Благодаря, ФСБ!

След 10… не! След 20… Не! След повече от двайсет години ФСБ ни подариха поредното  чудо на музикалния си талант.

Албумът с простото име FSB. слага точката на велика история, а едновременно с това протяга ръка към публиката, която копнее да чуе нещо смислено и силно.

А ФСБ го предлагат – и не само – те го подаряват. 10 песни за свободно сваляне от сайта на групата. 10 нови песни, леко загатващи за старите им творби, но без излишно да се втренчват в миналото, а повече гледащи напред. С познатия синтез на по-твърди и по-лирични моменти, с хубавите текстове (заслугата е на Даниела Кузманова и Живка Чопова). FSB. не звучи толкова арт и прогресив, колкото Кълбото отпреди 30 години, но е достатъчно арт и достатъчно прогресив, за да възкреси старата любов към институцията Формация Студио Балкантон.

Като че ли флагманите на БГ-рока никога не са се разделяли. Сякаш цялото това море от време – 20 години мълчание – не е било… Обръщаш се, оглеждаш се около себе си – кога е минало? Кои бяхме, кои сме? Какво стана  нас? Кой, ако не ФСБ, може да ни провокира да си зададем такива въпроси?

Жалко е, че днес Петър Славов го няма. Жалко е, че Крайчовски отсъства. Но останалите трима – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев – са направили и невъзможното. Създали са албум, какъвто тук и сега никой друг не би могъл да направи. Днес, 28 април 2010 година, в България такава музика не се прави. А дали се слуша?

Силно се надявам.

Благодаря, ФСБ!

––––––

Оценка: 4/5

Сказание за плетачите на плета (част 2)

Lichno!След епохалния Ер Малък 1, през 1994г. дойде ред на втория албум. Много често в музиката след обещаващ старт, следва спад и разочароващ втори албум. Тук обаче това не се случи. В музикално отношения, Лично! е свръхуспешно съчетание на прогресив метъл с онази шеметна експлозивност, неистовия дивашки порив и първобитната мощ, заложени в първия албум.

Като концепция, Лично! е албум – изповед. Това е вълнуващ и затрогващ разказ за изстрадания път на цяло едно поколение български музиканти (тези от края на 80-те и началото на 90-те години), за техните идеи, надежди и копнежи:

Започнах като всички в някакво мазе, сред сокове, компоти, буркани със мезе. Трещяхме като луди в нечий грамофон , забивахме, поливахме и цяла нощ – купон! Радвахме се лудо на всеки нов акорд, мечтите ни пък бяха „Регент” и „Динакорд”. Решавах да спестявам от второ и десерт и все сънувах пушеци, лазери, концерт! А сега? – Все така! – И какво? – Все едно. Зная, всичко бе напук, но не можех да съм друг. Нещо вътре ме държи и ме бута: „Продължи”…

После пък участвах в конкурси с грамоти. Комисии пресяваха нашите мечти. Сетне ме потупваха по рамото: „Добре! Браво, продължавай! Все така, момче!” А сега? – Все така! – И какво? – Все едно. Зная , всичко бе напук, но не можех да съм друг. Нещо вътре ме държи и ме бута: „Продължи”… После? А после?

После следват куп разочарования и разбити мечти. Идва жестокият миг, когато осъзнаваш тъжното разминаване на желанията с действителността, безпътицата, ужасяващият страх, че нищо в живота ти не зависи от теб, непоносимостта от това, в което си се превърнал, затварянето в себе си и отчуждението от света. Накрая човек се взира в огледалото и се пита с отчаяние, граничещо с умопомрачение: Кой съм аз?

………

Ер Малък се разделиха, когато в България чалгата беше пълновластен господар. Вероятно бяха стигнали до своя кръстопът и им трябваше време, за да се разберат сами със себе си и всеки сам да намери своя път. След тях остана празнота. Небивалият ентусиазъм на публиката при еднократното им събиране през 2006-та по (случай 15-годишнината от създаването на групата), показа, че българските фенове са жадни за техните безкомпромисни послания.

Защо след Ер Малък не се появи втора такава група? Защо никой (да го кажем с метафорите на собствената им поезия) не подпря плета, изплетен от Ер Малък 1 и Лично!, а вместо това на намаляващите почитатели на българския рок им остана само да се къпят в естрадно-мелодраматичните вопли на Сигнал и Д2?

Защото е по-лесно да се пее за лятна любов, студена лимонада, чуруликащи птички и сплетени ръце.

Трудно е да пееш за живота около себе си. Страшно е да бъркаш в отворени рани и да ги посипваш със сол. Жестока е съдбата да си окат сред слепи. И се иска смелост да вдигнеш поглед от тинята на всекидневното си закърняло съществуване и да съзреш надеждата и вселенската същност на живота си – както го прави Любо Малковски с Откровение!

Когато мълчиш, когато крещиш, когато те носят леки крила. Когато вървиш, когато стоиш, когато си в плен на „важни дела“… Ти си земята, ти си звездите, ти си със вятъра навред. Ти си зората, ти си тревите, ти си и огън, и лед.

Когато градиш, когато рушиш, когато стенеш без звук. Когато си мрачен, когато блестиш, когато мислите бягат в кръг… Ти си земята, ти си звездите, ти си със вятъра навред. Ти си зората, ти си тревите, ти си и огън, и лед.

Когато разравяш древна земя и в теб е кръвта на милиони тела, и криеш лице в сухи листа, и чувстваш дъха на много лета… Ти си земята, ти си звездите, ти си със вятъра навред. Ти си зората, ти си тревите, ти си и огън, и лед.

–––––-
Оценка: 5/5

Сказание за плетачите на плета (част 1)

er-malak-the-band-1993Е р   М а л ъ к беше не само българската супергрупа в началото на 90-те.

Това беше групата на мислещия човек от това време.

Тя изникна през 1991г. от руините на старата Ера, Орион и Конкурент, а в състава й бяха талантливи музиканти като Любомир Мъртвеца Малковски, Орлин Линча Радински, Адриан Адри Иванов, Румен Ричи Антов и Ивайло Иваца Петров.

Ер Малък издадоха два велики концептуални албума , които им запазиха навеки почетно място в историята на българския рок. Ер Малък 1 излезе през 1992г., а Лично! – през 1994г.

Ер Малък 1 е изключителен образец на българския хард енд хеви рок през ХХв. Тежки рифове с метално звучене, виртуозно музикантско майсторство, великолепни социално-ангажирани текстове, глас, ревящ като ранен лъв.

er-malak-1992

Любомир Малковски не просто пее стиховете си – той ги изкрещява, изстрелва ги като куршуми. Посланията му дълбаят в мръсотията на народопсихологията ни, на социалните и личностните ни нрави – там, където е гнусно, лепкаво, тъмно и страшно:

Сам в полумрака, с празна глава, някаква мисъл изплува едва. Много отдавна съм тръгнал на път. След колко ли крачки ще стигна отвъд? Виждах целта си, пътят, застлан с огради, ями, интриги, измами – но тръгнах натам!

Бяхме много – цяла тълпа,  всички решени на тази игра. Аз чаках знака, притворил очи, мислех си само: „Победи!” Сетне поехме пътя със плам, с огради, ями, интриги, измами – вървяхме натам.

Там някой падна, друг изрева, трети издъхна без глътка вода, друг пък – издаден от братска уста, пети умираше с цвете в ръка. Виждам целта си, пътят, застлан с огради, ями, интриги, измами,  хора, съдби, празни очи, подли, рани, омраза, закани – не искам натам! Не, не искам натам!

Всички песни в албума имат огромна сила, но абсолютният рок-химн е Затвор. Композицията започва с интро, наподобяващо гайда, прелива в типичния агресивен рок с марка Ер малък и завършва с нежна тема на акустична китара. Текстът засяга илюзията за спасение от обкръжаващия свят чрез самоизолация и бягство.

А какво да кажем за Българи, за Кръстопът, за Скоропоговорка, за епичната Градът, за На крачка встрани с нейните елегантни джазирани моменти? Ер Малък достигат музикално и звуково съвършенство, което ми напомня сработването на симфоничен оркестър. Целият албум е изключителен – както като музика, така и като поезия.

–––––-

Оценка: 5/5

–––––-

П.П. Повече информация за Ер Малък и записи на песни ще откриете в тяхната MySpace страница.

Изпята песен

Щ у р ц и т е са най-любимата ми българска група. В края на 2008г. те издадоха първия си студиен албум с напълно нов материал от 21 години насам – На прага на сърцето. Изпълнен с вдъхновение, още през първата седмица взех два диска – за мен и за любимата. Почти три месеца по-късно, изпитвам затруднение да напиша това ревю.

na-praga-na-syrceto

Опитах се да харесам този албум. Наистина опитах. Не се получи.

Твърде далеч е от свежестта и силата на класическите албуми на групата.

Преди 25 години музиката на Щурците носеше светлина, радост и надежда. А днес? Старата слава на името и големите очаквания на почитателите тежат. В такива случаи можеш да разочароваш тези, които вярно са те следвали и подкрепяли през годините.

За съжаление, На прага на сърцето носи главно разочарование. Ако през последните няколко години всеки от тримата композитори в Щурците беше написал по една добра песен на година, резултатът щеше да е прекрасен. Уви. Единственитe светли лъчи са Безкраен вятър и едноименната На прага на сърцето. Многократно прослушах албума с надеждата да достигна просветление. Цялостното ми настроение, обаче, се изразява с две мрачни слова: „изпята песен”.

–––––-
Оценка: 2/5