Бургаският дует Станимир и Зорница на „Хасково джаз“ ’09 – кавър на Norah Jones

Още едно приятно изпълнение на бургаския дует Станимир и Зорница (D’ Family) на фестивала „Хасково джаз“ ’09. Този път Don’t Know Why на американката Norah Jones, от първия й албум Come Away with Me (2002).

Акустичен лайф кавър на Hand in My Pocket

Да ви представя симпатичен дует от Бургас – Станимир и Зорница, или D’Family, – изявили се на фестивала „Хасково джаз“ през септември 2009г. Едно от изпълниенията в програмата им е Hand in My Pocket на канадката Alanis Morissettee.

Last Look at Eden – колко струва да напуснеш Рая?

След грехопадението Бог прокудил Адам и Ева от рая .  Оттам нататък бедните им потомци сме обречени на всякакви злощaстия…

Да, но… ако прадядо ни и прабаба ни не бяха напуснали райската градина, нямаше да ни има, за да се радваме на хубавите неща тук и сега!

Тази тема бих наместил в разговора ни за изкуството така: и какво, ако някой утвърден творец напусне полето, в което се изявил успешно и е получил признание, за да навлезе в нови води?

Преди време заявих, че последният албум на Guns N’ Roses е много добър, въпреки критиките от различни страни. Сега съм изкушен да пиша за други звезди от 80-те – Europe. След като се събраха през 2003г. след повече от 10-годишна разлъка, Europe драстично промениха саунда си и са далеч от добре познатите ни The Final Countdown, Seven Doors Hotel и Rock the Night.

Вярно е, че израснахме с песните им от 80-те – популярни образци на мелодичния хард рок. Обаче се питам: по-добре ли щеше да е, ако и днес правеха нови лъскави песни по калъпа на The Final Countdown?

Новите Еurope са интересни. Вероятно защото са по-различни. Например Secret Society от 2006г. е албум, който не се слуша лесно. Звукът му е доста по-суров, блендата на китарата е по-режеща. Но има една неповторима  песен като Always the Pretenders, за която им свалям шапка! Новата им музика просто е за нови фенове – вярвам, че са си спечелили такива, защото при всяко положение  шведските рокаджии са таланти.

Не станах музикант, което сигурно е благодат за околните. Вместо това станах музикален критик.  За миг обаче се представям, че все пак съм китаристът, който можех да бъда в един по-добър свят, и свиря вече 20 години. Е, не е ли мое право да избера какво и как да свиря?

Естествено става дума за пари… Скромно смятам, че основната причина повечето музиканти да не променят изкуството си е страхът да не загубят нишата си в музикалната индустрия. Защото да те изгонят от рая струва много…  Пари, слава, комфорт, верни фенове… Много малко са бандите, които са си позволили този риск: Beatles, Led Zep, Floyd, G’n’R… Малко чудо е, че Europe, за които издаването на албум – копие на The Final Countdown ще гарантира финансово благоденствие и за правнуците им,  се спуснаха в една нова – и с неясни последици – авантюра!

Новият сингъл Last Look To Eden излезе през лятото, за да ни подгрее за предстоящото излизане на едноименния албум тази есен. Песента съвсем не е лоша! Усеща се обаче, че музикантите правят завой към обичайната си мелодичност. Остава да гадаем дали само тази песен е такава, или това ще е тенденция в целия албум.

Изненадата в сингъла е концертният кавър на Since I’ve Been Loving You на най-великите в историята на хард-рока: Led Zeppelin!

Europe заслужават да им се даде шанс, защото за разлика от мнозина, които издават албуми под индиго, опитват да се развиват и да създават нещо ново! А това е част от смисъла на творчеството!

Ето и видеото:

––––––

Оценка: 3/5

Michael Jackson – Give In To Me

Случват се и по-малко вероятни неща – например да пиша за Майкъл Джексън. Кралят на попа никога не е бил приоритет за този блог. Като ученици се подигравахме на глупавите си съученички – негови фенки и го наричахме Мачкал Чесън. Истината открих, когато пораснах и вместо да се заглеждам в странната му външност и чудати маниери, започнах да се заслушвам в музиката му.

Майкъл Джексън (29.08.1958 – 25.06.2009г.) може да е много противоречива личност, но композира и изпълни някои от най-забележителните песни на 70-те, 80-те и 90-те години на XXв.

Като тази:

Бог да го прости.

This I Love

Представям Ви инструментална версия на песента Тhis I Love от последния албум на Guns n’ Roses – Chinese Democracy, който представих преди няколко месеца.

Тази прекрасна пиеса е изсвирена от младата пианистка Vika Yermolyeva. Мога да определя изпълнението само с една дума: изключително!

Сърдити млади хора? Не знам, не знам… Дано, дано…

Всяко поколение си има сърдитите, недоволни и гневни млади хора. От тези, които разбуниха вълненията в Berkeley и изживяха  The Summer of Love като алтернатива на войната във Виетнам. Същите, които през 68-ма демонстрираха по улиците на Париж и Мюнхен, а ако погледнем собствената си недалечна история – които свалиха правителството на Жан Виденов през зимата на 97-ма. Оказва се, че всички тези движения в дългосрочен план са били здравословни за демократичните общества (въпреки, че злодумците се опитват да хвърлят сянка върху тях, представяйки ги само чрез някои субкултултурни елементи: битнически живот, хедонистични оргии, злоупотреба с наркотици и безразборен секс).

Недоволството е първата стъпка към обществената промяна. Това си мислех, докато слушах клипа на Стан Богданов – едно от хилядите българчета, изучили се в Америка и останали там да си търсят късмета. 

Това, разбира се, не стига. Вярвам, че не е достатъчно да отричаш нещо, ако не си способен да предложиш смислена алтернатива и да се включиш в реформата. Затова с надежда посрещнах последните строфи от песента: Време е да вземем всичко в нашите ръце, да се справиме с проблемите лице в лице. Дано!

Пълният текст – социално ангажиран, протестен и остроумен – на този рап е публикуван в блога Полетът на костенурката.