Вълшебно нощно пътуване с Conjure One и Exilarch (2010)

Изпълнител: Conjure One

Албум: Exilarch

Година: 2010

Стил: електронна музика, поп

Залюбих Conjure One преди 4 години, когато открих, че Джеф Мартин пее една от песните в първия (едноименен) албум на проекта. Всъщност проектът Conjure One е еднолично предприятие на Рис Фълбър, който прави – струва, но винаги успява да привлече първокласни вокалисти за своята мистична, релаксираща, на моменти космическа и същевременно динамична музика. Както предните два албума Conjure One (2002) и Extraordinary Ways (2005), новият Exilarch (2010) е подходящ за слушане почти по всяко време. Пътувайки с кола по магистралата, слушах албума, докато наоколо се стелеше мрак и имах усещането, че музиката заема пространството в колата, издига ме и ме превръща страта жигула е ракета, а мен – в астронавт. Но понеже слушах албума няколко пъти миналата седмица на светло, съм убеден, че слушането през деня също е удоволствие, само че тогава фантазиите са други… 🙂

–––––––-

Оценка: 4/5

Chicane – Giants – антидепресант в разгара на лятото

Опитвам да отработя хладнокръвно вестта, че мечтаното пътуване до Англия есента няма да се състои. За един час  почти възстанових равновесието си, а студеното Шуменско и новият албум Giants на английския електронен проект Chicane ми помагат за това.

Шлемовеец не е блог за бира, затова ще прескоча Шуменско-то и ще разкажа за Giants (2010).

Обложката има особен urban дизайн, който подхожда на цялостното електронно звучене на албума. Смесвайки релаксиращи чилаут моменти и даунтемпо с поп мелодика и денс ритми, Chicane е забъркал свеж лечебен коктейл, който ще Ви избави от скуката и меланхолията. Не забравяйте: лятото е синьо!

––––––––-

Оценка: 3/5

Marching to the End of the World

Новата рубрика в Шлемовеец се нарича Като рицарите.

В нея ще представям творчеството на аматьори: музика, филми и книжнина, направени от фенове за фенове!

Благодаря на Batpep, защото тази идея ми хрумна, след като четох статията му за филма Роден за надежда.

Първото произведение, до което стигнах, е инструменталната пиеса Marching to the End of the World (2003), вдъхновенa от трилогията Властелинът на пръстените. Очевидно правено на домашен компютър, парчето ще събуди все някакви реакции у всеки слушател.  Какви? От „За нищо не става!“ до „Тепърва ще разбираме колко сме могъщи, ние хората!“ Качеството? От аматьорско по-аматьорско! Авторът? Георги Станков.

Depeche Mode: обречени на величие

Depeche Mode са мегабанда, а това означава, че всеки нов техен албум може да се окаже шедьовър. Новият Sounds of the Universe е величествен, разтърсващ албум.

In Chains с извънземното си електронно интро е многообещаващо начало. Следват една от друга по-хубави пиеси: Peace, In Symphaty, Miles Away/Truth Is и Jezebel.

Sounds of the Universe е забележително творение, изпълнено с отличителната носталгична мелодичност на британската група. Наслаждавам му се, а всяка следваща песен продължава да рисува мистични космически картини. Преминали през адски изпитания и райски блаженства, днес групарите са достигнали до това състояние на величие, в което всеки нов тон е потенциално гениален.

Имам чувството, че за този албум ще се говори още много, много…

–––––-

Оценка: 4/5