Бил Клинтън – Да дариш

В началото на миналата година прочетох книгата на американския президент Бил Клинтън Да дариш.

Отлагах ревюто си дълги месеци, но дискусията при костенурката ме накара да изтупам от праха впечатленията си.

Не само прочетох „Да дариш“. Харесах я. Споделям я. Затова ще ви представя накратко идеята на Клинтън. А тя е, че всеки от нас може да се включи в промяната на света към по-добро. Клинтън разказва как го правят някои от най-извесните хора в бизнеса, но също показва как всеки може да дарява, дори да няма пари. Стига да има желание.

Какво можеш да дариш? Можеш да дариш пари като Бил Гейтс. Можеш да отделиш от времето си и да станеш доброволец.   Можеш да дадеш вещи, да споделиш умения като Томас Фарбър, да пробудиш умове (включително и своя) като Майкъл Сандел, да научиш някого на нещо добро, да предложиш идеи като Лидия Стайкова.

Мястото на дарителството като ценност в едно общество зависи от това дали и доколко хората в това общество по отделно го приемат за своя лична ценност.

Вярно е, че да си неразбран, безнадежден и духовно извисен мечтател, може да изглежда по-романтично и по-впечатляващо, но аз не припознавам тази поза като своя. Промяната започва с теб – сега, тук, с малката крачка напред.

***************

От спечелените 6,3 милиона долара от продажбата на книгата си към април 2008г., Клинтън е дарил 1 милион за благотворителност.

––––––

Оценка: 4/5

Advertisements

Rock Star: When the dreams come true

Когато мечтите станат реалност… Това е историята на едно обикновено момче, което стана рок звезда.

В основата на филма Rock Star е истинската история на Tim Ripper Owens, певец на трибют групата British Steel, изпълняваща песни на великите  Judas Priest. Когато през 1992г. Роб Халфорд напусна легендарната хеви метъл група, след прослушване останалите поканиха за фронтмен световно неизвестния Тим.

rock_star_film-poster

Rock Star (2001) е хубава драма, с брилянтен сюжет, добре подбрани aктьори, прекрасен саундтрак и ненатрапчиво, но отчетливо послание: ако пътят на кариерата и пътят на сърцето ти се разделят, следвай сърцето си.

Зад прелестната приказка как един певец изгрява на голямата рок сцена, се разкриват дълбоките въпроси за живота: за пътя към себе си, за важните неща по пътя ни, за отношенията между мъжа и жената, за цената на славата. Защото, както знаем, it’s a long way to the top… И защото не all that glitters is gold.

За разлика от оригиналната история, на екрана действието се развива през 80-те години. Групата – мечта се нарича Steel Dragon, а кавър групата – Blood Pollution.

Марк Уолбърг играе Крис Изи Коул – симпатичен, но неуспял певец, един от многото загубеняци, мечтаещи за големия пробив, който така и не идва. И в един вълшебен миг мечтите стават реалност…

Дженифър Анистън в ролята на Емили успешно влиза в кожата на момичето – сянка, следващо и подкрепящо любимия си. Тя си остава земна, дори след главоломния успех на своя възлюбен, който от обикновен фен се превръща в член на мега банда. Продължава да го  следва. До един момент…

Една от подправките на филма е участието на цял куп известни рок музиканти: Зик Уайлд (китарист на Ози Осбърн), Джейсън Бонъм (барабанист на Форинър, син на Джон Бонъм от Лед Зеп) и Джеф Пилсън (басист на Докън, Дио и Форинър). Саундтракът включва хитове на AC/DC, Kiss, Deff Leppard, Ted Nugent, Motley Crue, и още, и още…

От филма има какво още да се желае, но пък е съвсем подходящ за гледане през почивните дни. Особено ако сте загорели за рокендрол история! 😉

––––––

Оценка: 3/5

–––––-

Торент за филма (дублиран е на италиански, но субтитрите на английски спасяват положението!)

… и разни други неща

Тези дни една позната на жена ми дойде в в града ни заедно със своя приятелка и им показахме някои местни забележителности. Отведохме ги на едно от любимите ми места, монументът на един хълм над града, откъдето се открива чудна гледка. Въодушевен, казах, че като юноша съм отивал там вечер да гледам светлините на града, звездите и да правя разни други неща. Последва весел смях и ответни спомени за случки с водене на жени на разни места.

разни други неща… Какво остана неизказано зад това двусмислие?

Това, което те не знаеха и което ми се струваше твърде интимно, за да споделя. Но чувствам, че мога да кажа на вас.

Там, на онзи хълм по-близо до небето, аз мечтаех.

Преди 16 – 17 години мечтаех как един ден ще притежавам това място, как в стария съсипан паметник ще си направя радиостанция и оттам ще пускам на хората най-хубавата музика на планетата. Бийтълс и Лед Цепелин, Пинк Флойд и Джетро Тъл, Ди Си и Крийдънс, Дженис Джоплин и УФО… И как от моя хълм музиката ще се носи над града, чак до следващия град на север и как ще докосва всяко сърце. Как ще стигне до всяко момче, което мечтае да стане мъж и до всяко момиче, което мечтае да бъде обичано от такъв мъж. Как ще ги кара да копнеят за нещо повече от всекидневния пай.

Тогава властваше империята Пайнер…

Днес хълмът е култивиран, старият полуразрушен паметник е обновен, лъснат и институционализиран като туристически обект. Нямам радио. Но мечтата живее, преродена в моя блог. В желанието ми да откривам, споделям и възвеличавам красотата на музиката.

… и в разни други неща…

Безсилните на този свят

Какво става, когато рицарите на Кръглата маса се пръснат? Когато мускетарите излязат в пенсия? Кой ще защитава правдата, кой ще променя света към по-добро?

Няколко приятели, притежаващи невероятни умения, се разделят, напускат общото си минало. PrintЗатрива се другарска общност от хора, които години наред са се събирали на маса да поговорят, да пийнат и похапнат добре. И да се учат да растат.

Днес те са отчаяни, обезверени, загубили надежда, че могат да спрат злото и да направят нещо значимо. Станали са доволни и са се самозазиждат, живеейки с малкото, което имат; зариват главите си в пясъка, за да не виждат проблемите. Вместо по-силни, стават безсилни. Те не искат да променят света. Хора, които могат да летят, се затварят в малки тесни кутийки! Ангели, които сами свалят крилете си – не е ли тъжно?

Кой и как може отново да ги събере? Трябва ли, макар и насила, да накараш надарения с талант да реализира таланта си? Доколко е важно да имаш кауза? Ако светът, без да знае, има нужда от помощ, ще опиташ ли да го промениш? Грешно ли е да оставиш дарбата си да закърнее?

Такива са въпросите, които поставя в Безсилните на този свят Борис Стругацки – единственият, останал жив от великия екипаж, наричан с благоговение от поколения ценители братя Стругацки. Признавам, че отначало ми се стори чудно и странно да чета книга само от единия брат. Около стотната страница обаче се убедих, че наистина магията на словото, с което братята ме плениха отдавна, е все така силна. Оттам нататък беше потъване – едновременно в удоволствието от акта на четенето и в дълбоките човешки теми, заложени в книгата.

Стругацки задава въпроси, но не дава лесни и готови отговори. Разрешаването на неговите морални дилеми стои пред всеки от нас, а откриването на истината е персонален проблем… от който, подобно на безсилните, често ни се иска да избягаме.

–––––––

Стругацки, Б., Безсилните на този свят, ИнфоДАР, С., 2007

ISBN:978-954-761-348-5