Вълшебно нощно пътуване с Conjure One и Exilarch (2010)

Изпълнител: Conjure One

Албум: Exilarch

Година: 2010

Стил: електронна музика, поп

Залюбих Conjure One преди 4 години, когато открих, че Джеф Мартин пее една от песните в първия (едноименен) албум на проекта. Всъщност проектът Conjure One е еднолично предприятие на Рис Фълбър, който прави – струва, но винаги успява да привлече първокласни вокалисти за своята мистична, релаксираща, на моменти космическа и същевременно динамична музика. Както предните два албума Conjure One (2002) и Extraordinary Ways (2005), новият Exilarch (2010) е подходящ за слушане почти по всяко време. Пътувайки с кола по магистралата, слушах албума, докато наоколо се стелеше мрак и имах усещането, че музиката заема пространството в колата, издига ме и ме превръща страта жигула е ракета, а мен – в астронавт. Но понеже слушах албума няколко пъти миналата седмица на светло, съм убеден, че слушането през деня също е удоволствие, само че тогава фантазиите са други… 🙂

–––––––-

Оценка: 4/5

Raзчистване на сметките с Демис Русос

Както е казано, каруцата не бива да се впряга пред коня, затова преди да започна с ревютата за 2010г. (а вече има какво да се разкаже!), ще си разчистя сметките с няколко албума от миналата 2009г.

За тях или не ми остана време, или нямах муза. Затуй, вкратце и без много думи! Започвам с първия от тях: Demis Roussos и едноименният Demis (2009).

Албумът е хубав. Кратък – към 40 минути – и хубав.

––––––-

Оценка: 3.5/5

Трите живота на Гордън Съмнър

Имам чувството, че за много от познатите ми изглежда е лукс да постигнат независимост в избора на работа или в осъществавянето на някаква мечта  Затова често усещам разочарованието в Искаше ми се, но…, когато се срещам и разговарям с хората.

Докато слушам този албум, си мисля, че има един човек, който си е извоювал правото да прави каквото пожелае. Какво разбирам под каквото пожелае ли? Използвам го в контекста на Творя, защото ми харесва и така, както искам. Това право не му е дарено – спечелил го е с талант и усилия.

Това са трите живота на Гордън Съмнър.

Първият живот. Това е момчето от северна Англия, героят на работническата класа, автобусният кондуктор, учителят и музикантът любител, който опитва да си поиграе на професионалист, но сам не знае дали не е чудо за три дни. Товa е преди и по време на The Police.

Вторият живот. Това е професионалият музикант, който стана звезда, институция в музиката, обществен активист. Това е просто Sting.

Третият живот. Това е аристократът, оттеглил се в италианското си имение, за да заживее в друга епоха, без не се вълнува от мнението  на критиката. Това е времето на If on a Winter’s Night.

Противно на професионалната критика, според мен If on a Winter’s Night (2009) е един от фаворитите за албум на 2009г. Не защото носи името на Sting, а защото е прекрасен албум!

Стинг продължава насоката към класицизиране на музиката си,  започнала с експеримента Songs from the Labyrinth (2006). Сега вече достига съвършенството! След време и критиците  ще признаят, че  албумът е един от най-добрите в богатата му дискография. А за мен това е албумът, който направи стъпката от изключително добър до велик в отношението ми към твореца.

––––––

Оценка:4.5/5

Norah Jones – The Fall (2009)

Първото и основно правило при слушането на последното Norah Jones-творение – The Fall (2009): забравете, че това е същата певица, която преди това извади три върховни джаз албума!

Четвъртият е различно произведение. The Fall е интересен поп експеримент, който напомня за джаз и блус стила на певицата, но  същевременно е нещо много извън представата ни за албум  от Нора Джоунс. Други аранжименти биха донесли по-джазово звучене, но очевидно Нора умишлено е странила от това. Резултатът?

––––––

Оценка: 3/5

––––––

Торент за албума.

Natalie Imbruglia – да си дойдем на думата

Наскоро ми разказваха за един репортаж по телевизията. Показали  някаква учителка по английски, която не гледала телевизия. Четяла книжки жената, сърфирала в интернет и така живеела като риба във вода.

Това състояние ми е познато, дори го одобрявам, защото самият аз също нямам телевизор. Липсата на този електроуред и безразличието ми към музикалните телевизии обаче станаха причина да открия  със закъснение наличието на екземпляр като Натали Имбрулия на нашата планета. Оттогава насетне нещата са различни. Вече 4 години и половина безпогрешно мога да разпозная това лице. Защото, както казва мъдрият народ, хубавото си е хубаво.

Album_Come_To_Life_coverВ клипа на песента Shiver г-ца Имбрулия ми направи приятно впечатление, допълнително подсилено от образа, в който се превъплъти в кино забавата Johnny English.

Начинът, по който г-ца Имбрулия се движи, ми напомня за изящна газела, пристъпила към бистър поток, за да пие вода. Лицето й… Устните…

Какви очи, какви очи!

Мда, отплеснах се! Щях да отворя дума за новия албум на Natalie ImbrugliaCome to Life (2009). Как можах да забравя?! Простете на стария глупак, но… албумът… хм… става. Ведър поп рок, който няма да остави следа в историята.

Научавам, че към момента госпожицата е свободна, но за нейно съжаление, не мога да й обещая нищо. Щастливо обвързан съм!  Ако Ви пита за мен, така й кажете!

––––––

Оценка: 2/5

Шакира ме удиви с великолепен нов албум!

Не съм споменавал досега, че лично съм измислил няколко песни. Една от друга по-хубави! Например Wake Up, Santiago! е жизнерадостен химн на ранното събуждане, но кой знае защо, домашните ми не са благосклонни към  нея.

Така от личен опит знам колко е трудно да станеш пророк в родното си село. Ето защо уважавам хора, които вече са го постигнали.

Shakira_She_Wolf_2009

Например Шакира, която е почитана и в родината си Колумбия. Да, Shakira се справя добре със сложни неща като композирането и пеенето. She Wolf (2009) хареса дори на сухар като мен, който не по принцип не обича такава музика.

Песните са енергични, с прекрасни мелодии и мощен бийт! Със своето разнообразие и фантазия, албумът е станал истинска поп съкровищница!

Няма да се спирам на отделни композиции. Тук просто няма слаба песен! Някои даже май са подходящи и за belly dance.

**************

Оценка: 4/5

Майкъл Болтън, къде отиваш, човече?!

one

Факт е, че през годините Michael Bolton изпя чудесни поп и рок песни. Факт е също така, че новият му албум One World One Love (2009) попадна в списъка на албумите, които изтривам веднага след като ги чуя.

Уважаеми читателю, по-добре да не бях слушал този албум. Все пак, поучен от горчивия опит, реших да го споделя с теб.

Ако продължи да издава подобна музика, скоро Майкъл Болтън ще се превърне в мил спомен за хубави песни от близкото минало…

**************

Оценка: 1.5/5