Виртуозност vs чувства

Знаете ли името на най-бързия китарист на света? Като меломан го зная. Като естет, ще го премълча. Преди 20 години вярвах, че виртуозното бързо свирене, от което човек може да запримигва на парцали, е нещо върховно.

Днес не го вярвам. Днес хиляди пъти повече предпочитам бавните емоционално наситени блусове на Ерик Клептън пред светкавичните сола на Ингви Малмстийн.

Затова ще представя Rock Symphonies на медийно превъзнасяния най-бърз цигулар на света David Garrett с две думи: слаба работа.

Който мисли, че цепелинският епос Kashmir може да се изсвири за 3-4 минути, при това със заливка от захаросана полу-поп глазура, е далеч от истината!

––––––

Оценка: 2/5

Дядо ми, кефът и Y not?

Тия дни се запознах с един от болните в тукашната болница. Планинец, живял на широко, а сега затворен в бяла стая. Беше омърлушен и уплашен, хем имаше нисък хемоглобин в кръвта си, хем не му се ядеше. През последните дни, благодарение на медицината, се подобрява.

Час следобедни приказки на припек пък е моята терапия.  Разказах му за дядо си, който на 84 години прекопаваше лозето и с ръце късаше медната тел. За това как живя дълго и щастливо с простички неща, които му носиха кеф. Да яде халва, фасул, да пие чаша от виното, което сам е правил, да свири на окарина. Човекът подхвана приказката и разправи за двата си пчелина в планината, за това, че му се услажда маслото, което жена му бие в бурилото, за мерака да си вземе кон, да си довърши стаята за гости, да види родата в Гърция. Сети се, че тия неща са му важни и заговори с надежда. На 60 години съм, колко мога още, ей! – възкликна той.

Така е. Когато човек върши нещата с удоволствие, когато цени обикновените радости,  насладата от хубавото вино, хубавия разговор, хубавия глас на дете, може още много. Защо не?

По пътя на тази мъдра житейска филосогия върви и Ringo Starr, който на 70 години издаде Y Not (2010). Браво, мистър Старки! Това е дядовски рок, който много, много ме зарадва. А The Other Side of Liverpool и Walk With You (дует с Пол Маккартни) са песните, които на първо слушане харесах най-много.

––––––-

Оценка: 3.5/5

––––––-

Торент за албума.

Разчистване на сметките с Джо Бонамаса

В последния си албум The Ballad of John Henry (2009) Джо Бонамаса интепретира историята за юначния негър Джон Хенри. Мощен блус рок, който хваща ухо!

Сетих се да пиша за този албум след новината, че Джо ще участва в новата супергрупа Black Country заедно с Глен Хюз (екс-Deep Purple и Black Sabbath), Джейсън Бонъм (екс-Foreigner и понякога Led Zeppelin) и Дерек Шеринян (екс-Dream Theater).

Дано старият Глен да пищи по-малко, иначе от тези музиканти можем да очакваме добри дела.

––––––

Оценка: 3/5

Разчистване на сметките с Kasabian

Kasabian е от по-новите инди-, психо- и алтернатив-рок банди на Англия. Винаги съм резервиран към инди рокa, но както в случая със  Starsailor и техният All the Plans, понякога се появяват групи, които заслужават прослава.

Попаднах на Kasabian, докато слушах по BBC концерти от славния Glastonbury Festival, издание 2009. Наредени до легенди като Нийл Йънг, Брус Спрингстийн и Стейтъс Куо, Kasabian се представиха повече от добре. Направиха много енергично шоу, а публиката явно го обичаше. Затова с интерес прослушах третия им албум, който излезе през 2009г. – West Ryder Pauper Lunatic Asylum.

За този албум могат да се кажат само добри думи: разнообразен, добре изпълнен, заслужаваш второ, трето и така нататък слушане! 

––––––

Оценка: 3/5

The Lou Gramm Band – Отвъд болката започва вярата

Лу Грам? Той изпя едни от най-хубавите песни в мелодичния рок, които сме слушали. Лу Грам? Той беше певецът на Foreigner в най-върховния им период. Лу Грам? Той имаше мозъчен тумор, след  чието отстраняване гласът му значително падна, а теглото му значително се повиши. Лу Грам? Той преживя болката, страха и отчаянието и в борбата си за живот се прероди като автор на християнски рок песни.

LGBИ докато след 15-годишна пауза бившите му колеги от Foreigner  записваха нов амбициозен албум, за да атакуват целеустремено музикалните класации, Lou Gramm събра непретенциозна група от добри музиканти под името The Lou Gramm Band. Това лято дебютът, наречен скромно The Lou Gramm Band (2009) видя бял свят.

Да разгледаме съдържанието. Откриващото парче Made To Be Broken, чудесно съчетало водещ китарен риф и синтезаторни хармонии, е заявка, че това няма да е случаен албум.  Пътешествието продължава с Redeemer, която свършва, но продължава да звучи в ушите ми, докато си правя чай.  Сериозното християнско послание на мелодичната Willing to Forgive изразява убежденията на Гран като прероден християнинThat’s The Way  God Planned също има християнски текст, а в музикално отношение можем да отбележим хубавите хорови моменти. Очевидно вдъхновената от вярата Baptized By Fire е една от най-силните песни в албума, а с енергията си и вокалните постижения на Грам напомня за хитовете на Форинър. I Wanna Testify е среднотемпов рок с интересни уа-уа-подобни извивки на китарата, с лек танцувален ритъм и с особено приятен припев. Върховната So Great има  почти симфонично начало и хоров припев, продължава доста мажорно и ме довършва с един изключителен и изненадващ момент – детски хор, който за миг внася трансцедентално усещане, преди да се върне към основния си мотив. Single Vision е поп-рок песен, в която изпъква почти кристалният глас на Лу. Следва горещият рок Rattle Yer Bones – мощна забивка, която ни напомням че за Лу Грам няма тайни във всички спектри на рока. Финалната You Save Me е малък шедьовър, който започва като красива балада, за да прелее в истински боговдъхновен християнски химн. Рядко се среща толкова великолепно закриване на албум!

Кои са хората, застанали зад този прекрасен проект? Групата включва Лу Грам (роден като Луис Граматико),  братята му Ричард на баса и Бен на ударните, Анди Нол на клавишните и старият му приятел от младежките години – уважаваният китарист Дон Манкузо.

Докато слушах The Lou Gramm Band, почувствах, че този музикант и в костите е дал не просто всичко от себе си, но и още повече. Лу не е само гласът – той е душата на групата! Имаме един отличен албум, който на места почти достига класата на славните Форинър! И ако новият албум на Foreigner заслужава етикета Голямото завръщане, то албумът на Lou Gramm Band заслужава друг етикет – Голямото начало!

––––––

Оценка:3/5

Голямото завръщане – част първа – Форинър

Не знам кай как си е представял завръщането на великите Foreigner след 15-годишна пауза. Аз лично не смеех да се отпусна и все си представях, че ще излезе разочарование. Foreigner - Can't Slow DownСлава Богу, Can’t Slow Dawn (2009) не е разочарование! Нямам представа за позициите му в класациите, но в моята сметка това е много успешен албум! Той съдържа 13 частици красив и мелодичен рок. Това са истинските Форинър, каквито ги познавам и обичам – музика от друго измерение. Can’t Slow Down е първи студиен албум с новия певец Кели Хенсен, който се представя блестящо.

Съдържанието е напълно в традициите на групата: няколко балади като When it Comes to Love, I Can’t Give UpI’ll Be Home Tonight, As  Long As I Live и In Pieces, няколко енергични рокаджийски изпълнения: Can’t Slow Down (ураган в духа на 80-те и Urgent) и Ready, няколко среднотемпови рок парчета: Give Me a Sign, Living In a Dream, Too Late (прелест, напомняща за 70-те и  Blue Morning Blue Day), Lonely, Angel Tonight и Fool For You Anyway.

Ако човек обича  Foreigner, този албум ще го зарадва като бутилка „Martell“ в студен дъждовен ден!

––––––

Оценка: 3/5

––––––

Ревюто е част от поредицата „Голямото завръщане“. В нея се представя новата продукция на изпълнители, които не са издавали студиен албум повече от 9 години.

Вижте също: Голямото завръщане – част втора – Кис и Голямото завръщане – част трета – Алис ин Чейнс.

Iggy Pop: да Preliminaires-ваш на инат

По времето на Колумб и Магелан моряците вярвали, че в непознатите океани ги дебнат морски чудовища. Какво ли е да навлезеш в незнайни мрачни места, където никой не е бил преди?

Вероятно всеки човек се страхува поне малко , когато започва нещо с несигурен край и знае, че няма пълен контрол върху ситуацията. Например музикантът рискува публиката и критиката да го отхвърлят, когато създаде нещо новаторско.

Iggy Pop - Preliminaires (2009)

Съвсем неочаквано пънк рок легендата Iggy Pop направи смел експеримент. Старчето на пънка се отклони от безопасния си курс и срещна морските чудовища . А какъв е резултатът?

Албумът със странното френско име Preliminaires е истинска приятна изненада! Песните са разнообразни, преобладаващо бавни и спокойни, на места с поп и джаз привкус, тук-там с френски напеви. Доброто настроение струи щедро от албума като прясно мляко от кравешко виме.

Иги Поп се е постарал, а и явно е имал муза. Рискът да излезе от отъпканите си пътеки е оправдан. Погледнато по друг начин, това е и връщане към младите години, когато пънкът значеше да правиш нещата на инат, на въпреки, против утвърдените социални, музикални и всякакви други табута.

Моите лични фаворити в албума са Les Feuilles Mortes, I Want To Go To The Beach и Spanish Coast. След като чух тавата няколко пъти през последните няколко дни, мога с чиста съвест да кажа: Хареса ми как Иги Preliminaires-ва на инат!

––––––

Оценка: 3.5/5