Като простосмъртните – Джери Адамс и Робърт Рийч онлайн

Харесва ми, че все повече политици се опитват да установят двупосочна комуникация с хората и поддържат блогове, в които споделят мисли за живота и обществото. Формата на блога позволява обратна връзка и това е добро.

Еврокомисарят Меглена Кунева и министър Гергана Грънчарова – Паси например поддържат блогове. Мартин Заимов също има блог, в който пише – рядко, но редовно. Мартин Димитров и Николай Младенов са доста усърдни в блогуването. По-млади активисти като Радан Кънев, Даниел Митов и Илия Марков чрез блоговете си не само печелят популярност, но и изчистват собствените си политически стилове и физиономии.

Сред българските анализатори – блогъри се открояват Иво Инджев, Иван Бедров и икономистът Георги Ангелов. Теодор Дечев, и Александър Божков, вече не-политици, също пишат от месец на месец от позицията на анализатори и коментатори.

Но всъщност това е (да, знам – вероятно съвсем ненужно) предисловие…

Всъщност искам да Ви кажа, че открих два прекрасни блога, писани на английски от две много влиятелни личности:

  • Джери Адамс – лидер на ирландската партия Шин Фейн от 1983г., личност с изключителни заслуги за мира в Северна Ирландия, политик май-малкото от европейска величина!
  • Робърт Рийч – американски икономист, университетски преподавател и министър на труда през първия мандат на Бил Клинтън, автор на авторитетни книги като Трудът на нациите (преведена на български), Бъдещето на успеха и Суперкапитализъм.

Невероятното за мен беше, че и Джери Адамс, и Робърт Рийч като обикновени простосмъртни ползват блог-платформата blogspot.com, вместо да регистрират тежкарски домейни и голям хостинг. Макар, че думата на всеки един от двамата тежи доста повече от изброените по-горе родни политици и анализатори, някои от които гордо са си регистрирали сайтове с името.ком.

Starsailor – нещо свежо

Казват, че по някои краища на света хората намирали бисери, като ровели в гниещите миди, изхвърлени от рибарите, които драгират морското дъно. Нещо подобно се случи днес с мен, когато случайно открих една банда и нейния нов албум.

Starsailor е добра инди рок група, а All the Plans е заслужаващ внимание проект. Вярно е, че консервативните почитатели на твърдия рок най-често определят творчеството на инди бандите като лигаво и безлично. Вярно е, тази оценка е колкото безмилостна, толкова и основателна. Инди рокът и брит попът нямат мощност, въображение и виртуозност, ориентирани са повече към аудиторията на масовите фешън музикални медии, а групите са трудно различими една от друга по начина им на изпълнение.

front

All the Plans обаче е ценна находка и заслужава да му дадете шанс! Певецът има красив тембър, песните са свежи, приятни, лирични и radio-friendly. Обложката (вероятно вдъхновена от песента Boy in Waiting) е прекрасна и сама може да разкаже цяла история.

Boy in Waiting, Stars and Stripers, The Thames, Tell Me It’s Not Over и Safe at Home са личните ми фаворити в този хубав и галещ ухото албум.

–––––

Оценка:3/5

Пиратите на Америка

Иска ли ви се четиво, увлекателно като Островът на съкровищата? Истории за коварство, жестокост и смелост, каквито четяхме като деца. Пирати, кръвожадни и алчни като пирани, които няма да се спрат пред нищо в името на плячката. И всичко това – не като художествена измислица, а представено от първа ръка?

piratite-na-amerika Пиратите на Америка (Сиела, 2009) е завладяваща книга от автор със странното име Джон Ексвемелин, издадена през 17 век. Авторът е очевидец на много от събитията, които описва увлекателно и доста компетентно. Наред с богатите исторически данни и смразяващите батални сцени, Ексвемелин със своя хубав писателски стил представя и любопитни подробности за бита и лайфстайла на пиратите, организацията и провеждането на грабителските им кампании и дори дава сведения по ботаника, зоология и антропология.

Можете да използвате Пиратите на Америка като прекрасно средство за отмора и да я четете, изтегнати на хамак през лятото, с коктейл и хаванска пура в ръка. Също така можете да просветите с нея някой невръстен и все още неизкушен от посредствени занимания тийнейджър или пък да я подарите от сърце на ценител.

––––––-

Освен литературните си достойнства, българското издание има още три предимства:

1. Напечатено е на хартия от устойчиво управлявани гори.

2. Има картинки – вярно, не са съвършени, но кога за последно сте виждали книга за възрастни с илюстрации?

3. Цената е повече от приемлива.

–––––-

Оценка: 3/5

… и разни други неща

Тези дни една позната на жена ми дойде в в града ни заедно със своя приятелка и им показахме някои местни забележителности. Отведохме ги на едно от любимите ми места, монументът на един хълм над града, откъдето се открива чудна гледка. Въодушевен, казах, че като юноша съм отивал там вечер да гледам светлините на града, звездите и да правя разни други неща. Последва весел смях и ответни спомени за случки с водене на жени на разни места.

разни други неща… Какво остана неизказано зад това двусмислие?

Това, което те не знаеха и което ми се струваше твърде интимно, за да споделя. Но чувствам, че мога да кажа на вас.

Там, на онзи хълм по-близо до небето, аз мечтаех.

Преди 16 – 17 години мечтаех как един ден ще притежавам това място, как в стария съсипан паметник ще си направя радиостанция и оттам ще пускам на хората най-хубавата музика на планетата. Бийтълс и Лед Цепелин, Пинк Флойд и Джетро Тъл, Ди Си и Крийдънс, Дженис Джоплин и УФО… И как от моя хълм музиката ще се носи над града, чак до следващия град на север и как ще докосва всяко сърце. Как ще стигне до всяко момче, което мечтае да стане мъж и до всяко момиче, което мечтае да бъде обичано от такъв мъж. Как ще ги кара да копнеят за нещо повече от всекидневния пай.

Тогава властваше империята Пайнер…

Днес хълмът е култивиран, старият полуразрушен паметник е обновен, лъснат и институционализиран като туристически обект. Нямам радио. Но мечтата живее, преродена в моя блог. В желанието ми да откривам, споделям и възвеличавам красотата на музиката.

… и в разни други неща…

Ирландската Кървава неделя

Гърмежи. Кръв по тревата. Кръв по асфалта. Подплашени хора, обстрелвани от мъже в униформи. Викове и плач. Над Богсайд се стелят страх и ужас. 13 невинни души отиват на небето.

Това е Кървавата неделя!

bloody_sunday

Филмът Bloody Sunday (режисьор Пол Грийнграс) с почти документална точност предава напрегнатите часове, които наричаме Кървавата неделя. Божият ден, отреден за мирно шествие, превърнало се в страховита човешка кланица. Един ден, който променя Северна Ирландия.

Действието се развива в град Дери, в квартала Богсайд, на чийто вход и днес има надпис You are now entering free Derry. Официално държавата нарича града Лондондери, но католиците го зоват със своето име – Дери. За духа на тези хора говори дори фактът, че местният футболен отбор отказва да играе в лигата на Северна Ирландия и се състезава в първенството на Ейре. На 30 януари 1972 година стотици католици започват поход за граждански права. Краят е на това шествие разбива и без това крехкия мир и поставя началото на нова епоха в размириците – на надигащ се гняв, на засилващата се ИРА .

Споменах документалния ефект на филма. Това се дължи в голяма степен на операторската работа, която тук наистина заслужава да се нарече майсторство. Камерата е жива, а не статична и поставена на стойка, снима в движение – както в предаване в реално време от мястото на събитието.

Въпреки, че няма типичния саундтрак за филм, Bloody Sunday завършва символично със запис на Ю Ту, изпълняващи на живо протестния си химн Sunday Bloody Sunday.

Ако някога са ви интересували тревожните, противоречиви и нееднозначни отношения в Северна Ирландия, този филм ще ви покаже важна част от цялата картина!

–––––-

Оценка: 4/5

Евангелие от Стивън

Ilosaairrock е съвсем топлият концертен албум на Porcupine Tree – една от Великите сили в днешния прогресив рок. Разпостранява се в ограничен тираж и не се намира в магазините. Записан е на 14 юли 2007г., на Ilosaairrock festival във Финландия и излезе през март тази година.

Съвсем закономерно, четири от деветте песни в албума са от Fear of a Blank Planet, който беше излязъл на пазара през пролетта на същата година: едноименната Fear of a Blank Planet, 17-минутната Anesthetize, Way Out of Here и Sleep Together. Останалите композиции са Lightbulb Sun (от албума със същото име), Blackest Eyes и Trains (от In Absentia ), Halo и Open Car (от Deadwing).

pt_ilosaarirock

Ilosaairrock представя по съвършен начин ярката самоличност на групата. Концертът доказва ненакърнимата харизма и страхотното присъствие на Porcupine Tree пред публика. Обикновено един лайв е подборка от няколко изяви на сцена. Твърде малко групи имат смелостта да издадат цял концерт като албум. Но това правят петима отлични музиканти, събрали се в една душа. И един от тях се извисява над останалите. Той изповядва, той проповядва, той прави чудеса!

Стивън Уилсън е сред най-неуморните, плодовити и красноречиви апостоли на прог рока през последните две десетилетия. Умопомрачителна, зашеметяваща, грандиозна – така всеки почитател би определил музиката, която създава английският певец и китарист.

Porcupine Tree съчетават елементи от прогресив рок , психоделик и хард рок. Драматични звукови пейзажи, красиви и меланхолични мотиви, носещи ту тъга и отчаяние, ту напрежение и бунт. Музиката на Уилсън изразява богатство от чувства и настроения. Понякога е агресивна, с насечени яростни рифове и забързан ритъм. Понякога внушава самота, изоставеност и мрачност.

Текстовете носят психологическа дълбочина и интроспективност, твърде рядко срещани в днешната поп и рок музика.

Ilosaairrock е проповед! Прогресив рокът е възкръснал! Чуйте благовестието и ще повярвате!

––––––

Оценка: 4.5/5

И мъжът позна жена си

Ти си моята библейска жена, аз съм библейският ти мъж. Поглеждам те и мъжествеността ми се събужда. Отгръщам те като нова страница на книга и потъвам в теб. С теб съм тук и навсякъде. С теб съм сега и винаги – извън времето, във вечността. Завръщаме се в изгубения рай.

Тези архетипни слова проблясват в полубудното ми съзнание, а пред пред очите ми е изгряла обложката на Dead Can Dance-овата класика от 1990 година – Aion. Шедьовърът на Бош. Мъж говори на жена.

deadcandanceaion

Музиката е сакрална и тържествена. На места е вглъбена, мистична като религиозен химн. На места – вакханално-феерична като избликнал сподавян копнеж…. Неземно красиви вокали и инструментали, богатство от вълшебни мелодии, бездънна съзерцателност – това е Aion.

Съвършенството се лее от него както от рога на Амалтея.

–––––-

Оценка: 5/5