… и разни други неща

Тези дни една позната на жена ми дойде в в града ни заедно със своя приятелка и им показахме някои местни забележителности. Отведохме ги на едно от любимите ми места, монументът на един хълм над града, откъдето се открива чудна гледка. Въодушевен, казах, че като юноша съм отивал там вечер да гледам светлините на града, звездите и да правя разни други неща. Последва весел смях и ответни спомени за случки с водене на жени на разни места.

разни други неща… Какво остана неизказано зад това двусмислие?

Това, което те не знаеха и което ми се струваше твърде интимно, за да споделя. Но чувствам, че мога да кажа на вас.

Там, на онзи хълм по-близо до небето, аз мечтаех.

Преди 16 – 17 години мечтаех как един ден ще притежавам това място, как в стария съсипан паметник ще си направя радиостанция и оттам ще пускам на хората най-хубавата музика на планетата. Бийтълс и Лед Цепелин, Пинк Флойд и Джетро Тъл, Ди Си и Крийдънс, Дженис Джоплин и УФО… И как от моя хълм музиката ще се носи над града, чак до следващия град на север и как ще докосва всяко сърце. Как ще стигне до всяко момче, което мечтае да стане мъж и до всяко момиче, което мечтае да бъде обичано от такъв мъж. Как ще ги кара да копнеят за нещо повече от всекидневния пай.

Тогава властваше империята Пайнер…

Днес хълмът е култивиран, старият полуразрушен паметник е обновен, лъснат и институционализиран като туристически обект. Нямам радио. Но мечтата живее, преродена в моя блог. В желанието ми да откривам, споделям и възвеличавам красотата на музиката.

… и в разни други неща…

Advertisements