България – на другия ден

България – на другия ден. Президентът Първанов създаде АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане. Непартийна, надпартийна, вместо партийна, като Звено едно време.

България – на другия ден. Това бе мото на първия АБВ-форум днес.

България – на Другия ден. 11 ноември 1989г.

Ето Ви България – на другия ден. Сетих се извадя тая снимка от архива си. Денят е 11 ноември 1989г. Това съм аз на 13 години. И вестник Работническо дело. Баща ми го беше купил заради Събитието. Четете ли уводната статия на първа страница? Ще вървим неотклонно по избрания път. Заедно с народа и в името на народа! Какво ново и по-добро готвеха те на България на другия ден? Същото, което беше и на предишния.  Защото после искаха да дойдат танковете. Защото не искаха България в Европейския съюз и в НАТО. Защото направиха децата си в капиталисти. Затова не вярвам на комунистите. Не. Положителните неща през последните 21 години се случиха не заради, а въпреки тях. И съм солидарен с вчерашната  статия на Светла Енчева, да, някога левите може да станат готини, някога, но не сега.

Докато гледах по новините акцията на президента, си спомних мъдростта за вълка, който мени козината си, но не мени нрава си. Та какво, значи, предлагате?

Алтернатива? За Българско? Възраждане?

Advertisements

Величието и падението на човешкия дух… и всичко помежду тях

Живот и съдба на Василий Гросман е написана в традициите на руските епоси от 19 век. Голяма е по обем, с много герои, обрати и преплетени сюжети.

Времето е Втората световна война. Мястото – западните части на Съветския съюз, където войната изпепелява и погубва земя и хора наред.

Когато я прочетеш, ще разбереш защо е била забранена в СССР. Не че книгата е антисъветска. Не. Авторът заема ясна позиция против нацистките окупатори и тяхната идеология, като съветски човек застава на страната на народа си. Не че е бездарна. Не. Авторът е талантлив, произведението му е хубаво и въздейства. Не че книгата е и буржоазно-абстрактна. Не е. Реалистична е, значи Цензурата би трябвало да я приеме, да я преиздава в стохилядни тиражи и да организира срещи на автора с любознателната младеж в училищата и с трудовия народ в колхози и заводи.

Това обаче не се е случило и причината е тъкмо реализмът. Живот и съдба е прекалено обективна и не-помпозна. Реализмът й не е социалистически. Тя не е идеологическо оръжие, а човешко отразяване на действителността. Показва характерите и малко добри, и малко озлобени, и тъжни, и обезверени, и вярващи. Показва как може да се възвиси, но и как може да падне човешкият дух. И как човек може да не е нито велик, нито пропаднал, а просто някъде там, по средата.

Вероятно затова е забранена Живот и съдба. Защото наред с перверзиите на нацизма, Гросман без милост открива булото на уж идеалното и нравствено съвършено социалистическо общество. Сочи заблудите му, изобличава и ужасите му, изтрива героичния грим на Партията. Ако не беше забранена, книгата би предизвикала опасно много въпроси в читателите си. Затова, докато КГБ гореше  черновата на еретичната книга, на идейно неукрепналите младежи се даваше да четат Млада гвардия.

Днес свободата ни дава възможност да открием Гросман и неговият magnum opus. Този почти неизвестен, но честен и смел писател, зашлевил плесница на комунизма, го заслужава.

––––––––

изд. „Жанет 45“, изд. „Факел Експрес“, 2009г., 968 стр.

––––––––

Оценка: 4/5

Човек на годината – 2009

В една страна, дето цари простотия, животът прилича на яма с помия, и както си газиш в нея до шия, понякога срещаш и от „ония“.

„Ония“ са просто някакви хора, които напук на тъга и умора, в себе си носят човешки сърца, вместо покрити с маски лица

и често помагат на тия до тях, които изпитват болка и страх. Не чакат похвала, пост или слава – какво ли очакват от нас те тогава?

Те тихо напомнят, че в тъга и умора, ние всички сме хора, всички сме хора.

––––––––––––––––-

За втори път в България се провежда „Човек на годината“ – годишна награда за принос към правата на човека. Кой от номинираните заслужава и кой не – за мен това остава отворен въпрос. Харесва ми преди всичко идеята да се търси не толкова Човекът, колкото Човечността сред нас.

Любов, памет и забрава

– Знаеш ли, златната рибка има само 3 секундна памет. Значи, ако плува само 3 секунди в аквариума… и всичко е ново. Всеки път когато две златни рибки се срещат, като че ли това е за първи път.  Също като хората. Всеки път, когато се влюбим, като че ли го правим за първи път.  Някаква химична реакция  изхвърля и изтрива спомените колко болезнена е била последната раздяла… и си мислим „Уау! Това е страхотно, това е ново, това е различно!“ Като жените, забравящи болката от раждането.
– Страхотно, значи никога не се променяме, или научаваме, или порастваме. Просто вървим в кръг, повтаряйки същите грешки… докато умрем? Какъв е смисълът?
– Любовта.
– Какво е любов?

goldfishmemory

… Неясни са потоците на любовта, откъде извират, накъде потичат, къде се вливат… За това разказва Goldfish Memory (2003). След като гледах Goldfish Memory, осъзнах, че все още далеч не знам какво е любовта.

Goldfish Memory е филм – предизвикателство за мен. Зад безпътните лутания и буреносните връзки на Том, зад  пресичащите се съдби на няколкото герои, зад странно променливите отношения на стрейт, гей и лесбийски двойки лежат по-дълбоки теми за любовта, отдаването и свободата във връзката. Имах много мисли и вълнения с филма, но не е важно да споделям лични преживявания. Важното е, че Goldfish Memory има силата да ни предизвика  да мислим, да се питаме, да търсим отговори! Ето това искам да споделя.

Елизабет Джил (режисьор и сценарист на продукцията) много находчиво е измислила възможно най-добрия финал: по-установен за едни герои, отворен за други.

Това, което ми остава, е да кажа с думите на Mark Knopfler, изпети в последния му албум: True love will never fade.

–––––-

Оценка: 4/5

Комунизмът си отива? 20 години по-късно

Блогът на Ангел Грънчаров ме подсети, че след няколко дни е 10 ноември.

Докато гледах и слушах как Васко Кръпката пее една песен на Гошо Минчев, неочаквано се разплаках.

Почитания на Васко Кръпката и на всички, които искаха да живеят по-добре в България и не се скатаха, и не избягаха, а останаха тук и отстояват идеите си!

На тези, които ще кажат, че нашата демокрация е всъщност преебация, ще кажа, че са прави. Въпреки това, не ми се връща назад. Не, благодаря! Фалшивата сигурност на комунизма, мъдро описана от Костенурката, не е по-добра, честна или справедлива от проблемната демокрация (бг версия). Не желая комунизъм. Нито за себе си, нито за детето си! Искам само да живеем човешки.

Свободна музика от Jamendo

Въпреки засилващите се санкции против „пиратството“ в интернет, предприети от някои държави, идеята за свободния обмен на музика в мрежата не отслабва. Напротив!

(Друг път ще се спра по-подробно на проблема с т.нар. „пиратство“. Сега накратко ще отбележа, че на него може да се гледа и другояче – като на движение против ограбването на изпълнителите, но не от потребителите на музика, а от продуцентите и търговците.)

В тази доста заплетена ситуация се намират творци, които сами предоставят музиката си за безплатно сваляне. Сайтът Jamendo разполага с десетки хиляди песни, които знайни и още повече незнайни музиканти са предоставили свободно под Creative Commons лиценз!

След като направих бърз оглед отгоре-отгоре на съдържанието и прослушах някои парчета, имам впечатлението че това е един много добър проект. Вярно е, че в него си търсят място под слънцето и доста музиканти – аматьори, но какво лошо има в това? Музикалните идеи на някои от тях са по-добри от ширещите се по телевизия и радио комерсиални хитове. Аматьорството на някои музиканти в Jamendo има още една добра страна – дава възможност на много творци да намерят съмишленици и да установят пряк контакт със своята аудитория – процес, който звукозаписната индустрия с всичките си високомерни продуценти и заробващи договори обикновено затруднява. Не на последно място: Jamendo позволява на потребителите първо да изтеглят и слушат каквото си искат, а след това – ако са го харесали – да направят дарение на твореца.

Ако идеята за свободната музика Ви интресува, присъединете се към Jamendo и му помогнете да порасне!

Благослови животните и децата

Филмът Bless the beasts and children е сниман по едноименната книга на американския писател Глендън Суортаут. Прекрасен филм по прекрасна книга!

Имам три лични аргумента за качеството и силата на екранизацията:

– режисьор е Стенли Крамър, когото харесвам. Вярно е, че един творец може да има слаби творби, но това не е една от тях!

– филмът е бил важен за Димо през неговото юношество. Случайност ли е, че с човека, който навремето беше мой модел за личност и професионалист, по различно време и по различен начин сме стигнали до „Благослови…“?

– на мен самия филмът ми харесва, вълнува ме, а на някои сцени се случвало и да заплача.

Сюжетът:
Историята започва с мъчителния кошмар на Джон Котън, който сънува, че той заедно с петимата си приятели от лагера са поведени като стадо бизони на отстрел и мъже с пушки ги убиват, докато те бягат, изпълнени от ужас… Когато се събужда с вик, Котън вижда, че останалите са будни. Още треперят от видяното предишния ден. Знаят, че трябва да направят нещо… и така започва няколкочасовото пътешествие – пътуване навън във враждебния заобикалящ ги свят, но и навътре в тях – в бездната на най-големите им страхове, провали, отчаяние и безнадеждност. Пътуване, което ги превръща от отхвърлените, унижавани и презрени „Пикльовци“ в малолетни престъпници и герои. Което преражда душите им освободени от страха.

Сценарият на филма следва сюжета на книгата, включително и при въвеждането на ретроспективни сцени от миналото на децата и от предхождащите събития в лагера.

В главните роли:
Bill Mumy … as … Teft
Barry Robins … as … Cotton
Miles Chapin … as … Shecker
Darel Glaser … as … Goodenow
Bob Kramer … as … Lally 1
Marc Vahanian … as … Lally II

Музиката:
В саундтрака на филма има няколко прелестно нежни песни и мелодии, носещи духа на 60-те години. Сред тях е една от най-хубавите песни на Carpenters, също озаглавена Bless the Beasts and Children. Добавени са и няколко прекрасни инструментала, повечето от които са базирани на заглавната песен.

–––––-

Оценка: 5/5

–––––-

Допълнение:

BLESS THE BEASTS AND CHILDREN

(Music & Lyrics by Barry DeVorzon & Perry Botkin Jr.)

Originally performed by The Carpenters on the „Song For You“ album. Can also be found on various domestic and international Carpenters ‘Greatest Hits’ and compilation cd’s.

Bless the beasts and the children…
For in this world they have no voice
They have no choice…

Bless the beasts and the children…
For the world can never be
The world they see…

*Light their way
When the darkness surrounds them
Give them love
Let it shine all around them…

**Bless the beasts and the children…
Give them shelter from a storm
Keep them safe
Keep them warm…