Amparanoia – сублимация или соматизация на живо?

Amparanoia е испанска група, предвождана от певицата Ампаро Санчес. Името на проекта е съчетание от Ампаро и параноя. Днес това е една от най-популярните и самобитни етно-поп-рок формации в родината си.

Концертният двоен албум Seguire Caminando (2008) разкрива  страстта, въображението и красотата на латино музиката на 21 век. Чуеш ли го, разбираш колко логично е Ампаро Санчес да се радва на толкова почитатели. Ампараноя отиват далеч отвъд класическите иберийски музикални традиции. В песните им се преплитат акустични фламенко китари и електрически моменти а ла Сантана,  кубинска салса, реге, цигански припявания, бразилска тропикалия и мексиканска ранчера.

seguire-caminando

Резултатът не е манджа с грозде, а е една здравословна и духоукрепваща музика – отличен предикатор за пълноценен и оптимистичен взор към предизвикателствата на мировите финансови кризи.

Слушането на Seguire Caмinando е по-евтино и по-ефикасно от психоаналитична сесия,  при това също може да се прави на диван. Може да се слуша и в дискотека, с подскок и завъртане, а ако партньор(ът)(ката) заслужават отъркване и опипване, човек винаги може да се оправдае с неволно залитане – зер, танцът е буен и  се губи равновесие. На въпроса: дали  музикалната параноя на Ампаро е сублимация или соматизация, за мен е все тъй неясно.  Ясното е, че е като хубав сън, а повече да кажат фройдистите.

––––––

Оценка:4/5

Sarakina – приказки от Долната земя

Sarakina е полска група, която свири етно музика, основана на българския фолклор. Първият им албум Sarakina (2001) е задълбочен, величествен и академичен прочит на фолклорното наследство на българския народ.

Cd-SARAKINA_cover

А ето историята как по ведоми и още повече неведоми пътища открих Саракина.

През лятото на 2003г. в Мелник се запознах с един приятел на мои приятели, който свиреше български народни песни на кавал. Яцек Греков беше от Полша. Беше дошъл в Пирин, за да се поклони на гроба на войводата Тодор Александров.

Яцек ми разказа историята на рода си. Баща му бил едно от хилядите български деца от Егейска Македония, изселени по време на гръцката гражданска война през 40-те години на миналия век. След дълго пътуване и няколко премествания , таткото на Яцек се заселил в Полша и там местните го наричали Греков – от Гърция.

Яцек говореше на книжовен български и стана ясно, че е завършил Техническия университет в София, а после и Виенската консерватория. По времето на срещата ни преподаваше в един тамошен университет, в град Бялисток. От дума на дума се заприказвахме за кавала, за разни песни, за красотата на народната българска музика. Яцек ми сподели, че има група, която е издала и албум. Взе адреса ми и след няколко седмици, когато се прибра, ми изпрати диска на Саракина.

Словото ми е безсилно да опише колко съвършен е този албум. Естествено е, че гласът на кръвта води Яцек Греков към мотиви от фолклора на македонските българи, но наред с тях има и песни с духа на други области – Тракия, Родопа, Моравско… Начинът, по който Яцек пресъздава стари и композира нови пиеси, по който използва акордеона и кавала, е забележителен!

–––––-

Оценка: 5/5

–––––-

Ресурси:

Уебсайтът на Sarakina

Торент за албума