Джон Гришам – Да играеш за пица

Валери Божинов през новия сезон играе за италианския клуб „Парма“. Мисълта ми бързо обходи отборите, за които играеше Божинов през последните години – Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити. Това е съдбата на наемника. Ако не се задържи в един отбор, ще си търси хляба другаде.

Спомних си книгата Да играеш за пица (Playing for Pizza) на Джон Гришъм.  Гришъм и правните трилъри не са ми любими, с едно изключение – Ударът (The Rainmaker). Да играеш за пица обаче не е криминална история и има хубава фабула.

корицата на българското издание

Естествено става дума за американски футбол. Младият куотърбек Рик Докъри – красив здравеняк от Средния запад – е тръгнал обещаващо в началото на кариерата си, но следват провал след провал и мотаене като трета резерва из отборите от Националната футболна лига. До момента, в който след последната (грандиозна!) издънка никой не иска да го вземе. Готови са да рискуват само „Пантерите“ от… Парма!

оригиналната корица

оригиналната американска корица

Парма – къде е това? Новото място е изпитание за Рик, който е свикнал да живее  на по-високи обороти, да има повече пространство, да се радва на вниманието на мажоретките и да яде в  заведения за бързо хранене. За американските стандарти Парма е малък град с тесни улици, автомобилите са с ръчна предавка, хората са някак по-бавни и има малко англоговорящи. Разбира се, заплатата на Рик в „Пантерите“ е няколко пъти по-малка, но какво да се прави – местните играчи са пълни аматьори и играят за удоволствие и… пица след мача. Един кара бетоновоз, друг има ресторантче, трети е съдия, четвърти е университетски преподавател… – всеки се издържа от нещо друго. В няколко случая американският куотърбек сериозно се пита къде е попаднал. Все пак Рик се приспособява, благодарение на топлото гостоприемство на съотборниците си, на невероятно вкусната местна храна (книгата на моменти наподобява кулинарен справочник) и на една ненадейно развила се любовна история (все пак сме в Италия :)).

Приятният отворен край на историята ни напомня нещо: Всяко премеждие е възможност човек да научи нещо и да направи нещо по-добро с живота си. Междувременно, да му се насладим колкото можем!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: