Боб Дилън – китайската стена на рока възпява любовта

Тя е на двайсет и четири – двайсет и пет. Той е на двайсет и една – двайсет и две. Голям куфар, малко багаж. Случаен шофьор южняк и жена му ги качват на автостоп и ги гледат с благосклонен интерес. Уморени са и заспиват, прегърнати. Откъде идват… накъде отиват… Сънуват, ча са заедно, през целия живот.

bob-dylan-together-through-life-album-art

Обложка, която може да разкаже цяла история! Обожавам такива обложки, но са рядкост. Боб Дилън обаче ни дава точно такава с новия си албум. При това съдържанието е великолепно, колкото опаковката!

Together Through Life e царски дар. Изискан и щедър, даден с усмивка. Bob Dylan. Ако го сравняваме със строителна конструкция, то той е като Великата китайска стена. Древен и всезнаещ, видял какво ли не, надживял всички модерни времена. Край него се сменят моди, а той остава.

Великият Дилън гледа снизходително на краткотрайните явления, на суетния шум и смешните хора, които опитват да направят впечатление. На стари години Боб Дилън продължава да бъде себе си – широко скроен и великодушен, високо над дребните безсмислени неща. Някой може да съжали, че тук няма акустични протестни химни като Blowin’ In The Wind, A Hard Rain’s A-Gonna Fall или The Times They’re a-Changin’. Но и активистът има право на почивка, на миг покой, на малко време да пее за любов. А той умее да пее за любов! Together Through Life го доказва категорично! Песни за деня, за любовта, за хляба и солта на живота. Дрезгавият глас на легендарния бард става все по-прекрасен, а песните му – все по-покоряващи, лирични и задушевни. Рок и блус, в които има акордеон! Балада с мандолина! Сантиментални пътешествия и споделена мъдрост. И всичко е толкова естествено, не пресилено, не натруфено. Кой друг би го направил тъй съвършено?!

Боже, защо няма повече такива албуми?!

–––––

Together Through Life:

  1. Beyond Here Lies Nothin’
  2. Life Is Hard
  3. My Wife’s Home Town
  4. If You Ever Go to Houston
  5. Forgetful Heart
  6. Jolene
  7. This Dream of You
  8. Shake Shake Mama
  9. I Feel a Change Comin’ On
  10. It’s All Good

––––––

Оценка:4.5/5

Старомоден прочит на модерния живот

Едно от удоволствията ми в музиката е да откривам хубави албуми от музиканти, които не са особено обсъждани в родината си, а у нас са напълно неизвестни. the-cronicles-of-modern-life

Такова малко съкровище, носещо радост, е соловият албум – и първият, който някога е издавал самостоятелно – на англичанина Henry Priestman: The Chronicles of Modern Life (2009). Всъщност този албум никак не звучи модерно. И точно затова ми харесва. Допада ми очарованието в старомодното изразяване на Хенри Прийстман – очевидно човек, който знае какво може и какво обича и го прави, без да търси непременно широк комерсиален успех. Като че ли това е идеята на певеца – да покаже вярата си в истинските неща, които идват от сърцето. Музиката му е мелодичен фолк рок, с лиричен бленд от акустични и електрически китари, ритъм секция, понякога хармоника и деликатен клавир. Настроението е меко, леко, ведро, тихо и спокойно, като уелската провинция, в която Прийстман живее, далеч от шума на модерния градски живот.

henry-priestman

Иначе оскъдните извори за Хенри Прийстман твърдят, че е роден на 21 юли 1955г. в Хъл. Учил е музика в Ливълпулския колеж по изкуствата. В края на 70-те свирил в групата Yachts, а през 80-те и 90-те е главен композитор в успешния поп-рок проект The Christians.

Вероятно хитът в този чудесен солов албум е Grey’s the New Blond. Харесват ми също No to the Logo – иронична закачка с консуматорскот общество, социалното послание на Did I Fight In the Punk Wars for This, и преработената класика на Yachts от 70-те Suffice to Say. Честно, всички песни ми харесват! Защо удоволствието да остане само за мен? Насладете се и вие!

–––––-

Оценка: 3.5/5

Надигащ се пясък вместо вода

Робърт Плант е вероятно най-великият певец и фронтмен от златната епоха на хард рока. Израснах с неговия глас и несравнимия с нищо звук на Цепелин – звук, от който сърцето забива безспирно, а дъхът спира! Звук, който те праща в други светове!

Цепелин бяха и остават като хляба и водата – най-насъщните, най-животворните.

raising-sand

Raising Sand обаче не е като хляба и водата. Той е просто албумът на Робърт Плант и младата кънтри-хубавица Алисън Краус. И е поредното предизвикателство, което певецът отправя към слушателите си. Изненада, каквато само той може да поднесе – нека си спомним прелестния експеримент Strange Sensation. Неочакваност и непредвидимост – това е второто име на Плант! Той никога не подражава – дори и на себе си!

След като е възвисявал глас до китарата на Пейдж, днес легендарният вокал уверено стъпва в полето на американския блуграс. Приятна изненада е да чуем тази мелодична сплав от кънтри и фолк-рок. Робърт Плант вече има един феноменален дует в епохата на Led Zep – с фолк иконата Sandy Denny в зашеметяващата The Battle of Evermore. Новият му проект е ако не блестящ, то поне чудесен!

plantkraussИзненада е обаче за мен и това, че на 8 февруари 2009г. този нов-новеничък дует спечели 5 награди Грами! Струва ми се, че компетентното жури леко го е надценило. Албумът безспорно е оригинален, но дали заслужава да е „Албум на годината“ е спорно. Разбира се, всеки има право на мнение. Моето е, че това не е албумът на 2008г.

Учудвам се също, че Please Read the Letter (хубав кавър на песента, която Пейдж и Плант първо направиха в Walking Into Clarksdale) е обявена за „Запис на годината“.

В останалите 3 категории („Най-добър съвременен фолк албум“, „Най-добър вокален поп дует“ и „Най-добър вокален кънтри дует“) смятам успехът на Плант и Краус за напълно заслужен!

–––––

Оценка: 3/5