Мелодичен секси хеви метъл с The Final Frontier на Iron Maiden

 

Изпълнител: Iron Maiden

Албум: The Final Frontier

Стил: хеви метъл

Година: 2010

Бях решил да не пиша за хеви метъл групи, но наскоро си казах: Защо пък не?! Iron Maiden ме убедиха с The Final Frontier (2010). Считано от днес , макар и рядко, тежката музика ще намира място в Шлемовеец.

The Final Frontier е секси мелодичен хеви метъл албум. Maiden са позната марка – менюто на заведението не предлага нищо ново, но това, което го има, е добре направено. Най-приятните песни са Satellite 15… The Final Frontier (съставена от три дяла) , El Dorado, пауър баладата Coming Home и 11-минутната мелодична епика When the Wild Wind Blows.

––––––––

Оценка: 3.5/5

Вълшебно нощно пътуване с Conjure One и Exilarch (2010)

Изпълнител: Conjure One

Албум: Exilarch

Година: 2010

Стил: електронна музика, поп

Залюбих Conjure One преди 4 години, когато открих, че Джеф Мартин пее една от песните в първия (едноименен) албум на проекта. Всъщност проектът Conjure One е еднолично предприятие на Рис Фълбър, който прави – струва, но винаги успява да привлече първокласни вокалисти за своята мистична, релаксираща, на моменти космическа и същевременно динамична музика. Както предните два албума Conjure One (2002) и Extraordinary Ways (2005), новият Exilarch (2010) е подходящ за слушане почти по всяко време. Пътувайки с кола по магистралата, слушах албума, докато наоколо се стелеше мрак и имах усещането, че музиката заема пространството в колата, издига ме и ме превръща страта жигула е ракета, а мен – в астронавт. Но понеже слушах албума няколко пъти миналата седмица на светло, съм убеден, че слушането през деня също е удоволствие, само че тогава фантазиите са други… 🙂

–––––––-

Оценка: 4/5

Здрав рок от Black Country Communion

Изпълнител: Black Country Communion

Албум: Black Country

Година: 2010

Стил: хард рок

Black Country Communion е супергрупа, в която са замесено по равно двама британци и двама американци.

Глен Хюз – бас и вокали, Джо Бонамаса – китара, Дерек Ширинян – клавишни и Джейсън Бонъм – ударни. Едноименният дебют е силен и прави много добро впечатление. Стилът клони повече към обичайното за 70-те хард-рок звучене (усеща се повеят на Пърпъл и Цепелин), подплатено със синеок блус. Най-добрите песни са вихрената Black Country (напомня за мелодична градушка върху горещ ламаринен покрив) и One Last Soul (Хюз се мъчи да го докара секси, все едно е с 30 години по-млад и май успява). В албума ми липсва само по-осезателното участие на Шеринян като солист. Единствено в последната песен – 11-минутната Too Late for the Sun групата е използвала пълноценно възможностите му на клавишните.

––––––––-

Оценка: 3.5/5