Сказание за плетачите на плета (част 1)

er-malak-the-band-1993Е р   М а л ъ к беше не само българската супергрупа в началото на 90-те.

Това беше групата на мислещия човек от това време.

Тя изникна през 1991г. от руините на старата Ера, Орион и Конкурент, а в състава й бяха талантливи музиканти като Любомир Мъртвеца Малковски, Орлин Линча Радински, Адриан Адри Иванов, Румен Ричи Антов и Ивайло Иваца Петров.

Ер Малък издадоха два велики концептуални албума , които им запазиха навеки почетно място в историята на българския рок. Ер Малък 1 излезе през 1992г., а Лично! – през 1994г.

Ер Малък 1 е изключителен образец на българския хард енд хеви рок през ХХв. Тежки рифове с метално звучене, виртуозно музикантско майсторство, великолепни социално-ангажирани текстове, глас, ревящ като ранен лъв.

er-malak-1992

Любомир Малковски не просто пее стиховете си – той ги изкрещява, изстрелва ги като куршуми. Посланията му дълбаят в мръсотията на народопсихологията ни, на социалните и личностните ни нрави – там, където е гнусно, лепкаво, тъмно и страшно:

Сам в полумрака, с празна глава, някаква мисъл изплува едва. Много отдавна съм тръгнал на път. След колко ли крачки ще стигна отвъд? Виждах целта си, пътят, застлан с огради, ями, интриги, измами – но тръгнах натам!

Бяхме много – цяла тълпа,  всички решени на тази игра. Аз чаках знака, притворил очи, мислех си само: „Победи!” Сетне поехме пътя със плам, с огради, ями, интриги, измами – вървяхме натам.

Там някой падна, друг изрева, трети издъхна без глътка вода, друг пък – издаден от братска уста, пети умираше с цвете в ръка. Виждам целта си, пътят, застлан с огради, ями, интриги, измами,  хора, съдби, празни очи, подли, рани, омраза, закани – не искам натам! Не, не искам натам!

Всички песни в албума имат огромна сила, но абсолютният рок-химн е Затвор. Композицията започва с интро, наподобяващо гайда, прелива в типичния агресивен рок с марка Ер малък и завършва с нежна тема на акустична китара. Текстът засяга илюзията за спасение от обкръжаващия свят чрез самоизолация и бягство.

А какво да кажем за Българи, за Кръстопът, за Скоропоговорка, за епичната Градът, за На крачка встрани с нейните елегантни джазирани моменти? Ер Малък достигат музикално и звуково съвършенство, което ми напомня сработването на симфоничен оркестър. Целият албум е изключителен – както като музика, така и като поезия.

–––––-

Оценка: 5/5

–––––-

П.П. Повече информация за Ер Малък и записи на песни ще откриете в тяхната MySpace страница.

Advertisements

3 Коментари

  1. Трогнах се когато прочетох всичко това !
    Респект към всички фенове – БЛАГОДАРИМ ВИ !

  2. Чудесна статия за чудесна група!

  3. Хубаво, а за вчерашния концерт нищо не казвате?!?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: