Майка ми и хуманитарните кризи

Майка ми шета на двора и мисли за иднините на света…

Преди няколко дни майка ми – пенсионирана медицинска сестра с пенсия 168лв. – ми подаде лев и двайсет и каза: „Да се обадиш по телефона за Хаити“.

Първото нещо, което ми идeше да изрека, беше: „Спокойно, ще се обадя. Прибери си парите.“, но се усетих и ги взех. Това беше нейният начин да помогне. Изпратих SMS на номера на Червения кръст – 1255.

Днес, докато отивах за дюнери на обяд, изпратих още един – от мое име. Вечерта майка ми отново ми пробута лев и двайсет. Пак изпратих съобщение.

В условието на задачата имаме алтруистична пенсионерка, не толкова алтруистичен син и общо три (засега) съобщения на номер 1255. На обща стойност 3.60лв.

Пита се: защо MTel ми връща благодарствена вест, че сме дарили  по един лев за благотворителност?

Отговорът е: заради ДДС-то.

Темата за ДДС-то (и какво се случва с него) е дълга, сложна и на всичко отгоре – икономическа, а на мен сметките са ми слабо място още от трети клас. Затова тук няма да говоря за икономика. И за морал няма да говоря.

Тук ще отворя думата за политика.

Именно: кой да е нашият кандидат за еврокомисар зависи от това какъв трябва да е по принцип еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Еврокомисарят трябва да е компетентен. Като медицинска сестра, майка ми е лекувала стотици деца и знае какво им е най-необходимо. Логистична е – знае по-добре от нас с  баща ми къде са инструментите, кое откъде да се вземе и къде да се сложи. Смела е – била е на обучение на военен полигон, под обстрела на танкове и оръдия. Неподкупна e и няма да се корумпира. Отговорна е – за разлика от родните депутати, не се е скатавала от работа. Отзивчива е – изслушва всякакви оплаквания и дава съвети, а ако няма какво да посъветва – съчувства. Толерантна е – работила е добре с хора от всички етнически и религиозни общности у нас. Любознателна е – като не знае нещо, ще се поинтересува.

Предлагам майка си за еврокомисар в ресора на злополучната Румяна Желева. Майка ми ще е перфектният еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Освен изброените по-горе качества, за тия неща най-важното е да имаш сърце и да правиш каквото ти казва, че трябва да правиш. PR-акцията на премиера по една от националните телевизии тази вечер е празна работа! Майка ми е човекът за хуманитарните кризи! Вярно, понякога е досадна, но при решаването на важни световни въпроси и тази бабешка особеност може да е предимство.

––––––––––

Ако все още не сте убедени, опитайте и това!

Advertisements

Величието и падението на човешкия дух… и всичко помежду тях

Живот и съдба на Василий Гросман е написана в традициите на руските епоси от 19 век. Голяма е по обем, с много герои, обрати и преплетени сюжети.

Времето е Втората световна война. Мястото – западните части на Съветския съюз, където войната изпепелява и погубва земя и хора наред.

Когато я прочетеш, ще разбереш защо е била забранена в СССР. Не че книгата е антисъветска. Не. Авторът заема ясна позиция против нацистките окупатори и тяхната идеология, като съветски човек застава на страната на народа си. Не че е бездарна. Не. Авторът е талантлив, произведението му е хубаво и въздейства. Не че книгата е и буржоазно-абстрактна. Не е. Реалистична е, значи Цензурата би трябвало да я приеме, да я преиздава в стохилядни тиражи и да организира срещи на автора с любознателната младеж в училищата и с трудовия народ в колхози и заводи.

Това обаче не се е случило и причината е тъкмо реализмът. Живот и съдба е прекалено обективна и не-помпозна. Реализмът й не е социалистически. Тя не е идеологическо оръжие, а човешко отразяване на действителността. Показва характерите и малко добри, и малко озлобени, и тъжни, и обезверени, и вярващи. Показва как може да се възвиси, но и как може да падне човешкият дух. И как човек може да не е нито велик, нито пропаднал, а просто някъде там, по средата.

Вероятно затова е забранена Живот и съдба. Защото наред с перверзиите на нацизма, Гросман без милост открива булото на уж идеалното и нравствено съвършено социалистическо общество. Сочи заблудите му, изобличава и ужасите му, изтрива героичния грим на Партията. Ако не беше забранена, книгата би предизвикала опасно много въпроси в читателите си. Затова, докато КГБ гореше  черновата на еретичната книга, на идейно неукрепналите младежи се даваше да четат Млада гвардия.

Днес свободата ни дава възможност да открием Гросман и неговият magnum opus. Този почти неизвестен, но честен и смел писател, зашлевил плесница на комунизма, го заслужава.

––––––––

изд. „Жанет 45“, изд. „Факел Експрес“, 2009г., 968 стр.

––––––––

Оценка: 4/5

Човек на годината – 2009

В една страна, дето цари простотия, животът прилича на яма с помия, и както си газиш в нея до шия, понякога срещаш и от „ония“.

„Ония“ са просто някакви хора, които напук на тъга и умора, в себе си носят човешки сърца, вместо покрити с маски лица

и често помагат на тия до тях, които изпитват болка и страх. Не чакат похвала, пост или слава – какво ли очакват от нас те тогава?

Те тихо напомнят, че в тъга и умора, ние всички сме хора, всички сме хора.

––––––––––––––––-

За втори път в България се провежда „Човек на годината“ – годишна награда за принос към правата на човека. Кой от номинираните заслужава и кой не – за мен това остава отворен въпрос. Харесва ми преди всичко идеята да се търси не толкова Човекът, колкото Човечността сред нас.

Ние променяме света или Счастье для всех, даром…

Сборникът "Дори насън не виждаме покой", в койте е включена повестта "Пикник край пътя". Изд. Хр.Г.Данов", Пловдив, 1990

Повестта "Пикник край пътя" е включена в сборника "Дори насън не виждаме покой", изд. "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1990

Пикник край пътя е разказ за пренареждането на ценностите. Но братя Стругацки са твърде скромни, за да го кажат. И прекалено интелигентни, за да ни внушат направо: Искаме да променим света, искаме да го разтърсим! А като чета книгите им, ми става ясно, че много го искат! И фино, почти незабележимо отначало, ни изпитват. Търсят човешкото в нас и проверяват здраво ли е, има ли гнило.

За мен основната тема в Пикник… е промяната. А голямата промяна на света започва със собствената промяна.

Така се случва с Рехарт Шухарт. Сталкер. Човек отвъд закона. Баща на дете – чудовище. Син на жив мъртвец. Добрите граждани странят от такива като тях. Сталкерът е суров и мрачен човек, с тежък характер, озлобен. И ако понякога, много рядко, нещо трепва в него и лицето му се променя, то е само заради близките му. А останалите? Кучета ги яли! Важното е да оцелее. Но накрая мислите се обръщат ненадейно.

А всъщност, дали обратът е неочакван или е плод на страшното пътуване в най-непознатите и опасни места в Зоната и в себе си, на търсенето на истината и на може би несъществуващата човешка правда? Колко обида и гняв трябва да преглътне човек, за да каже Щастие за всички даром? Оскотелият да осъзнае, че е човешко същество, че не може да има пълно лично щастие извън общото щастие на всички хора. Този край е светъл, така както второто пришествие е празник за праведния. Не край, а начало.

Там свършва повестта, но всеки може мислено да я продължи, да направи своята проекция на бъдещето.

Има книги, които са ме разплаквали. Като смъртта на Султана в Преспанските камбани. Има книги, които са ме въодушевявали. Като възраждането на Док в Благодатния четвъртък.

Пикник край пътя ме оставя замислен. И натъжен, и вдъхновен, но преди всичко замислен. Как да променя света?

–––––-

Оценка: 5/5

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Свободни ресурси в нета:

Пикник на обочине – повестта в оригинал на руски език

Пикник край пътя – превод на български език

Roadside picnic – двуезична публикация на английски и руски език

– – – – – – –

Най-известният цитат:

BG: Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!

EN: Happiness for everybody, free and no one will go away unsatisfied!

RU: Счастье для всех, даром и пусть никто не уйдет обиженный!

Безсилните на този свят

Какво става, когато рицарите на Кръглата маса се пръснат? Когато мускетарите излязат в пенсия? Кой ще защитава правдата, кой ще променя света към по-добро?

Няколко приятели, притежаващи невероятни умения, се разделят, напускат общото си минало. PrintЗатрива се другарска общност от хора, които години наред са се събирали на маса да поговорят, да пийнат и похапнат добре. И да се учат да растат.

Днес те са отчаяни, обезверени, загубили надежда, че могат да спрат злото и да направят нещо значимо. Станали са доволни и са се самозазиждат, живеейки с малкото, което имат; зариват главите си в пясъка, за да не виждат проблемите. Вместо по-силни, стават безсилни. Те не искат да променят света. Хора, които могат да летят, се затварят в малки тесни кутийки! Ангели, които сами свалят крилете си – не е ли тъжно?

Кой и как може отново да ги събере? Трябва ли, макар и насила, да накараш надарения с талант да реализира таланта си? Доколко е важно да имаш кауза? Ако светът, без да знае, има нужда от помощ, ще опиташ ли да го промениш? Грешно ли е да оставиш дарбата си да закърнее?

Такива са въпросите, които поставя в Безсилните на този свят Борис Стругацки – единственият, останал жив от великия екипаж, наричан с благоговение от поколения ценители братя Стругацки. Признавам, че отначало ми се стори чудно и странно да чета книга само от единия брат. Около стотната страница обаче се убедих, че наистина магията на словото, с което братята ме плениха отдавна, е все така силна. Оттам нататък беше потъване – едновременно в удоволствието от акта на четенето и в дълбоките човешки теми, заложени в книгата.

Стругацки задава въпроси, но не дава лесни и готови отговори. Разрешаването на неговите морални дилеми стои пред всеки от нас, а откриването на истината е персонален проблем… от който, подобно на безсилните, често ни се иска да избягаме.

–––––––

Стругацки, Б., Безсилните на този свят, ИнфоДАР, С., 2007

ISBN:978-954-761-348-5