Любов, памет и забрава

– Знаеш ли, златната рибка има само 3 секундна памет. Значи, ако плува само 3 секунди в аквариума… и всичко е ново. Всеки път когато две златни рибки се срещат, като че ли това е за първи път.  Също като хората. Всеки път, когато се влюбим, като че ли го правим за първи път.  Някаква химична реакция  изхвърля и изтрива спомените колко болезнена е била последната раздяла… и си мислим „Уау! Това е страхотно, това е ново, това е различно!“ Като жените, забравящи болката от раждането.
– Страхотно, значи никога не се променяме, или научаваме, или порастваме. Просто вървим в кръг, повтаряйки същите грешки… докато умрем? Какъв е смисълът?
– Любовта.
– Какво е любов?

goldfishmemory

… Неясни са потоците на любовта, откъде извират, накъде потичат, къде се вливат… За това разказва Goldfish Memory (2003). След като гледах Goldfish Memory, осъзнах, че все още далеч не знам какво е любовта.

Goldfish Memory е филм – предизвикателство за мен. Зад безпътните лутания и буреносните връзки на Том, зад  пресичащите се съдби на няколкото герои, зад странно променливите отношения на стрейт, гей и лесбийски двойки лежат по-дълбоки теми за любовта, отдаването и свободата във връзката. Имах много мисли и вълнения с филма, но не е важно да споделям лични преживявания. Важното е, че Goldfish Memory има силата да ни предизвика  да мислим, да се питаме, да търсим отговори! Ето това искам да споделя.

Елизабет Джил (режисьор и сценарист на продукцията) много находчиво е измислила възможно най-добрия финал: по-установен за едни герои, отворен за други.

Това, което ми остава, е да кажа с думите на Mark Knopfler, изпети в последния му албум: True love will never fade.

–––––-

Оценка: 4/5

Advertisements

Rock Star: When the dreams come true

Когато мечтите станат реалност… Това е историята на едно обикновено момче, което стана рок звезда.

В основата на филма Rock Star е истинската история на Tim Ripper Owens, певец на трибют групата British Steel, изпълняваща песни на великите  Judas Priest. Когато през 1992г. Роб Халфорд напусна легендарната хеви метъл група, след прослушване останалите поканиха за фронтмен световно неизвестния Тим.

rock_star_film-poster

Rock Star (2001) е хубава драма, с брилянтен сюжет, добре подбрани aктьори, прекрасен саундтрак и ненатрапчиво, но отчетливо послание: ако пътят на кариерата и пътят на сърцето ти се разделят, следвай сърцето си.

Зад прелестната приказка как един певец изгрява на голямата рок сцена, се разкриват дълбоките въпроси за живота: за пътя към себе си, за важните неща по пътя ни, за отношенията между мъжа и жената, за цената на славата. Защото, както знаем, it’s a long way to the top… И защото не all that glitters is gold.

За разлика от оригиналната история, на екрана действието се развива през 80-те години. Групата – мечта се нарича Steel Dragon, а кавър групата – Blood Pollution.

Марк Уолбърг играе Крис Изи Коул – симпатичен, но неуспял певец, един от многото загубеняци, мечтаещи за големия пробив, който така и не идва. И в един вълшебен миг мечтите стават реалност…

Дженифър Анистън в ролята на Емили успешно влиза в кожата на момичето – сянка, следващо и подкрепящо любимия си. Тя си остава земна, дори след главоломния успех на своя възлюбен, който от обикновен фен се превръща в член на мега банда. Продължава да го  следва. До един момент…

Една от подправките на филма е участието на цял куп известни рок музиканти: Зик Уайлд (китарист на Ози Осбърн), Джейсън Бонъм (барабанист на Форинър, син на Джон Бонъм от Лед Зеп) и Джеф Пилсън (басист на Докън, Дио и Форинър). Саундтракът включва хитове на AC/DC, Kiss, Deff Leppard, Ted Nugent, Motley Crue, и още, и още…

От филма има какво още да се желае, но пък е съвсем подходящ за гледане през почивните дни. Особено ако сте загорели за рокендрол история! 😉

––––––

Оценка: 3/5

–––––-

Торент за филма (дублиран е на италиански, но субтитрите на английски спасяват положението!)

Четирите най-пълноценни години от живота на един психопат

Бенино е добро момче.  Скромен, отзивчив, състрадателен до мекушавост. И много отдаден на работата си като медицинска сестра – преди се е грижил за майка си… сега се грижи за изпадналата в кома млада танцьорка Алисия.

Бенино ходи на концерти и гледа чернобели неми филми, за да ги разказва после на Алисия. Цели 4 години й прави масаж, маникюр, прическа. Споделя, че това са най-пълноценните години от живота му. И вярва, че с Алисия са съвършената двойка. Такъв го вижда писателят Марко, когато се запознават и сприятеляват.

Кой може да си представи, че Бенино ще прави секс с пациентката в кома  и тя ще забременее?

Talk_to_Her_English_movie_poster_fairuse

Лекарите препоръчват на коматозните пациенти да се четат книги, да им се говори, да им се разказва… Това помага…

Това е изходната точка за невъобразимия сюжет на „Talk to Her“ (на испански Hale con ella). Филмът на Педро Алмодовар се впуска в плашещите скрити места на човешката психика, в света на налудностите и фантазиите, на неосъществените нездрави мечти, които  могат да ни водят отвъд нормата на морала и прага на вненяемостта. Тази брилянтна испанска драма пробужда мисли за това има ли/ кой е? добрият семеен модел, в който да израсне едно дете, за това дали/как? отношенията  с майката влияят на сина, за любовната (и всяка друга форма на) обсебеност и натрапливост, за психологическата тема за отношенията към външния обект…

––––––

Оценка: 4.5/5

Късометражна любов без думи

Филмът Signs (Знаци) на режисьора Патрик Хюз (Patrick Hughes) е кратка любовна история, създадена за Schweppes Online Short Film festival. История, която ще Ви разведри в напрегнатото офис всекидневие и нещо повече – ще Ви зареди с нови сили.

Само 12 минути стигат, за да повярваме, че любовта може да се открие навсякъде.

––––––
Оценка: 4/5

Ирландската Кървава неделя

Гърмежи. Кръв по тревата. Кръв по асфалта. Подплашени хора, обстрелвани от мъже в униформи. Викове и плач. Над Богсайд се стелят страх и ужас. 13 невинни души отиват на небето.

Това е Кървавата неделя!

bloody_sunday

Филмът Bloody Sunday (режисьор Пол Грийнграс) с почти документална точност предава напрегнатите часове, които наричаме Кървавата неделя. Божият ден, отреден за мирно шествие, превърнало се в страховита човешка кланица. Един ден, който променя Северна Ирландия.

Действието се развива в град Дери, в квартала Богсайд, на чийто вход и днес има надпис You are now entering free Derry. Официално държавата нарича града Лондондери, но католиците го зоват със своето име – Дери. За духа на тези хора говори дори фактът, че местният футболен отбор отказва да играе в лигата на Северна Ирландия и се състезава в първенството на Ейре. На 30 януари 1972 година стотици католици започват поход за граждански права. Краят е на това шествие разбива и без това крехкия мир и поставя началото на нова епоха в размириците – на надигащ се гняв, на засилващата се ИРА .

Споменах документалния ефект на филма. Това се дължи в голяма степен на операторската работа, която тук наистина заслужава да се нарече майсторство. Камерата е жива, а не статична и поставена на стойка, снима в движение – както в предаване в реално време от мястото на събитието.

Въпреки, че няма типичния саундтрак за филм, Bloody Sunday завършва символично със запис на Ю Ту, изпълняващи на живо протестния си химн Sunday Bloody Sunday.

Ако някога са ви интересували тревожните, противоречиви и нееднозначни отношения в Северна Ирландия, този филм ще ви покаже важна част от цялата картина!

–––––-

Оценка: 4/5

За пристойността на секса или любов по време на съдебно дело

Срамно или морално е да се говори за секс, да се описва секс, нещата да се назовават с истинските им имена? Как във Великобритания през 1963-та гледат на думите fuck, cunt и cock в литературен текст?

tca12 съдебни заседатели трябва да се произнесат за непристойността на Lady Chatterley’s Lover. Какво ще реши журито по въпроса дали издадената от Penguin Books скандална книга противоречи на добрите нрави?

В контекста на бурния дебат за призванието на литературата, за въздействието на ”Любовникът на лейди Чатърлей” върху британското общество, за смисъла на секса и за мястото му в литературата на 20в., се развива историята на филма The Chatterley Affair (2006).

Една история за мимолетна любовна връзка между двама от заседателите.

Какво се случва, когато се срещнат самоуверена, много видяла и много патила млада жена и още по-млад, все още неориентиран и неопитен мъж?

Тя е разведена, а той женен. Двамата създават своя малък свят, докато навън кипят страстите на съдебното дело срещу издаването на книгата. Без да правят планове, без да имат дългосрочни цели, без да си поставят условия и изисквания. Само докато продължава делото, в което са заседатели. През ретроспективния поглед на остарелите Хелена и Кийт разбираме какво са преживявали, какво са научили и какво са взели със себе си от тази една седмица на секс и любов.

Хубава и смислена драма на BBC 4.

––––––

Оценка: 4/5

Детето на любовта и музиката на Вселената

Понякога забравяме, че в обкръжаващия ни свят има знаци:

  • картини, които виждаме, но в които не се вглеждаме;
  • звуци, които чуваме, но в които не се вслушваме;
  • обекти и събития, които са свързани и ни сочат пътя, но чиято ясна и естествена логика не съзнаваме.

Достатъчно е да отворим сетивата си, да поговорим с вътрешния си глас и ще открием нов богат и необятен свят. Както се случва с Еван Тейлър.

Еван е дете на любовта. Плод на романтичната връзка между двама млади музиканти, той израства в сиропиталище. Един ден Еван осъзнава, че може да открива музиката във всяко нещо около себе си – в шума на вятъра, в светлината, в люшналите се житени поля… Така започва филмът August Rush.

Сърцевината на историята е изградена около пътешествието на 11-годишния Еван в Голямата ябълка и срещите му с различни непознати хора. Там той усвоява и развива уменията си да свири на китара и да композира по гениален начин и получава псевдонима August Rush. august-rush-poster1

Филмът има слаби места, на места сюжетът изглежда наивен, лишен от „психологическа и философска” дълбочина и съшит с бели конци, но харесвам основното му послание (и прекрасната музика) и благосклонно затворям очи пред недостатъците му.

August Rush е апотеоз на творчеството, импресивността, на сензитивността и трансцеденталната ни свързаност с Вселената чрез музиката. На откриването на личното щастие, правейки нещата, които обичаш. А това не е малко в стресирания, индустриализиран и урбанизиран свят.