Благодаря, ФСБ!

След 10… не! След 20… Не! След повече от двайсет години ФСБ ни подариха поредното  чудо на музикалния си талант.

Албумът с простото име FSB. слага точката на велика история, а едновременно с това протяга ръка към публиката, която копнее да чуе нещо смислено и силно.

А ФСБ го предлагат – и не само – те го подаряват. 10 песни за свободно сваляне от сайта на групата. 10 нови песни, леко загатващи за старите им творби, но без излишно да се втренчват в миналото, а повече гледащи напред. С познатия синтез на по-твърди и по-лирични моменти, с хубавите текстове (заслугата е на Даниела Кузманова и Живка Чопова). FSB. не звучи толкова арт и прогресив, колкото Кълбото отпреди 30 години, но е достатъчно арт и достатъчно прогресив, за да възкреси старата любов към институцията Формация Студио Балкантон.

Като че ли флагманите на БГ-рока никога не са се разделяли. Сякаш цялото това море от време – 20 години мълчание – не е било… Обръщаш се, оглеждаш се около себе си – кога е минало? Кои бяхме, кои сме? Какво стана  нас? Кой, ако не ФСБ, може да ни провокира да си зададем такива въпроси?

Жалко е, че днес Петър Славов го няма. Жалко е, че Крайчовски отсъства. Но останалите трима – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев – са направили и невъзможното. Създали са албум, какъвто тук и сега никой друг не би могъл да направи. Днес, 28 април 2010 година, в България такава музика не се прави. А дали се слуша?

Силно се надявам.

Благодаря, ФСБ!

––––––

Оценка: 4/5

Advertisements

Голямото завръщане – 4 – ЕЛОЙ и малко неземна светлина назаем

Eloy бяха – и остават – една от прог-рок групите, които много харесвам. Години наред те предизвикваха  въображението ми, каниха ме на пътешествия в други измерения, изостряха сетивата ми за невижданото, недокосваното и нечуваното.

Зажаднели за изтънчената красота и необятните космически звуци на музиката им, хидяди почитатели мълвяха с благоговение имената на албумите им: Inside, Time and PassionOceanSilent Cries and Mighty Echoes…  Годините течаха като река, но страстта по немските прогресори не минаваше. За целокупното  Eloy-следовничество появата на новия Visionary (2009) – беше не просто дългоочаквано събитие, не само първото студийно творение на групата от 11 години. Това беше земетресение.

Албумът следва познатата ни схема за прогресив рок с марката Eloy. Песните са дълги и многоделни, мелодични, разнообразни в метрично и инструментално отношение.

Началната композиция The Refuge е сякаш извадена от класическия материал на Елой от 70-те, с грабващ ритъм, прекрасно изваяни space-rock моменти и чудна флейта.  Следващата – The Secret – започва бавно и лажерно, за да се превърне в мелодичен синтез на арт рок вокални ефекти и деликатни синтезаторни мотиви (и отново се чува ефирна флейта),  които ни подканят към нови светове.  Монотонен барабанен ритъм, подкрепен от уверен китарен риф дава началото на Age of Insanity, която после прелива в обичайния елойски проповедническо-разказвачески стил на пеене, със синтезаторни струнни оркестрации и дълги китарни и клавирни сола. Така продължава и Тhe Challenge (Time to Turn, part 2), която  препраща към един от класическите проекти на групата (Time to Turn от 1982г.) и чийто епичен женски хоров припев  е една от кулминациите на албума. Баладата Summernight Symphony е миг лирично затишие преди избухването на най-дългата пиеса в албума: 9-минутното откровение Mistery  (The Secret, part 2). Едноминутната акустична Тhoughts затваря албума нежно, като милувка на дете за лека нощ.

Visionary ни връща към най-върховите времена в историята на Eloy.  Слушайки го, усещаме, че все още можем да летим в пространстото. Малко неземна светлина назаем – тя превръща в празник и най-сивия ден!

––––––

Оценка:4/5

Голямото завръщане – част трета – Алис Ин Чейнс

Alice in Chains са икона за гръндж-поколението. Аз не съм от това поколение и за мен Алис ин Чейнс не са икона. Все пак, от уважение към легендарния им статус, изслушах Black Gives Way to Blue (2009).  Първият албум след 14-годишна суша!

alice-in-chains-black-gives-way-to-blueПо-добре да си беше останало сухо! Може да съм груб, може и да съм жесток, но ще си кажа мнението с ръка на сърцето. За разлика от повечето професионални критици, която се изказват ласкаво за албума, за мен прослушването на албума беше тежко мазохистично преживяване.

Вярно е, че съм предубеден към грънджа. Осъзнавам, че личното ми отношение към целия стил може да е отразено в оценката, която поставям на Black Gives Way to Blue. Затова, ако имате желание да се самоизмъчвате, чуйте го сами.

–––––-

Оценка:1/5

–––––-

Ревюто е част от поредицата „Голямото завръщане“. В нея се представя новата продукция на изпълнители, които не са издавали студиен албум повече от 9 години.

Вижте също: Голямото завръщане – част първа – Форинър и Голямото завръщане – част втора – Кис.

Голямото завръщане – част втора – Кис

Мощен като свръхзвуков самолет, новият KISS долетя след 11 дълги години без нов материал. Sonic Boom (2009) възкреси повяхналата ми като попарена от слана маргаритка вяра в американския рок.

Kiss Sonic Boom ArtworkАмериканските рокаджии свирят нахъсано и ентусиазирано, като че ли им е за първи път.. или като за последен. Важното е, че албумът е ураганен, всяка песен си има основание да присъства, а всеки фен има поне 11 причини да го купи.

Modern Den Delilah e отлично начало, написано и изпято от Пол Стенли. Звучи хем като класически Кис, хем модерно. Russian Roulette е много добро изпълнение на Джийн Сиймънс. Never Enough е прекрасна песен, в духа на най-добрия Кис от 70-те. Пее Пол Стенли. Yes I Know (Nobody’s Perfect) е свеж като кисела краставичка рокендрол, който всяка радиостанция може сполучливо да използва за събуждане на слушателите махмурлии. Пее Джийн Сиймънс. Stand е дует на Симънс и Стенли – мелодичен хард рок със сладурски припев. Hot and Cold е типична грубиянска изява а ла Симънс.  All For the Glory е бомбастична композиция на Симънс/Стенли и е единствената песен в албума, изпята от барабаниста Ерик Сингър. Без да е най-добрият вокалист на света, Сингър пее съвсем добре. Danger Us и отново Пол Стенли показва бицепси. I’m an Animal – разбира се, на Кис нищо животинско не им е чуждо, затова вокал е нечовекът Джийн Симънс. When Lightning Strikes е мнооого приятна песен и в нея пее китаристът Томи Тайър. Say Yeah е предостойният завършек на албума и един от личните ми фаворити, пее Стенли.

Sonic Boom може да се представи с три думи: добре свършена работа!

––––––

Оценка: 3/5

––––––

Ревюто е част от поредицата „Голямото завръщане“. В нея се представя новата продукция на изпълнители, които не са издавали студиен албум повече от 9 години.

Вижте също: Голямото завръщане – част първа – Форинър и Голямото завръщане – част трета – Алис ин Чейнс.

Голямото завръщане – част първа – Форинър

Не знам кай как си е представял завръщането на великите Foreigner след 15-годишна пауза. Аз лично не смеех да се отпусна и все си представях, че ще излезе разочарование. Foreigner - Can't Slow DownСлава Богу, Can’t Slow Dawn (2009) не е разочарование! Нямам представа за позициите му в класациите, но в моята сметка това е много успешен албум! Той съдържа 13 частици красив и мелодичен рок. Това са истинските Форинър, каквито ги познавам и обичам – музика от друго измерение. Can’t Slow Down е първи студиен албум с новия певец Кели Хенсен, който се представя блестящо.

Съдържанието е напълно в традициите на групата: няколко балади като When it Comes to Love, I Can’t Give UpI’ll Be Home Tonight, As  Long As I Live и In Pieces, няколко енергични рокаджийски изпълнения: Can’t Slow Down (ураган в духа на 80-те и Urgent) и Ready, няколко среднотемпови рок парчета: Give Me a Sign, Living In a Dream, Too Late (прелест, напомняща за 70-те и  Blue Morning Blue Day), Lonely, Angel Tonight и Fool For You Anyway.

Ако човек обича  Foreigner, този албум ще го зарадва като бутилка „Martell“ в студен дъждовен ден!

––––––

Оценка: 3/5

––––––

Ревюто е част от поредицата „Голямото завръщане“. В нея се представя новата продукция на изпълнители, които не са издавали студиен албум повече от 9 години.

Вижте също: Голямото завръщане – част втора – Кис и Голямото завръщане – част трета – Алис ин Чейнс.