За смесената избирателна система – методът Шлемовеец

Предаването от 30 април на Шоуто на Слави ми напомни, че е време да изложа идеята си за смесена избирателна система. Най-напред ще подчератая, че единствено пропорционалната система (прилагана досега) не е добър вариант. Не съм съгласен обаче и с идеята, че единствено мажоритарната система е добра. Не одобрявам новите промени в закона за избор на народни представители, които имитират смесена система с въвеждането на едва 30 мажоритарни депутати.

Моята идея е по-добра – смесена система, при която 100 народни представители се избират пропорционално и 140 – мажоритарно. Как и защо?

  • 100 депутати се избират пропорционално – чрез национални партийни листи*. Това значи да премахнем многомандатните избирателни райони** с отделни листи и партиите/коалициите да правят национални листи. Предлагам освен това прагът за влизане в парламента да е 1 процент и всяка партия да получи толкова мандати, колкото е получила като проценти при вота за своята национални листа. Някой може да възрази, че така в парламента ще влязат маргинални партии с по 1-2 депутати. Не – всъщност по този начин повече избиратели ще имат представителност, защото в парламента ще има представители и на по-малки партии. Не е вярно, че това ще създаде проблеми – или поне проблемите няма да са по-големи от досегашните. Досега проблемите на България са били плод не на малките партии, а на големите! Друго възражение може да бъде, че множество депутати от по-малки партии ще затрудняват различни парламентарни процеси – примерно съставянето на правителство – и ще извиват ръцете на по-големите партии. А според мен това ще научи политическата класа на култура на преговаряне и на по-висока коалиционна култура (дори без да иска). Така че падането на изборния праг на 1 % не е проблем, а решение! Хем повече хора ще имат представителност в парламента, хем ще виждат смисъл да гласуват за формацията, която харесват, без да се притесняват, че гласът им отива на вятъра***!
  • 140 депутати се избират мажоритарно, в 140 малки избирателни райони. Този вариант е много по на място от сегашната идея за 30 мажоритарни депутати – според избирателните райони. Когато избирателните райони са по-малки, личността на кандидата ще има много по-голямо значение. Какво значи това? Представете си всеки от сегашните 31 района да се раздели на 4 части и всяка част да избира по един депутат. В сегашния вариант един мажоритарно избран депутат например от Благоевградския избирателен район за кого ще работи – за Благоевград, за Сандански или за Хаджидимово – и пред кого ще отговаря повече? Ясно е, че големият район отваря големи пространства за скатаване на политиците. Малките избирателни райони ще са предизвикателство пред партиите вместо партийни номенклатури да излъчват качествени и конкурентноспособни кандидати, които ще имат смелост да застанат пред избирателите и да поемат персонална отговорност.

Чрез национални партийни листи ще се избират идеи и политики и ще се гласува за партиите и хората, които изразяват тези идеи. Чрез малките избирателни райони ще се избират личности, които могат да работят успешно за гражданите в съответния район. Какво по-ясно, логично и справедливо от метода Шлемовеец?

–––––

Бележки:

* национална листа – списък с кандидати за депутати от партия/коалиция. За разлика от пропорционалните листи, които политическите сили издигат в отделните избирателни райони, националната листа е една. Моята идея предполага от всички национални листи на партиите да се избират 100 депутати – по един на получен процент, стига да е премината бариерата от 1%.

** многомандатен избирателен район – територия, в която има определен брой мандати и депутатите се избират според разпределението на гласовете за различните партии. Всяка партия издига своя листа за съответния район. Обикновено многомандатните райони съответстват на административните области, като само по-големите градове – София и Пловдив – имат повече от един избирателен район. Моята идея е МИР да се премахнат и да се обособят 140 малки избирателни райони с преки мажиритарни избори!

*** гласовете отиват на вятъра – това значи, че според настоящите изборни правила ако една партия не премине 4-процентната бариера, гласовете на нейните избиратели се разпределят между парламентарно представените сили. Което според мен обезкуражава някои избиратели, симпатизиращи на по-малко популярни каузи и ги отказва от гласуване.

Advertisements

2 Коментари

  1. Как избират в Швейцария:

    http://vascont.wordpress.com/2009/05/22/izbori-ch/

  2. Благодаря ти, това е много ценно!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: