Ние променяме света или Счастье для всех, даром…

Сборникът "Дори насън не виждаме покой", в койте е включена повестта "Пикник край пътя". Изд. Хр.Г.Данов", Пловдив, 1990

Повестта "Пикник край пътя" е включена в сборника "Дори насън не виждаме покой", изд. "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1990

Пикник край пътя е разказ за пренареждането на ценностите. Но братя Стругацки са твърде скромни, за да го кажат. И прекалено интелигентни, за да ни внушат направо: Искаме да променим света, искаме да го разтърсим! А като чета книгите им, ми става ясно, че много го искат! И фино, почти незабележимо отначало, ни изпитват. Търсят човешкото в нас и проверяват здраво ли е, има ли гнило.

За мен основната тема в Пикник… е промяната. А голямата промяна на света започва със собствената промяна.

Така се случва с Рехарт Шухарт. Сталкер. Човек отвъд закона. Баща на дете – чудовище. Син на жив мъртвец. Добрите граждани странят от такива като тях. Сталкерът е суров и мрачен човек, с тежък характер, озлобен. И ако понякога, много рядко, нещо трепва в него и лицето му се променя, то е само заради близките му. А останалите? Кучета ги яли! Важното е да оцелее. Но накрая мислите се обръщат ненадейно.

А всъщност, дали обратът е неочакван или е плод на страшното пътуване в най-непознатите и опасни места в Зоната и в себе си, на търсенето на истината и на може би несъществуващата човешка правда? Колко обида и гняв трябва да преглътне човек, за да каже Щастие за всички даром? Оскотелият да осъзнае, че е човешко същество, че не може да има пълно лично щастие извън общото щастие на всички хора. Този край е светъл, така както второто пришествие е празник за праведния. Не край, а начало.

Там свършва повестта, но всеки може мислено да я продължи, да направи своята проекция на бъдещето.

Има книги, които са ме разплаквали. Като смъртта на Султана в Преспанските камбани. Има книги, които са ме въодушевявали. Като възраждането на Док в Благодатния четвъртък.

Пикник край пътя ме оставя замислен. И натъжен, и вдъхновен, но преди всичко замислен. Как да променя света?

–––––-

Оценка: 5/5

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Свободни ресурси в нета:

Пикник на обочине – повестта в оригинал на руски език

Пикник край пътя – превод на български език

Roadside picnic – двуезична публикация на английски и руски език

– – – – – – –

Най-известният цитат:

BG: Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!

EN: Happiness for everybody, free and no one will go away unsatisfied!

RU: Счастье для всех, даром и пусть никто не уйдет обиженный!

Advertisements

Детето на любовта и музиката на Вселената

Понякога забравяме, че в обкръжаващия ни свят има знаци:

  • картини, които виждаме, но в които не се вглеждаме;
  • звуци, които чуваме, но в които не се вслушваме;
  • обекти и събития, които са свързани и ни сочат пътя, но чиято ясна и естествена логика не съзнаваме.

Достатъчно е да отворим сетивата си, да поговорим с вътрешния си глас и ще открием нов богат и необятен свят. Както се случва с Еван Тейлър.

Еван е дете на любовта. Плод на романтичната връзка между двама млади музиканти, той израства в сиропиталище. Един ден Еван осъзнава, че може да открива музиката във всяко нещо около себе си – в шума на вятъра, в светлината, в люшналите се житени поля… Така започва филмът August Rush.

Сърцевината на историята е изградена около пътешествието на 11-годишния Еван в Голямата ябълка и срещите му с различни непознати хора. Там той усвоява и развива уменията си да свири на китара и да композира по гениален начин и получава псевдонима August Rush. august-rush-poster1

Филмът има слаби места, на места сюжетът изглежда наивен, лишен от „психологическа и философска” дълбочина и съшит с бели конци, но харесвам основното му послание (и прекрасната музика) и благосклонно затворям очи пред недостатъците му.

August Rush е апотеоз на творчеството, импресивността, на сензитивността и трансцеденталната ни свързаност с Вселената чрез музиката. На откриването на личното щастие, правейки нещата, които обичаш. А това не е малко в стресирания, индустриализиран и урбанизиран свят.

Щастието не е крайна спирка, то е начин на пътуване

Този надпис на стена в Студентски град се е запечатал в паметта ми. Понякога се появява в съзнанието ми, за да ме очарова с простата си красота и да ми напомни някои неща.

Напомня ми, че щастието може да се открие и в дребните детайли на всекидневието.

green-bench

Радост е да си направя чай и да изпитам наслада, докато го пия. Радост е да се възхитя от хубава снимка, като тази горе. Радвам се да чуя любима песен и да я затананикам. Да зарадвам някого. Да покажа на любимите си хора, че ги обичам. Да пренеса багажа на стара баба. Да нареждам камъни и да си боядисам оградата. Да прочета хубава книга. Да творя. Да се отпусна и да си позволя да не правя нищо. А щастието е всичко това и нещо отгоре!

Щастието е да водя смислен живот, посветен на кауза! Ако не мога да променя целия свят, мога да променя пространството и средата около себе си. Мога да променя и себе си.

Щастието е да върша всяко малко и голямо нещо с любов и радост. Щастието е да влагам душа.

happiness

Щастието е нагласа към света. Вяра, че в него има светлина. Грижа за себе си и за другите. Чувство за лична мисия в живота. Отвореност към новото и помирение с миналото.

happiness11

Наистина, понякога попадаме във фрустриращи ситуации. Има извънредни условия, които не ни харесват и ни тежат. Тогава сме притиснати, задушавани сме. Но не говоря за това. Смърт, ненадейна беда – да, понякога се сблъскваме с неизбежни събития, но обикновено те са изключения. А аз говоря за всекидневния живот, който води всеки от нас. За всичко, което имаме и вършим, защото така сме избрали – семейство, работа, свободно време…

Има хиляди начини човек да бъде щастлив – стига да направи този избор.

happiness2

Стремя се да поддържам и подхранвам тази позитивна нагласа у себе си. Не че всичко в мен и около мен е съвършено. Всъщност, не е. Но не ми е тъжно за живота ми. Не ми е скучно. И така… пътувам.