ВМРО, погромът над йеховистите, омразата и Иисус

На големия православно-християнски празник Цветница, в навечерието на Страстната седмица, група безбожници пребиха мирни хора, защото са различни и изповядват различно християнство.

На 17 април 2011г. в Бургас ВМРО организира митинг, който се превърна в погром. Чрез интернет изстъпленията станаха известни по света и у нас. Понеже грозните и брутални сцени предизвикаха предимно отрицателни реакции, ВМРО обърнаха плочата. Местният им лидер заяви, че митингът бил организиран във Фейсбук, а те просто се присъединили… Всъщност това не е вярно.

Георги Дракалиев от ВМРО –  Бургас е създател на събитието във Фейсбук и е поканил стотици хора.

Ето и скрийншот: 

Няма да коментирам факта, е след като е надробил попарата, на един политик не му стиска да си я изсърба. За съжаление, днес ВМРО е шепа популисти, която води сбирщина стадоподобни утайки. Ако нямаше проблеми и хората не бяха научили за зверствата на групата изверги, Дракалиев просто щеше да си припише предизборен актив (наесен има избори). Че на ВМРО й е насран задникът си личи и от факта, че на официалния й сайт е имало статия с величавото заглавие ВМРО – Бургас срещу „Свидетели на Йехова“, която след издънката тихомълком и бързешком е махната.

Жалкото е това, че в продължение на години в България се налага език на омразата. Това се прави от Атака, от Расате, от ВМРО. Погромът е само следствие, както и нападенията над небели хора, както и пребиването на приличащи на гей младежи, както и нечовешкото отношение на закона и „народа“ към бежанците и емигрантите.

Колкото до Христос, той е бил аутсайдер и е протягал ръка към аутсайдерите, към хората в немилост. Вероятно затова Петя Кирилова солидарно написа Днес съм Свидетел на Йехова. Затова Лидия Стайкова заяви тревогата си от разправата с Другите в Следите остават.

Не съм кой знае колко даровит писател, затова ще изразя подкрепата си за правото на различните да живеят мирно и да изповядват вярванията си, без да пречат никому, за правото на всеки да има място под слънцето и за правото на всеки да живее човешки с откъс от едно стихотворение:

       Jesus was a gay black hippie Jew,
And if you hate that then I guess he will forgive you.
Jesus was a gay black hippie Jew;
Some say he was a secret Buddhist too…



България – на другия ден

България – на другия ден. Президентът Първанов създаде АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане. Непартийна, надпартийна, вместо партийна, като Звено едно време.

България – на другия ден. Това бе мото на първия АБВ-форум днес.

България – на Другия ден. 11 ноември 1989г.

Ето Ви България – на другия ден. Сетих се извадя тая снимка от архива си. Денят е 11 ноември 1989г. Това съм аз на 13 години. И вестник Работническо дело. Баща ми го беше купил заради Събитието. Четете ли уводната статия на първа страница? Ще вървим неотклонно по избрания път. Заедно с народа и в името на народа! Какво ново и по-добро готвеха те на България на другия ден? Същото, което беше и на предишния.  Защото после искаха да дойдат танковете. Защото не искаха България в Европейския съюз и в НАТО. Защото направиха децата си в капиталисти. Затова не вярвам на комунистите. Не. Положителните неща през последните 21 години се случиха не заради, а въпреки тях. И съм солидарен с вчерашната  статия на Светла Енчева, да, някога левите може да станат готини, някога, но не сега.

Докато гледах по новините акцията на президента, си спомних мъдростта за вълка, който мени козината си, но не мени нрава си. Та какво, значи, предлагате?

Алтернатива? За Българско? Възраждане?

Майка ми и хуманитарните кризи

Майка ми шета на двора и мисли за иднините на света…

Преди няколко дни майка ми – пенсионирана медицинска сестра с пенсия 168лв. – ми подаде лев и двайсет и каза: „Да се обадиш по телефона за Хаити“.

Първото нещо, което ми идeше да изрека, беше: „Спокойно, ще се обадя. Прибери си парите.“, но се усетих и ги взех. Това беше нейният начин да помогне. Изпратих SMS на номера на Червения кръст – 1255.

Днес, докато отивах за дюнери на обяд, изпратих още един – от мое име. Вечерта майка ми отново ми пробута лев и двайсет. Пак изпратих съобщение.

В условието на задачата имаме алтруистична пенсионерка, не толкова алтруистичен син и общо три (засега) съобщения на номер 1255. На обща стойност 3.60лв.

Пита се: защо MTel ми връща благодарствена вест, че сме дарили  по един лев за благотворителност?

Отговорът е: заради ДДС-то.

Темата за ДДС-то (и какво се случва с него) е дълга, сложна и на всичко отгоре – икономическа, а на мен сметките са ми слабо място още от трети клас. Затова тук няма да говоря за икономика. И за морал няма да говоря.

Тук ще отворя думата за политика.

Именно: кой да е нашият кандидат за еврокомисар зависи от това какъв трябва да е по принцип еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Еврокомисарят трябва да е компетентен. Като медицинска сестра, майка ми е лекувала стотици деца и знае какво им е най-необходимо. Логистична е – знае по-добре от нас с  баща ми къде са инструментите, кое откъде да се вземе и къде да се сложи. Смела е – била е на обучение на военен полигон, под обстрела на танкове и оръдия. Неподкупна e и няма да се корумпира. Отговорна е – за разлика от родните депутати, не се е скатавала от работа. Отзивчива е – изслушва всякакви оплаквания и дава съвети, а ако няма какво да посъветва – съчувства. Толерантна е – работила е добре с хора от всички етнически и религиозни общности у нас. Любознателна е – като не знае нещо, ще се поинтересува.

Предлагам майка си за еврокомисар в ресора на злополучната Румяна Желева. Майка ми ще е перфектният еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Освен изброените по-горе качества, за тия неща най-важното е да имаш сърце и да правиш каквото ти казва, че трябва да правиш. PR-акцията на премиера по една от националните телевизии тази вечер е празна работа! Майка ми е човекът за хуманитарните кризи! Вярно, понякога е досадна, но при решаването на важни световни въпроси и тази бабешка особеност може да е предимство.

––––––––––

Ако все още не сте убедени, опитайте и това!

Човек на годината – 2009

В една страна, дето цари простотия, животът прилича на яма с помия, и както си газиш в нея до шия, понякога срещаш и от „ония“.

„Ония“ са просто някакви хора, които напук на тъга и умора, в себе си носят човешки сърца, вместо покрити с маски лица

и често помагат на тия до тях, които изпитват болка и страх. Не чакат похвала, пост или слава – какво ли очакват от нас те тогава?

Те тихо напомнят, че в тъга и умора, ние всички сме хора, всички сме хора.

––––––––––––––––-

За втори път в България се провежда „Човек на годината“ – годишна награда за принос към правата на човека. Кой от номинираните заслужава и кой не – за мен това остава отворен въпрос. Харесва ми преди всичко идеята да се търси не толкова Човекът, колкото Човечността сред нас.

Комунизмът си отива? 20 години по-късно

Блогът на Ангел Грънчаров ме подсети, че след няколко дни е 10 ноември.

Докато гледах и слушах как Васко Кръпката пее една песен на Гошо Минчев, неочаквано се разплаках.

Почитания на Васко Кръпката и на всички, които искаха да живеят по-добре в България и не се скатаха, и не избягаха, а останаха тук и отстояват идеите си!

На тези, които ще кажат, че нашата демокрация е всъщност преебация, ще кажа, че са прави. Въпреки това, не ми се връща назад. Не, благодаря! Фалшивата сигурност на комунизма, мъдро описана от Костенурката, не е по-добра, честна или справедлива от проблемната демокрация (бг версия). Не желая комунизъм. Нито за себе си, нито за детето си! Искам само да живеем човешки.

Костов отговаря: Време беше!

Най-мразеният и и най-харесваният човек в държавата – Иван Костов – отговаря на въпросите на избирателите.

ivankostovОтлично направеният проект Иван Костов – отговори дава възможност всеки посетител да зададе въпрос и да получи отговор. Може само да съжаляваме, че сините не се сетиха по-рано за това! Обичан или не, Костов безспорно е най-яркият български политик на последните две десетилетия. Не Луканов и не Виденов, не Петър Стоянов и съвсем не Георги Първанов.

Иван Костов има ясна политическа физизономия и не е променял драстично мненията си по дългосрочните и стратегически важни за развитието на страната теми. Днес България е член на НАТО и на ЕС и убийте ме – ако щете – но това е заслуга повече на Костов, отколкото на всеки друг политик.

Шлемовеец е преди всичко блог за музика, затова ще си позволя това сравнение: Иван Костов е Джими Пейдж на българската политика! Той дава насоката, а останалите копират, често без да си признават. Наследството му е колосално, въпреки конюнктурната слава на разни поп(улистки) звезди. Обвиняват го в сатанизъм, за да омаловажат постигнатото от него. Обвиняват го за договор със сатаната, за да прикрият собствените си грехове. И все пак… времето минава и след бурята остава – чиста като сълза – костовата Stairway to Europe!

Гласуваш за Бойко, получаваш Костов

Про или анти говоренето е по-силно в България?

Докога хората ще се водят от кампании в стил анти, вместо да избират позитивно? Струва ми се, че е по-добре политиците да насочват вниманието на избирателите към своите добри идеи, вместо да нагнетяват ненавист и неприязън към опонентите си.

Какво впечатление Ви прави вихрещата се интернет кампания на партия Нова Зора: Гласуваш за Бойко, получаваш Костов? Лично на мен – неприятно.

Ето някои от хората, които стоят зад тази анти- кампания: nova-zora

От тези другари, приличащи на партийни секретари на общоселски пленум, на трибуната е Румен Воденичаров, а по средата – Минчо Минчев. От рекламите им не става ясно какви са техните идеи за развитието на България.

А нали политиката и изборите са съревнование между идеи и практики…

–––-

Снимката е взета назаем от Симеон Николов.

 

За смесената избирателна система – методът Шлемовеец

Предаването от 30 април на Шоуто на Слави ми напомни, че е време да изложа идеята си за смесена избирателна система. Най-напред ще подчератая, че единствено пропорционалната система (прилагана досега) не е добър вариант. Не съм съгласен обаче и с идеята, че единствено мажоритарната система е добра. Не одобрявам новите промени в закона за избор на народни представители, които имитират смесена система с въвеждането на едва 30 мажоритарни депутати.

Моята идея е по-добра – смесена система, при която 100 народни представители се избират пропорционално и 140 – мажоритарно. Как и защо?

  • 100 депутати се избират пропорционално – чрез национални партийни листи*. Това значи да премахнем многомандатните избирателни райони** с отделни листи и партиите/коалициите да правят национални листи. Предлагам освен това прагът за влизане в парламента да е 1 процент и всяка партия да получи толкова мандати, колкото е получила като проценти при вота за своята национални листа. Някой може да възрази, че така в парламента ще влязат маргинални партии с по 1-2 депутати. Не – всъщност по този начин повече избиратели ще имат представителност, защото в парламента ще има представители и на по-малки партии. Не е вярно, че това ще създаде проблеми – или поне проблемите няма да са по-големи от досегашните. Досега проблемите на България са били плод не на малките партии, а на големите! Друго възражение може да бъде, че множество депутати от по-малки партии ще затрудняват различни парламентарни процеси – примерно съставянето на правителство – и ще извиват ръцете на по-големите партии. А според мен това ще научи политическата класа на култура на преговаряне и на по-висока коалиционна култура (дори без да иска). Така че падането на изборния праг на 1 % не е проблем, а решение! Хем повече хора ще имат представителност в парламента, хем ще виждат смисъл да гласуват за формацията, която харесват, без да се притесняват, че гласът им отива на вятъра***!
  • 140 депутати се избират мажоритарно, в 140 малки избирателни райони. Този вариант е много по на място от сегашната идея за 30 мажоритарни депутати – според избирателните райони. Когато избирателните райони са по-малки, личността на кандидата ще има много по-голямо значение. Какво значи това? Представете си всеки от сегашните 31 района да се раздели на 4 части и всяка част да избира по един депутат. В сегашния вариант един мажоритарно избран депутат например от Благоевградския избирателен район за кого ще работи – за Благоевград, за Сандански или за Хаджидимово – и пред кого ще отговаря повече? Ясно е, че големият район отваря големи пространства за скатаване на политиците. Малките избирателни райони ще са предизвикателство пред партиите вместо партийни номенклатури да излъчват качествени и конкурентноспособни кандидати, които ще имат смелост да застанат пред избирателите и да поемат персонална отговорност.

Чрез национални партийни листи ще се избират идеи и политики и ще се гласува за партиите и хората, които изразяват тези идеи. Чрез малките избирателни райони ще се избират личности, които могат да работят успешно за гражданите в съответния район. Какво по-ясно, логично и справедливо от метода Шлемовеец?

–––––

Бележки:

* национална листа – списък с кандидати за депутати от партия/коалиция. За разлика от пропорционалните листи, които политическите сили издигат в отделните избирателни райони, националната листа е една. Моята идея предполага от всички национални листи на партиите да се избират 100 депутати – по един на получен процент, стига да е премината бариерата от 1%.

** многомандатен избирателен район – територия, в която има определен брой мандати и депутатите се избират според разпределението на гласовете за различните партии. Всяка партия издига своя листа за съответния район. Обикновено многомандатните райони съответстват на административните области, като само по-големите градове – София и Пловдив – имат повече от един избирателен район. Моята идея е МИР да се премахнат и да се обособят 140 малки избирателни райони с преки мажиритарни избори!

*** гласовете отиват на вятъра – това значи, че според настоящите изборни правила ако една партия не премине 4-процентната бариера, гласовете на нейните избиратели се разпределят между парламентарно представените сили. Което според мен обезкуражава някои избиратели, симпатизиращи на по-малко популярни каузи и ги отказва от гласуване.

Като простосмъртните – Джери Адамс и Робърт Рийч онлайн

Харесва ми, че все повече политици се опитват да установят двупосочна комуникация с хората и поддържат блогове, в които споделят мисли за живота и обществото. Формата на блога позволява обратна връзка и това е добро.

Еврокомисарят Меглена Кунева и министър Гергана Грънчарова – Паси например поддържат блогове. Мартин Заимов също има блог, в който пише – рядко, но редовно. Мартин Димитров и Николай Младенов са доста усърдни в блогуването. По-млади активисти като Радан Кънев, Даниел Митов и Илия Марков чрез блоговете си не само печелят популярност, но и изчистват собствените си политически стилове и физиономии.

Сред българските анализатори – блогъри се открояват Иво Инджев, Иван Бедров и икономистът Георги Ангелов. Теодор Дечев, и Александър Божков, вече не-политици, също пишат от месец на месец от позицията на анализатори и коментатори.

Но всъщност това е (да, знам – вероятно съвсем ненужно) предисловие…

Всъщност искам да Ви кажа, че открих два прекрасни блога, писани на английски от две много влиятелни личности:

  • Джери Адамс – лидер на ирландската партия Шин Фейн от 1983г., личност с изключителни заслуги за мира в Северна Ирландия, политик май-малкото от европейска величина!
  • Робърт Рийч – американски икономист, университетски преподавател и министър на труда през първия мандат на Бил Клинтън, автор на авторитетни книги като Трудът на нациите (преведена на български), Бъдещето на успеха и Суперкапитализъм.

Невероятното за мен беше, че и Джери Адамс, и Робърт Рийч като обикновени простосмъртни ползват блог-платформата blogspot.com, вместо да регистрират тежкарски домейни и голям хостинг. Макар, че думата на всеки един от двамата тежи доста повече от изброените по-горе родни политици и анализатори, някои от които гордо са си регистрирали сайтове с името.ком.