България – на другия ден

България – на другия ден. Президентът Първанов създаде АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане. Непартийна, надпартийна, вместо партийна, като Звено едно време.

България – на другия ден. Това бе мото на първия АБВ-форум днес.

България – на Другия ден. 11 ноември 1989г.

Ето Ви България – на другия ден. Сетих се извадя тая снимка от архива си. Денят е 11 ноември 1989г. Това съм аз на 13 години. И вестник Работническо дело. Баща ми го беше купил заради Събитието. Четете ли уводната статия на първа страница? Ще вървим неотклонно по избрания път. Заедно с народа и в името на народа! Какво ново и по-добро готвеха те на България на другия ден? Същото, което беше и на предишния.  Защото после искаха да дойдат танковете. Защото не искаха България в Европейския съюз и в НАТО. Защото направиха децата си в капиталисти. Затова не вярвам на комунистите. Не. Положителните неща през последните 21 години се случиха не заради, а въпреки тях. И съм солидарен с вчерашната  статия на Светла Енчева, да, някога левите може да станат готини, някога, но не сега.

Докато гледах по новините акцията на президента, си спомних мъдростта за вълка, който мени козината си, но не мени нрава си. Та какво, значи, предлагате?

Алтернатива? За Българско? Възраждане?

Advertisements

От Asia до Omega

Супергрупата Asia се събра в оригиналния си състав (Джон Уетън, Джеф Даунс, Стив Хау и Карл Палмър) през лятото на 2007-ма и от тогава издаде цели два студийни албума, като през това време беше на турне.

И докато reunion-албумът Phoenix (2008) остави усещането, че мерак – чок, ефект – йок*, тазгодишният Omega (2010) ни разкрива групата пълна с оптимизъм и креативност. Да, 28 години след първия едноименен албум, ветераните отново са на линия.

Уводната песен Finger on the Triger категорично достига класата на Heat of the Moment, а може би дори я минава. Through My Veins е полубалада, която лесно може да пробие радиостанциите – за щастие лесно смилаемият попрок саунд е неутрализиран от няколко мелодични прогресив интервенции. Игриви акорди на пиано поставят началото на Holy War, която бърза прелива в динамична среднотемпова рок композиция, на моменти със симфонични внушения. Ever Yours започва с дълбок спейс синтезатор, подкрепен от чистия глас на Джон Уетън, а дори след включването на ударните, баса и китарата, баладичната атмосфера доминира през всичките 4 минути на песента. Listen, Children, Light the Way, I’m Still the Same и I Believe следват познатия ни от Holy War модел на среднотемпов мелодичен рок, разнообразяван от  кратки прогресив интерлюдии. С грандиозно симфонично въведение започва и апокалиптичният разказ на End of the World – една от най-хубавите композиии в албума. Отличава се и Emily – изящна и весела любовна изповед – безспорно един от най-силните музикални аргументи на албума. Много убедителна е There Was a Time – лирична, без да е патетична. Don’t Wanna Lose You Now е красив финал – още един потенциален кандидат за  култивиране вкуса на масовия радиослушател.

Няма друга група, която толкова успешно да съчетава поп с прогресив рок! В 4-5 минути Asia синтезират идеи, които повечето прогресори биха развили в 10 или 15 минути. Ако обичате творчеството им от началото на 80-те и 90-те години на 20в., Omega ще ви зарадва. Ако пък досега не сте го чували, ще ви разкрие нов свят.

–––––––-

Оценка: 3/5

–––––––-

мерак – чок, ефект – йок – има желание, няма ефект (турско-английски)

Да се учим от пациента и от Гугъл

Докато четях книгата, (Патрик Кейсмънт, Да се учим от пациента, изд.ЛИК, С., 2000) си мислех за моя терапевт и за годините, през които мина собствената ми терапия. (Кратко разяснение: за да стана терапевт, е задължително да мина през собствена терапия, а после да поработя под супервизия, но и това не е гаранция, че ще стана читав терапевт). Вече 12 години уча, преживявам и опитвам психотерапията и докато се уча да мисля като терапевт, самият аз се терапевтирам. Мислех си също, че Патрик Кейнсмънт е прав : помогнал съм на терапевта си да стане по-добър  и да разбира хората по-добре. Това пък се е върнало при мен, било е полезно за мен, защото благодарение на усъвършенстването на терапевта ми съм стигнал до позитивна психична промяна и заедно сме отвели терапевтичния процес по-далече и по-надълбоко.

Размишлявах още колко мъдър е бил Бион, казвайки, че «ставането» на терапевта е постоянен процес.  Няма такова нещо като «станал терапевт». Съгласен съм, че взаимоотношенията с пациента (или клиента, няма да влизам в дебата как се нарича човекът, който плаща за лечението си) са от ключово значение за терапевтичния процес.  А  самоувереността, с която терапевтът може да подходи към клиента си, мислейки «Всичко ми е ясно, сега ще те оправя» е  пакостлива антитерапия. Тогава кой кого следва? Нали затова клиентът се е доверил на терапевта и му плаща – за да го следва и подкрепя в себепознанието му? Ако терапевтът притиска клиента да следва неговите идеи, представи  и желания как да върви процесът между тях, той влиза в професионално неетичната ситуация, в която хем злоупотребява с него, хем иска да му плаща за това.  Та затова си мислех с благоговение, че да следваш хората, които терапевтираш, е велико изкуство.

Спомних си и за уъркшопите на някои от звездите в нашето психотерапевтично движение. Давам си сметка, че зад лекотата и спокойствието, с които отстрани изглеждаше, че водят процеса, стоят много опит и  – може би вродена, но със сигурност доразвита – проницателност, умение за следване на пациента и способност за откликване на вътрешните му преживявания.  Давам си сметка (и тук признавам с въздишка), че повече уча клиентите си и по-малко се уча от тях. Искам да достигна до състояние, в което ще усещам клиентите си, ще ги следвам и ще се уча от тях.

Две много ценни неща ми остават с тази книга:

Първото е стилистично: начинът на писане на Кейнсмънт е изключително задълбочен, но четивен. С вглъбеното си, усърдно и критично изложение, авторът дава стандарт за качество, с който всеки изследовател трябва да се съобразява, ако претендира да го вземат на сериозно.

Второто е теоретично: въвеждането на концепта за вътрешния супервизор, илюстриран с множество представени случаи, е от най-важните достижения на модерната психоанализа при развиването на саморефлексията на терапевта.

Да се учим от пациента е малък шедьовър. Със своите над 400 страници книгата е повече от солидна, а съдържанието й е научно достижение в психотерапията. Предполагам, че с времето оценката на този труд ще нараства и може би след няколко десетилетия той ще се радва на същото уважение, с което днес се ползват някои класически психоналитични заглавия.

А какво общо има Гугъл?

Калифорнийската компания е въвела един страхотен модел за стимулиране на своите специалисти – всеки от тях може да използва 20% от работното си време седмично, за да развива собствени проекти и да се усъвършенства. Така са се появили Gmail и други прелестни интернет услуги. Учейки се от Гугъл, през последния месец четох по около час от Да се учим от пациента в края на работния ден. Идеята на Гугъл толкова ми хареса, че ще продължа с локалното й прилагане на работното място!

––––––––

Оценка: 4/5

––––––––

Статията е плод на инициативата на издателство ЛИК, което покани българските блогъри да пишат рецензии на неговите издания. Ако си блогър и искаш да се включиш, прочети подробностите тук.