищо друго, освен да чуете албума и да працените сами!

–––––––

Оценка: 3.5/5

Панаири, музика и захарен памук

Dolly Parton прилича на захарния памук, който се продава по провинциалните панаири. Розова… Сладка…  Съжалявам, че на панаирите в България най-често звучи чалга или черно. Ако на панаирите в селата и по-малките градове от колоните звучи кънтри, обстановката ще е вълшебна.

Представете си как наперени загорели ергени си мерят силите на уреда Круша пред уж срамежливи девойки, как стрелят пo бирени капачки на сергиите с пушки или надигат запотени бири край задимените скари с кюфтета, а наоколо се леят Applejack, 9 to 5, I Will Always Love You, Jolene

Кънтрито на леля Доли прави света по-красив! Не случайно я наричат Кралица на кънтри музиката. Всъщност, дали ще е кънтри кралица, поп звезда, лелка или кукла си е ваш избор.

Факт е, че последният й студиен албум Backwoods Barbie (2008) е хубав и ме изпълва със завист към американците, защото това си е тяхното кънтри. А нашето го пеят бездарни кючекчийки, които приличат на Доли само по силикона… но по талант не могат да се сложат и на малкия й пръст!

Песни като Better Get to Livin’, I Will Forever Hate Roses, Backwoods Barbie и The Tracks of My Years ще ви донесат много, много удоволствие! Приятни мелодии, чист нежен глас, какво повече?! Горещо препоръчвам – възрадвайте се на супер симпатичния Backwoods Barbie! 🙂

Доли Партън не само е певица – тя е и композитор, написала е десетки хитове през последните 40 години, включително и I Will Always Love You, позната ни повече в изпълнение на Уитни Хюстън. При това отдавна не мисли за собствения си джоб, а мисли как да помага на другите. Фондацията й прави огромни дарения за деца.

Доли Партън дарява на децата книги за четене. Не пари, не дрехи, не храна – книги! По два милиона и половина книги всяка година!

Да, Доли Партън има не само сензационен бюст, но има и голямо сърце, което можете да откриете в Backwoods Barbie!

–––––––

Оценка: 3.5/5

Last Look at Eden – колко струва да напуснеш Рая?

След грехопадението Бог прокудил Адам и Ева от рая .  Оттам нататък бедните им потомци сме обречени на всякакви злощaстия…

Да, но… ако прадядо ни и прабаба ни не бяха напуснали райската градина, нямаше да ни има, за да се радваме на хубавите неща тук и сега!

Тази тема бих наместил в разговора ни за изкуството така: и какво, ако някой утвърден творец напусне полето, в което се изявил успешно и е получил признание, за да навлезе в нови води?

Преди време заявих, че последният албум на Guns N’ Roses е много добър, въпреки критиките от различни страни. Сега съм изкушен да пиша за други звезди от 80-те – Europe. След като се събраха през 2003г. след повече от 10-годишна разлъка, Europe драстично промениха саунда си и са далеч от добре познатите ни The Final Countdown, Seven Doors Hotel и Rock the Night.

Вярно е, че израснахме с песните им от 80-те – популярни образци на мелодичния хард рок. Обаче се питам: по-добре ли щеше да е, ако и днес правеха нови лъскави песни по калъпа на The Final Countdown?

Новите Еurope са интересни. Вероятно защото са по-различни. Например Secret Society от 2006г. е албум, който не се слуша лесно. Звукът му е доста по-суров, блендата на китарата е по-режеща. Но има една неповторима  песен като Always the Pretenders, за която им свалям шапка! Новата им музика просто е за нови фенове – вярвам, че са си спечелили такива, защото при всяко положение  шведските рокаджии са таланти.

Не станах музикант, което сигурно е благодат за околните. Вместо това станах музикален критик.  За миг обаче се представям, че все пак съм китаристът, който можех да бъда в един по-добър свят, и свиря вече 20 години. Е, не е ли мое право да избера какво и как да свиря?

Естествено става дума за пари… Скромно смятам, че основната причина повечето музиканти да не променят изкуството си е страхът да не загубят нишата си в музикалната индустрия. Защото да те изгонят от рая струва много…  Пари, слава, комфорт, верни фенове… Много малко са бандите, които са си позволили този риск: Beatles, Led Zep, Floyd, G’n’R… Малко чудо е, че Europe, за които издаването на албум – копие на The Final Countdown ще гарантира финансово благоденствие и за правнуците им,  се спуснаха в една нова – и с неясни последици – авантюра!

Новият сингъл Last Look To Eden излезе през лятото, за да ни подгрее за предстоящото излизане на едноименния албум тази есен. Песента съвсем не е лоша! Усеща се обаче, че музикантите правят завой към обичайната си мелодичност. Остава да гадаем дали само тази песен е такава, или това ще е тенденция в целия албум.

Изненадата в сингъла е концертният кавър на Since I’ve Been Loving You на най-великите в историята на хард-рока: Led Zeppelin!

Europe заслужават да им се даде шанс, защото за разлика от мнозина, които издават албуми под индиго, опитват да се развиват и да създават нещо ново! А това е част от смисъла на творчеството!

Ето и видеото:

––––––

Оценка: 3/5

Rock Star: When the dreams come true

Когато мечтите станат реалност… Това е историята на едно обикновено момче, което стана рок звезда.

В основата на филма Rock Star е истинската история на Tim Ripper Owens, певец на трибют групата British Steel, изпълняваща песни на великите  Judas Priest. Когато през 1992г. Роб Халфорд напусна легендарната хеви метъл група, след прослушване останалите поканиха за фронтмен световно неизвестния Тим.

rock_star_film-poster

Rock Star (2001) е хубава драма, с брилянтен сюжет, добре подбрани aктьори, прекрасен саундтрак и ненатрапчиво, но отчетливо послание: ако пътят на кариерата и пътят на сърцето ти се разделят, следвай сърцето си.

Зад прелестната приказка как един певец изгрява на голямата рок сцена, се разкриват дълбоките въпроси за живота: за пътя към себе си, за важните неща по пътя ни, за отношенията между мъжа и жената, за цената на славата. Защото, както знаем, it’s a long way to the top… И защото не all that glitters is gold.

За разлика от оригиналната история, на екрана действието се развива през 80-те години. Групата – мечта се нарича Steel Dragon, а кавър групата – Blood Pollution.

Марк Уолбърг играе Крис Изи Коул – симпатичен, но неуспял певец, един от многото загубеняци, мечтаещи за големия пробив, който така и не идва. И в един вълшебен миг мечтите стават реалност…

Дженифър Анистън в ролята на Емили успешно влиза в кожата на момичето – сянка, следващо и подкрепящо любимия си. Тя си остава земна, дори след главоломния успех на своя възлюбен, който от обикновен фен се превръща в член на мега банда. Продължава да го  следва. До един момент…

Една от подправките на филма е участието на цял куп известни рок музиканти: Зик Уайлд (китарист на Ози Осбърн), Джейсън Бонъм (барабанист на Форинър, син на Джон Бонъм от Лед Зеп) и Джеф Пилсън (басист на Докън, Дио и Форинър). Саундтракът включва хитове на AC/DC, Kiss, Deff Leppard, Ted Nugent, Motley Crue, и още, и още…

От филма има какво още да се желае, но пък е съвсем подходящ за гледане през почивните дни. Особено ако сте загорели за рокендрол история! 😉

––––––

Оценка: 3/5

–––––-

Торент за филма (дублиран е на италиански, но субтитрите на английски спасяват положението!)

Четирите най-пълноценни години от живота на един психопат

Бенино е добро момче.  Скромен, отзивчив, състрадателен до мекушавост. И много отдаден на работата си като медицинска сестра – преди се е грижил за майка си… сега се грижи за изпадналата в кома млада танцьорка Алисия.

Бенино ходи на концерти и гледа чернобели неми филми, за да ги разказва после на Алисия. Цели 4 години й прави масаж, маникюр, прическа. Споделя, че това са най-пълноценните години от живота му. И вярва, че с Алисия са съвършената двойка. Такъв го вижда писателят Марко, когато се запознават и сприятеляват.

Кой може да си представи, че Бенино ще прави секс с пациентката в кома  и тя ще забременее?

Talk_to_Her_English_movie_poster_fairuse

Лекарите препоръчват на коматозните пациенти да се четат книги, да им се говори, да им се разказва… Това помага…

Това е изходната точка за невъобразимия сюжет на „Talk to Her“ (на испански Hale con ella). Филмът на Педро Алмодовар се впуска в плашещите скрити места на човешката психика, в света на налудностите и фантазиите, на неосъществените нездрави мечти, които  могат да ни водят отвъд нормата на морала и прага на вненяемостта. Тази брилянтна испанска драма пробужда мисли за това има ли/ кой е? добрият семеен модел, в който да израсне едно дете, за това дали/как? отношенията  с майката влияят на сина, за любовната (и всяка друга форма на) обсебеност и натрапливост, за психологическата тема за отношенията към външния обект…

––––––

Оценка: 4.5/5

69 очи – отново рокендрол, отново кръв

Финският рок получи масова известност сред средностатистическите европейски лелички и чичковци през 2006г., когато Lordi спечелиха Евровизия. Като че ли тогава за първи път европейците наостриха уши за музиката от северната страна, която преди познаваха преимуществено чрез едноименната водка.

69eyes

The 69 Eyes е една от най-успешните финландски групи както на домашната сцена, така и в европейски мащаб, с десет издадени албума за двайсет години съществуване. Последният – Back in Blood – е мелодичен синтез между готик и хард рок, тук-таме с дуум мотиви и щипка рокендрол за вкус. На места се усеща пара-HIM-oвско звучене, което можем да си обясним с близките им отношения с певеца Виле Вало. Албумът би харесал на всеки, който не свързва хард рока еднствено с шум и крясък!

Склонен съм да мисля, че ако изпия 4-5 бири, Back in Blood ще ми хареса още повече!  🙂

––––––

Оценка: 3/5