Мелодичен секси хеви метъл с The Final Frontier на Iron Maiden

 

Изпълнител: Iron Maiden

Албум: The Final Frontier

Стил: хеви метъл

Година: 2010

Бях решил да не пиша за хеви метъл групи, но наскоро си казах: Защо пък не?! Iron Maiden ме убедиха с The Final Frontier (2010). Считано от днес , макар и рядко, тежката музика ще намира място в Шлемовеец.

The Final Frontier е секси мелодичен хеви метъл албум. Maiden са позната марка – менюто на заведението не предлага нищо ново, но това, което го има, е добре направено. Най-приятните песни са Satellite 15… The Final Frontier (съставена от три дяла) , El Dorado, пауър баладата Coming Home и 11-минутната мелодична епика When the Wild Wind Blows.

––––––––

Оценка: 3.5/5

Advertisements

Вълшебно нощно пътуване с Conjure One и Exilarch (2010)

Изпълнител: Conjure One

Албум: Exilarch

Година: 2010

Стил: електронна музика, поп

Залюбих Conjure One преди 4 години, когато открих, че Джеф Мартин пее една от песните в първия (едноименен) албум на проекта. Всъщност проектът Conjure One е еднолично предприятие на Рис Фълбър, който прави – струва, но винаги успява да привлече първокласни вокалисти за своята мистична, релаксираща, на моменти космическа и същевременно динамична музика. Както предните два албума Conjure One (2002) и Extraordinary Ways (2005), новият Exilarch (2010) е подходящ за слушане почти по всяко време. Пътувайки с кола по магистралата, слушах албума, докато наоколо се стелеше мрак и имах усещането, че музиката заема пространството в колата, издига ме и ме превръща страта жигула е ракета, а мен – в астронавт. Но понеже слушах албума няколко пъти миналата седмица на светло, съм убеден, че слушането през деня също е удоволствие, само че тогава фантазиите са други… 🙂

–––––––-

Оценка: 4/5

Здрав рок от Black Country Communion

Изпълнител: Black Country Communion

Албум: Black Country

Година: 2010

Стил: хард рок

Black Country Communion е супергрупа, в която са замесено по равно двама британци и двама американци.

Глен Хюз – бас и вокали, Джо Бонамаса – китара, Дерек Ширинян – клавишни и Джейсън Бонъм – ударни. Едноименният дебют е силен и прави много добро впечатление. Стилът клони повече към обичайното за 70-те хард-рок звучене (усеща се повеят на Пърпъл и Цепелин), подплатено със синеок блус. Най-добрите песни са вихрената Black Country (напомня за мелодична градушка върху горещ ламаринен покрив) и One Last Soul (Хюз се мъчи да го докара секси, все едно е с 30 години по-млад и май успява). В албума ми липсва само по-осезателното участие на Шеринян като солист. Единствено в последната песен – 11-минутната Too Late for the Sun групата е използвала пълноценно възможностите му на клавишните.

––––––––-

Оценка: 3.5/5

От Asia до Omega

Супергрупата Asia се събра в оригиналния си състав (Джон Уетън, Джеф Даунс, Стив Хау и Карл Палмър) през лятото на 2007-ма и от тогава издаде цели два студийни албума, като през това време беше на турне.

И докато reunion-албумът Phoenix (2008) остави усещането, че мерак – чок, ефект – йок*, тазгодишният Omega (2010) ни разкрива групата пълна с оптимизъм и креативност. Да, 28 години след първия едноименен албум, ветераните отново са на линия.

Уводната песен Finger on the Triger категорично достига класата на Heat of the Moment, а може би дори я минава. Through My Veins е полубалада, която лесно може да пробие радиостанциите – за щастие лесно смилаемият попрок саунд е неутрализиран от няколко мелодични прогресив интервенции. Игриви акорди на пиано поставят началото на Holy War, която бърза прелива в динамична среднотемпова рок композиция, на моменти със симфонични внушения. Ever Yours започва с дълбок спейс синтезатор, подкрепен от чистия глас на Джон Уетън, а дори след включването на ударните, баса и китарата, баладичната атмосфера доминира през всичките 4 минути на песента. Listen, Children, Light the Way, I’m Still the Same и I Believe следват познатия ни от Holy War модел на среднотемпов мелодичен рок, разнообразяван от  кратки прогресив интерлюдии. С грандиозно симфонично въведение започва и апокалиптичният разказ на End of the World – една от най-хубавите композиии в албума. Отличава се и Emily – изящна и весела любовна изповед – безспорно един от най-силните музикални аргументи на албума. Много убедителна е There Was a Time – лирична, без да е патетична. Don’t Wanna Lose You Now е красив финал – още един потенциален кандидат за  култивиране вкуса на масовия радиослушател.

Няма друга група, която толкова успешно да съчетава поп с прогресив рок! В 4-5 минути Asia синтезират идеи, които повечето прогресори биха развили в 10 или 15 минути. Ако обичате творчеството им от началото на 80-те и 90-те години на 20в., Omega ще ви зарадва. Ако пък досега не сте го чували, ще ви разкрие нов свят.

–––––––-

Оценка: 3/5

–––––––-

мерак – чок, ефект – йок – има желание, няма ефект (турско-английски)

Виртуозност vs чувства

Знаете ли името на най-бързия китарист на света? Като меломан го зная. Като естет, ще го премълча. Преди 20 години вярвах, че виртуозното бързо свирене, от което човек може да запримигва на парцали, е нещо върховно.

Днес не го вярвам. Днес хиляди пъти повече предпочитам бавните емоционално наситени блусове на Ерик Клептън пред светкавичните сола на Ингви Малмстийн.

Затова ще представя Rock Symphonies на медийно превъзнасяния най-бърз цигулар на света David Garrett с две думи: слаба работа.

Който мисли, че цепелинският епос Kashmir може да се изсвири за 3-4 минути, при това със заливка от захаросана полу-поп глазура, е далеч от истината!

––––––

Оценка: 2/5

Акустичният ураган: The Armada – Live in WOMADelaide (2010)

Имало едно време един певец – вълшебник, който измислил магическата отвара WOMAD. Много хора пили от нея и се излекували от страдания и тъга, а душите им се изпълвали с мир и любов.

Мълвата за WOMAD се разнесла по целия свят и на много места хората започнали сами да си я правят по рецептата на вълшебника. В свят на музика, танц и изкуство, те ставали по-добри, мъдри и съзидателни.

Един ден млад юнак стигнал до предели далеч на юг. Със себе си носел китара и водел двама верни другари. Пред очите им се разкрила чудна гледка: хиляди хора от къде ли не чакали с копнеж в сърцата целебната сила на музиката да ги докосне. Юнакът извадил китарата от калъфа, другарите му разтоварили барабаните и баса, седнали пред множеството… замълчали със затворени очи, призовали духовете на земята… и тогава свещенодействието започнало!

След зашеметяващия дебют The Armada (2008), тази пролет Джеф Мартин, Уейн Шийни и Джей Кортез свириха на фестивала WOMADelaidе. Организаторите записаха акустичното им изпълнение, а групата го предоставя за безплатно сваляне от сайта си.  Първият официален unplugged лайф на The Armada – една от групите в днешния хард-рок, за които трябва да се говори постоянно, без прекъсване, без отлагане. Има какво да се каже за The Armada! Мощен страстен глас, приказни източни мелодии, протяжни импровизации, чернобял като памучно поле блус.

Сила и красота – това е то!

––––––

Оценка: 4/5

Slash – това е рокендрол

Slash издаде първия си солов албум, наречен естествено и просто… Slash. Без да е крайъгълен камък или повратна точки в историята на рок музиката, Slash (2010) се набива в очи с две неща:

Първо, с изобилието oт звезди от различни поколения в рока. За да се случи този чудесен албум, в студиото са драли гърла старчета герои като Ян Астбъри (The Cult), Ози Озбърн, Леми (Motorhead) и Иги Поп и доскорошни (в сравнение с ветераните) момчурляци  като Крис Корнъл (ex-Soundgarden, ex-Audioslave), Андрю Стокдейл (Wolfmother), Кид Рок и други…

Второ, с впечатляващо добрата форма на Слаш. Безкомпромисен и верен на себе си, човекът с цилиндъра е създал чистокръвен рокендрол албум. Искрен и грубовато лиричен, Slash 1 ще се понрави на всеки,  влюбен в рока, неподвластен на мейнстийм чупките, рока, който няма възраст и сезон.

По-конкретно? ОК, албумът предлага меломанска наслада от въвеждащото Ghost с Ян Астбъри, през Crucify the Dead с Ози, буйната Doctor Alibi с Леми, Promise с Крис Корнъл, By the Sword с австралиеца Андрю Стокдейл, We’re Gonna Die с Иги Поп, та чак до Nothing to Say с Ем Шадоус… Старото другарче от G’n’R и Velvet Revolver Дъф Маккаган набива бас в инструментала Watch This. В полу-баладата I Hold On Кид Рок се справя учудващо (за мен) добре. Да не пропусна добрите изяви на Майлс Кенеди (единственият, изпял две песни в албума).

Общото между 14-те композиции са високото качество и успешното аранжиране на всяка отделна песен към стила  и възможностите на съответния певец. Споени от майсторското свирене на Слаш, те престават да бъдат търговски продукт. Те са плътта и кръвта на рокендрола.

–––––––

Оценка: 3/5