И мъжът позна жена си

Ти си моята библейска жена, аз съм библейският ти мъж. Поглеждам те и мъжествеността ми се събужда. Отгръщам те като нова страница на книга и потъвам в теб. С теб съм тук и навсякъде. С теб съм сега и винаги – извън времето, във вечността. Завръщаме се в изгубения рай.

Тези архетипни слова проблясват в полубудното ми съзнание, а пред пред очите ми е изгряла обложката на Dead Can Dance-овата класика от 1990 година – Aion. Шедьовърът на Бош. Мъж говори на жена.

deadcandanceaion

Музиката е сакрална и тържествена. На места е вглъбена, мистична като религиозен химн. На места – вакханално-феерична като избликнал сподавян копнеж…. Неземно красиви вокали и инструментали, богатство от вълшебни мелодии, бездънна съзерцателност – това е Aion.

Съвършенството се лее от него както от рога на Амалтея.

–––––-

Оценка: 5/5

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: