Hats off to Chris Goes Rock

Преди три години попаднах на един блог – съкровищница. Блогър с прозвището Chris Goes Rock беше събрал умопомрачителна колекция от стари рок албуми.

Казвам стари, а това значи предимно от края на 60-те и началото на 70-те – време, в чиято  музика съм кръстен.

Крис не само имаше албумите – той ги споделяше с останалия свят. И аз – човек, притежаващ почти пълните дискографии на куп славни рок групи – попаднах на банди нечувани и невиждани преди. Оглеждах се като дете в магазина с най-мечтаните играчки.

За да разберем духа на 60-те и 70-те не стига да знаем само Beatles, Jimi Hendrix, Blind Faith, Dylan, Doors, Zeppelin, Floyd, Van Der Graaf, Grateful Dead, Sabbath, Purple и производните им.

Много по-богата и истинска картина ще видиш, когато узнаеш за Banchee, Plum Nelly, Bloodrock, Sir Lord Baltimore или Beggars Opera и един куп one-hit-wonders… Тогава ще разбереш, че Ричи е заел The Black Sheep of the Family от Quatermass, че Пърпъл леко са гепили идеята за интрото в Child in Time от Bombay Calling на It’s a Beautiful Day, че незаслужено забравените Lindisfarne са правили концерти с ранните Genesis, че Eric Bell преди да иде в Thin Lizzy се е разписал в брилянтния албум Ho Hum на ирландския фолкрок проект Whistler, че младата шотландска фолк звезда Shelagh McDonald загадъчно  изчезнала малко след изгряването си и се появила изневиделица след 30 години, че британските твърдоскалци Jericho и Jericho Jones са едно и също и всъщност са израелци…

И така Крис разкриваше многоликата красота на рока.  Показваше  различните му клонове и клонки – хард, ранен прог, психоделик, фолк рок… Показваше както изгубени бисери, така и неуспешни експерименти. Но въпреки, че беше просветител, Крис си имаше врагове – Силите на Злото, които се интересуват предимно от авторски права. Те издействаха закриването на блога му. Нищо – Крис направи нов. И новият блог беше закрит. И по-новият. И най-новият.

Така Chris Goes Rock скиташе из уеб пространството като същи Левски – всякъде гонен, всякъде приет… И аз му изгубих дирите, пък и семейният живот ме улиса и тъй напълно забравих за него. Снощи (почти случайно) го открих. Поредният му блог се нарича CGR Again.

Братя и сестри рокаджии! Идете, прочетете, свалете, чуйте и споделете! Представям Ви един от най-невероятните музикални блогове на планетата! Шапки долу за Chris Goes Rock!

Какъв е проблемът с младите хора?

generations

Неразбирателството между поколенията датира от зората на човешкия род и вече са казани достатъчно думи за това. По-интересното вече не е какво се казва, а как се казват нещата.

crabby-old-fart

Хареса ми духовития начин, по който един достопочтен старец гледа на младите хора днес. Въпреки, че на някого Donald Mills може да изглежда просто досаден заядлив дядка, блогът The Problem With Young People Today Is… предизвиква размисли за куп неща, които се случват днес в умовете ни, в семействата ни, в цялото общество. Зад мърморенето на стария Дон се крият много хумор и загриженост, всъщност.

Като простосмъртните – Джери Адамс и Робърт Рийч онлайн

Харесва ми, че все повече политици се опитват да установят двупосочна комуникация с хората и поддържат блогове, в които споделят мисли за живота и обществото. Формата на блога позволява обратна връзка и това е добро.

Еврокомисарят Меглена Кунева и министър Гергана Грънчарова – Паси например поддържат блогове. Мартин Заимов също има блог, в който пише – рядко, но редовно. Мартин Димитров и Николай Младенов са доста усърдни в блогуването. По-млади активисти като Радан Кънев, Даниел Митов и Илия Марков чрез блоговете си не само печелят популярност, но и изчистват собствените си политически стилове и физиономии.

Сред българските анализатори – блогъри се открояват Иво Инджев, Иван Бедров и икономистът Георги Ангелов. Теодор Дечев, и Александър Божков, вече не-политици, също пишат от месец на месец от позицията на анализатори и коментатори.

Но всъщност това е (да, знам – вероятно съвсем ненужно) предисловие…

Всъщност искам да Ви кажа, че открих два прекрасни блога, писани на английски от две много влиятелни личности:

  • Джери Адамс – лидер на ирландската партия Шин Фейн от 1983г., личност с изключителни заслуги за мира в Северна Ирландия, политик май-малкото от европейска величина!
  • Робърт Рийч – американски икономист, университетски преподавател и министър на труда през първия мандат на Бил Клинтън, автор на авторитетни книги като Трудът на нациите (преведена на български), Бъдещето на успеха и Суперкапитализъм.

Невероятното за мен беше, че и Джери Адамс, и Робърт Рийч като обикновени простосмъртни ползват блог-платформата blogspot.com, вместо да регистрират тежкарски домейни и голям хостинг. Макар, че думата на всеки един от двамата тежи доста повече от изброените по-горе родни политици и анализатори, някои от които гордо са си регистрирали сайтове с името.ком.