България – на другия ден

България – на другия ден. Президентът Първанов създаде АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане. Непартийна, надпартийна, вместо партийна, като Звено едно време.

България – на другия ден. Това бе мото на първия АБВ-форум днес.

България – на Другия ден. 11 ноември 1989г.

Ето Ви България – на другия ден. Сетих се извадя тая снимка от архива си. Денят е 11 ноември 1989г. Това съм аз на 13 години. И вестник Работническо дело. Баща ми го беше купил заради Събитието. Четете ли уводната статия на първа страница? Ще вървим неотклонно по избрания път. Заедно с народа и в името на народа! Какво ново и по-добро готвеха те на България на другия ден? Същото, което беше и на предишния.  Защото после искаха да дойдат танковете. Защото не искаха България в Европейския съюз и в НАТО. Защото направиха децата си в капиталисти. Затова не вярвам на комунистите. Не. Положителните неща през последните 21 години се случиха не заради, а въпреки тях. И съм солидарен с вчерашната  статия на Светла Енчева, да, някога левите може да станат готини, някога, но не сега.

Докато гледах по новините акцията на президента, си спомних мъдростта за вълка, който мени козината си, но не мени нрава си. Та какво, значи, предлагате?

Алтернатива? За Българско? Възраждане?

Advertisements

Костов отговаря: Време беше!

Най-мразеният и и най-харесваният човек в държавата – Иван Костов – отговаря на въпросите на избирателите.

ivankostovОтлично направеният проект Иван Костов – отговори дава възможност всеки посетител да зададе въпрос и да получи отговор. Може само да съжаляваме, че сините не се сетиха по-рано за това! Обичан или не, Костов безспорно е най-яркият български политик на последните две десетилетия. Не Луканов и не Виденов, не Петър Стоянов и съвсем не Георги Първанов.

Иван Костов има ясна политическа физизономия и не е променял драстично мненията си по дългосрочните и стратегически важни за развитието на страната теми. Днес България е член на НАТО и на ЕС и убийте ме – ако щете – но това е заслуга повече на Костов, отколкото на всеки друг политик.

Шлемовеец е преди всичко блог за музика, затова ще си позволя това сравнение: Иван Костов е Джими Пейдж на българската политика! Той дава насоката, а останалите копират, често без да си признават. Наследството му е колосално, въпреки конюнктурната слава на разни поп(улистки) звезди. Обвиняват го в сатанизъм, за да омаловажат постигнатото от него. Обвиняват го за договор със сатаната, за да прикрият собствените си грехове. И все пак… времето минава и след бурята остава – чиста като сълза – костовата Stairway to Europe!

Гласуваш за Бойко, получаваш Костов

Про или анти говоренето е по-силно в България?

Докога хората ще се водят от кампании в стил анти, вместо да избират позитивно? Струва ми се, че е по-добре политиците да насочват вниманието на избирателите към своите добри идеи, вместо да нагнетяват ненавист и неприязън към опонентите си.

Какво впечатление Ви прави вихрещата се интернет кампания на партия Нова Зора: Гласуваш за Бойко, получаваш Костов? Лично на мен – неприятно.

Ето някои от хората, които стоят зад тази анти- кампания: nova-zora

От тези другари, приличащи на партийни секретари на общоселски пленум, на трибуната е Румен Воденичаров, а по средата – Минчо Минчев. От рекламите им не става ясно какви са техните идеи за развитието на България.

А нали политиката и изборите са съревнование между идеи и практики…

–––-

Снимката е взета назаем от Симеон Николов.

 

За смесената избирателна система – методът Шлемовеец

Предаването от 30 април на Шоуто на Слави ми напомни, че е време да изложа идеята си за смесена избирателна система. Най-напред ще подчератая, че единствено пропорционалната система (прилагана досега) не е добър вариант. Не съм съгласен обаче и с идеята, че единствено мажоритарната система е добра. Не одобрявам новите промени в закона за избор на народни представители, които имитират смесена система с въвеждането на едва 30 мажоритарни депутати.

Моята идея е по-добра – смесена система, при която 100 народни представители се избират пропорционално и 140 – мажоритарно. Как и защо?

  • 100 депутати се избират пропорционално – чрез национални партийни листи*. Това значи да премахнем многомандатните избирателни райони** с отделни листи и партиите/коалициите да правят национални листи. Предлагам освен това прагът за влизане в парламента да е 1 процент и всяка партия да получи толкова мандати, колкото е получила като проценти при вота за своята национални листа. Някой може да възрази, че така в парламента ще влязат маргинални партии с по 1-2 депутати. Не – всъщност по този начин повече избиратели ще имат представителност, защото в парламента ще има представители и на по-малки партии. Не е вярно, че това ще създаде проблеми – или поне проблемите няма да са по-големи от досегашните. Досега проблемите на България са били плод не на малките партии, а на големите! Друго възражение може да бъде, че множество депутати от по-малки партии ще затрудняват различни парламентарни процеси – примерно съставянето на правителство – и ще извиват ръцете на по-големите партии. А според мен това ще научи политическата класа на култура на преговаряне и на по-висока коалиционна култура (дори без да иска). Така че падането на изборния праг на 1 % не е проблем, а решение! Хем повече хора ще имат представителност в парламента, хем ще виждат смисъл да гласуват за формацията, която харесват, без да се притесняват, че гласът им отива на вятъра***!
  • 140 депутати се избират мажоритарно, в 140 малки избирателни райони. Този вариант е много по на място от сегашната идея за 30 мажоритарни депутати – според избирателните райони. Когато избирателните райони са по-малки, личността на кандидата ще има много по-голямо значение. Какво значи това? Представете си всеки от сегашните 31 района да се раздели на 4 части и всяка част да избира по един депутат. В сегашния вариант един мажоритарно избран депутат например от Благоевградския избирателен район за кого ще работи – за Благоевград, за Сандански или за Хаджидимово – и пред кого ще отговаря повече? Ясно е, че големият район отваря големи пространства за скатаване на политиците. Малките избирателни райони ще са предизвикателство пред партиите вместо партийни номенклатури да излъчват качествени и конкурентноспособни кандидати, които ще имат смелост да застанат пред избирателите и да поемат персонална отговорност.

Чрез национални партийни листи ще се избират идеи и политики и ще се гласува за партиите и хората, които изразяват тези идеи. Чрез малките избирателни райони ще се избират личности, които могат да работят успешно за гражданите в съответния район. Какво по-ясно, логично и справедливо от метода Шлемовеец?

–––––

Бележки:

* национална листа – списък с кандидати за депутати от партия/коалиция. За разлика от пропорционалните листи, които политическите сили издигат в отделните избирателни райони, националната листа е една. Моята идея предполага от всички национални листи на партиите да се избират 100 депутати – по един на получен процент, стига да е премината бариерата от 1%.

** многомандатен избирателен район – територия, в която има определен брой мандати и депутатите се избират според разпределението на гласовете за различните партии. Всяка партия издига своя листа за съответния район. Обикновено многомандатните райони съответстват на административните области, като само по-големите градове – София и Пловдив – имат повече от един избирателен район. Моята идея е МИР да се премахнат и да се обособят 140 малки избирателни райони с преки мажиритарни избори!

*** гласовете отиват на вятъра – това значи, че според настоящите изборни правила ако една партия не премине 4-процентната бариера, гласовете на нейните избиратели се разпределят между парламентарно представените сили. Което според мен обезкуражава някои избиратели, симпатизиращи на по-малко популярни каузи и ги отказва от гласуване.

Като простосмъртните – Джери Адамс и Робърт Рийч онлайн

Харесва ми, че все повече политици се опитват да установят двупосочна комуникация с хората и поддържат блогове, в които споделят мисли за живота и обществото. Формата на блога позволява обратна връзка и това е добро.

Еврокомисарят Меглена Кунева и министър Гергана Грънчарова – Паси например поддържат блогове. Мартин Заимов също има блог, в който пише – рядко, но редовно. Мартин Димитров и Николай Младенов са доста усърдни в блогуването. По-млади активисти като Радан Кънев, Даниел Митов и Илия Марков чрез блоговете си не само печелят популярност, но и изчистват собствените си политически стилове и физиономии.

Сред българските анализатори – блогъри се открояват Иво Инджев, Иван Бедров и икономистът Георги Ангелов. Теодор Дечев, и Александър Божков, вече не-политици, също пишат от месец на месец от позицията на анализатори и коментатори.

Но всъщност това е (да, знам – вероятно съвсем ненужно) предисловие…

Всъщност искам да Ви кажа, че открих два прекрасни блога, писани на английски от две много влиятелни личности:

  • Джери Адамс – лидер на ирландската партия Шин Фейн от 1983г., личност с изключителни заслуги за мира в Северна Ирландия, политик май-малкото от европейска величина!
  • Робърт Рийч – американски икономист, университетски преподавател и министър на труда през първия мандат на Бил Клинтън, автор на авторитетни книги като Трудът на нациите (преведена на български), Бъдещето на успеха и Суперкапитализъм.

Невероятното за мен беше, че и Джери Адамс, и Робърт Рийч като обикновени простосмъртни ползват блог-платформата blogspot.com, вместо да регистрират тежкарски домейни и голям хостинг. Макар, че думата на всеки един от двамата тежи доста повече от изброените по-горе родни политици и анализатори, някои от които гордо са си регистрирали сайтове с името.ком.