Chicane – Giants – антидепресант в разгара на лятото

Опитвам да отработя хладнокръвно вестта, че мечтаното пътуване до Англия есента няма да се състои. За един час  почти възстанових равновесието си, а студеното Шуменско и новият албум Giants на английския електронен проект Chicane ми помагат за това.

Шлемовеец не е блог за бира, затова ще прескоча Шуменско-то и ще разкажа за Giants (2010).

Обложката има особен urban дизайн, който подхожда на цялостното електронно звучене на албума. Смесвайки релаксиращи чилаут моменти и даунтемпо с поп мелодика и денс ритми, Chicane е забъркал свеж лечебен коктейл, който ще Ви избави от скуката и меланхолията. Не забравяйте: лятото е синьо!

––––––––-

Оценка: 3/5

Реклами

Spock’s Beard X – Увод в зрелия прогресивизъм

Намирам за трудно, но важно умението да се синтезира много информация или сложна идея в кратко и разбираемо изложение. Затова препоръчвам десетия албум на Spock’s Beard на всеки, желаещ да разбере какво представлява зрелият симфоничен прогрок на 21 век. X (2010) е образец за академично композиране на класически многочастни прогресив песни, включващи вокални полифонии, разнообразни инструменти, ритми, мелодии и мотиви от различни стилове.

Но X не е копие на прог рок класиките от 70-те или 80-те години на 20 век. Свеж като дъх на босилек в юнско утро, X е учудващо съвременен,  умерено еклектичен, пълен с нови идеи. С този албум Spock’s Beard отговарят на щекотливия въпрос как прогресив рокът може да избегне застиването си в консервативни, лишени от вдъхновение и повтарящи се музикални форми и как може да се развива в нови посоки. Находки като From the Darkness, Their Names Escapes и Jaws of Heaven го доказват по безупречен начин.

–––––-

Оценка: 4/5

Боян Гегов – Demonz Eyes

Demonz eyes – домашен запис на Боян Гегов от Хасково.

–––––––––

Като рицарите е рубрика за творчеството на аматьори: музика, филми и книжнина, направени от фенове, които се опитват да следват мечтите си и да творят. Понякога процесът е по-важен и от резултата.

Дядо ми, кефът и Y not?

Тия дни се запознах с един от болните в тукашната болница. Планинец, живял на широко, а сега затворен в бяла стая. Беше омърлушен и уплашен, хем имаше нисък хемоглобин в кръвта си, хем не му се ядеше. През последните дни, благодарение на медицината, се подобрява.

Час следобедни приказки на припек пък е моята терапия.  Разказах му за дядо си, който на 84 години прекопаваше лозето и с ръце късаше медната тел. За това как живя дълго и щастливо с простички неща, които му носиха кеф. Да яде халва, фасул, да пие чаша от виното, което сам е правил, да свири на окарина. Човекът подхвана приказката и разправи за двата си пчелина в планината, за това, че му се услажда маслото, което жена му бие в бурилото, за мерака да си вземе кон, да си довърши стаята за гости, да види родата в Гърция. Сети се, че тия неща са му важни и заговори с надежда. На 60 години съм, колко мога още, ей! – възкликна той.

Така е. Когато човек върши нещата с удоволствие, когато цени обикновените радости,  насладата от хубавото вино, хубавия разговор, хубавия глас на дете, може още много. Защо не?

По пътя на тази мъдра житейска филосогия върви и Ringo Starr, който на 70 години издаде Y Not (2010). Браво, мистър Старки! Това е дядовски рок, който много, много ме зарадва. А The Other Side of Liverpool и Walk With You (дует с Пол Маккартни) са песните, които на първо слушане харесах най-много.

––––––-

Оценка: 3.5/5

––––––-

Торент за албума.

Благодаря, ФСБ!

След 10… не! След 20… Не! След повече от двайсет години ФСБ ни подариха поредното  чудо на музикалния си талант.

Албумът с простото име FSB. слага точката на велика история, а едновременно с това протяга ръка към публиката, която копнее да чуе нещо смислено и силно.

А ФСБ го предлагат – и не само – те го подаряват. 10 песни за свободно сваляне от сайта на групата. 10 нови песни, леко загатващи за старите им творби, но без излишно да се втренчват в миналото, а повече гледащи напред. С познатия синтез на по-твърди и по-лирични моменти, с хубавите текстове (заслугата е на Даниела Кузманова и Живка Чопова). FSB. не звучи толкова арт и прогресив, колкото Кълбото отпреди 30 години, но е достатъчно арт и достатъчно прогресив, за да възкреси старата любов към институцията Формация Студио Балкантон.

Като че ли флагманите на БГ-рока никога не са се разделяли. Сякаш цялото това море от време – 20 години мълчание – не е било… Обръщаш се, оглеждаш се около себе си – кога е минало? Кои бяхме, кои сме? Какво стана  нас? Кой, ако не ФСБ, може да ни провокира да си зададем такива въпроси?

Жалко е, че днес Петър Славов го няма. Жалко е, че Крайчовски отсъства. Но останалите трима – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев – са направили и невъзможното. Създали са албум, какъвто тук и сега никой друг не би могъл да направи. Днес, 28 април 2010 година, в България такава музика не се прави. А дали се слуша?

Силно се надявам.

Благодаря, ФСБ!

––––––

Оценка: 4/5

Hats off to Chris Goes Rock

Преди три години попаднах на един блог – съкровищница. Блогър с прозвището Chris Goes Rock беше събрал умопомрачителна колекция от стари рок албуми.

Казвам стари, а това значи предимно от края на 60-те и началото на 70-те – време, в чиято  музика съм кръстен.

Крис не само имаше албумите – той ги споделяше с останалия свят. И аз – човек, притежаващ почти пълните дискографии на куп славни рок групи – попаднах на банди нечувани и невиждани преди. Оглеждах се като дете в магазина с най-мечтаните играчки.

За да разберем духа на 60-те и 70-те не стига да знаем само Beatles, Jimi Hendrix, Blind Faith, Dylan, Doors, Zeppelin, Floyd, Van Der Graaf, Grateful Dead, Sabbath, Purple и производните им.

Много по-богата и истинска картина ще видиш, когато узнаеш за Banchee, Plum Nelly, Bloodrock, Sir Lord Baltimore или Beggars Opera и един куп one-hit-wonders… Тогава ще разбереш, че Ричи е заел The Black Sheep of the Family от Quatermass, че Пърпъл леко са гепили идеята за интрото в Child in Time от Bombay Calling на It’s a Beautiful Day, че незаслужено забравените Lindisfarne са правили концерти с ранните Genesis, че Eric Bell преди да иде в Thin Lizzy се е разписал в брилянтния албум Ho Hum на ирландския фолкрок проект Whistler, че младата шотландска фолк звезда Shelagh McDonald загадъчно  изчезнала малко след изгряването си и се появила изневиделица след 30 години, че британските твърдоскалци Jericho и Jericho Jones са едно и също и всъщност са израелци…

И така Крис разкриваше многоликата красота на рока.  Показваше  различните му клонове и клонки – хард, ранен прог, психоделик, фолк рок… Показваше както изгубени бисери, така и неуспешни експерименти. Но въпреки, че беше просветител, Крис си имаше врагове – Силите на Злото, които се интересуват предимно от авторски права. Те издействаха закриването на блога му. Нищо – Крис направи нов. И новият блог беше закрит. И по-новият. И най-новият.

Така Chris Goes Rock скиташе из уеб пространството като същи Левски – всякъде гонен, всякъде приет… И аз му изгубих дирите, пък и семейният живот ме улиса и тъй напълно забравих за него. Снощи (почти случайно) го открих. Поредният му блог се нарича CGR Again.

Братя и сестри рокаджии! Идете, прочетете, свалете, чуйте и споделете! Представям Ви един от най-невероятните музикални блогове на планетата! Шапки долу за Chris Goes Rock!

Разчистване на сметките с Джо Бонамаса

В последния си албум The Ballad of John Henry (2009) Джо Бонамаса интепретира историята за юначния негър Джон Хенри. Мощен блус рок, който хваща ухо!

Сетих се да пиша за този албум след новината, че Джо ще участва в новата супергрупа Black Country заедно с Глен Хюз (екс-Deep Purple и Black Sabbath), Джейсън Бонъм (екс-Foreigner и понякога Led Zeppelin) и Дерек Шеринян (екс-Dream Theater).

Дано старият Глен да пищи по-малко, иначе от тези музиканти можем да очакваме добри дела.

––––––

Оценка: 3/5