Щастието не е крайна спирка, то е начин на пътуване

Този надпис на стена в Студентски град се е запечатал в паметта ми. Понякога се появява в съзнанието ми, за да ме очарова с простата си красота и да ми напомни някои неща.

Напомня ми, че щастието може да се открие и в дребните детайли на всекидневието.

Радост е да си направя чай и да изпитам наслада, докато го пия. Радост е да се възхитя от хубава снимка, като тази горе. Радвам се да чуя любима песен и да я затананикам. Да зарадвам някого. Да покажа на любимите си хора, че ги обичам. Да пренеса багажа на стара баба. Да нареждам камъни и да си боядисам оградата. Да прочета хубава книга. Да творя. Да се отпусна и да си позволя да не правя нищо. А щастието е всичко това и нещо отгоре!

Щастието е да водя смислен живот, посветен на кауза! Ако не мога да променя целия свят, мога да променя пространството и средата около себе си. Мога да променя и себе си.

Щастието е да върша всяко малко и голямо нещо с любов и радост. Щастието е да влагам душа.

Щастието е нагласа към света. Вяра, че в него има светлина. Грижа за себе си и за другите. Чувство за лична мисия в живота. Отвореност към новото и помирение с миналото.

Наистина, понякога попадаме във фрустриращи ситуации. Има извънредни условия, които не ни харесват и ни тежат. Тогава сме притиснати, задушавани сме. Но не говоря за това. Смърт, ненадейна беда – да, понякога се сблъскваме с неизбежни събития, но обикновено те са изключения. А аз говоря за всекидневния живот, който води всеки от нас. За всичко, което имаме и вършим, защото така сме избрали – семейство, работа, свободно време…

Има хиляди начини човек да бъде щастлив – стига да направи този избор.

Стремя се да поддържам и подхранвам тази позитивна нагласа у себе си. Не че всичко в мен и около мен е съвършено. Всъщност, не е. Но не ми е тъжно за живота ми. Не ми е скучно. И така… пътувам.