Шепа щастие по пътя

marillion_happinessМиналата година беше добра за рок музиката. Много от обичаните банди издадоха качествени нови продукции. REM се отличиха с Accelerate, AC/DC пуснаха Black Ice, доживяхме да чуем и дългоочаквания нов албум на Guns N’ Roses – Chinese Democracy, новата група на Jeff Martin – The Armada – издаде едноименния си дебют, Metallica напомниха за себе си с Dead Magnetic, Whitesnake дадоха на света нелошия Good to Be Bad, Def  Leppard – Songs from the Sparkle Lounge, a Michael Schenker Group за пореден път ме впечатли с майсторски образец за добър хард рок с In the Midst of Beauty.

Сред тези отлични албуми има един, който сияе със скромното очарование на речно камъче, на малка китка полски цветя, на изящна стара вещ – вероятно най-добрият прогресив рок албум на 2008 година – Happiness Is the Road на Marillion. 108-минутният двоен албум показва есенцията от Ейч-ерата на неопрогресив великаните.

Албумът ме заинтригува още с името си. Щастието ли е път – пътят ли е щастие, какво ли? Заглавието – добре, ами съдържанието, попитах се и си пуснах песните. Да, имаше защо да го чуя!

След кратката лирична интродукция Dreamy Street започва програмното за албума парче This Train Is My Life. Wrapped Up in the Time е чудесна полубаладична песен. Вълнуващата Nothing Fills the Hole ми хареса от началото с хоровия шепот, та чак до края – изключителна песен. А заглавната песен Happiness Is the Road е 10-минутен епос с интровертно начало и хубав припев. По-твърдата Half Full Jam е достойният завършек на първия диск.

Вторият диск от албума започва с вдъхновената от The Doors Thunder Fly. Asylum Sateliite #1 е вглъбен поглед навътре, последван от приказно нежната Older Than Me и приятно оркестрираната Throw Me Out. Half the World и ритмичната Whatever Is Wrong With You са поредните диаманти в албума, а Real Tears For Sale го затваря по прекрасен начин!

Целият албум е белязан от особения упойващ глас на Стив Хогарт. Харесван от едни, а от други, – не, непрекъснато сравняван с Фиш, певецът на Marillion безспорно има едно забележително качество – никога да не подражава. Това ясно си личи, когато слушаме концертите, на които изпълнява парчета от Фиш-ерата. Ейч винаги пее по своя начин – харесва ни, или не, вече 20 години той остава себе си. На мен лично това ми харесва.
Хогарт не използва динамиката на Фиш, в неговите песни трудно се открива стремителното прескачане от шепот към вик, от вопъл към крясък. Гласът му прави песните по-плавни, по-романтични, по-приспивни и по-меланхолични…

Това е албумът Happiness Is the Road. 20 песни, носещи духа на мелодичния, ненатрапчив и интроспективен прогресив рок на Marillion в наши дни. Албум, който обещава, че пътешествието ще продължи! Малко щастие по пътя – на никой не е излишно, нали?

–––––-

Оценка: 4/5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: