Случка с лелка

Една позната ми помоли да й нахвърля идеи за есето, което дъщеря й трябвало да напише за курса си по английски. Загрижената майка обясни, че девойката е много отговорна и иска да се подготви добре.

Майчето е една от многото средностатистически посредствени лелки – еснафки наоколо. Щерката е глезено мамино детенце, което два пъти до сега ми се е налагало да спасявам в разни житейски кризи. Така, от филантропия.

Филантропски реагирах и сега, като за десет минути продиктувах на прима виста някои основни неща върху зададеното заглавие по мисъл на Антъни Тролъп:

„И най-важното от всичко – никога не мисли, че не си достатъчно добър. Човек никога не трябва да мисли така. Аз вярвам, че в живота хората ще те възприемат в голяма степен по собствената ти самооценка.“

Остана ми да си мисля: какво ще се научи да прави това дете в живота? То учи в 12 клас в „елитна“ езикова гимназия, в уж най-търсената паралелка – с английски език. Излиза, че досега не се е опитало да разсъждава и да излага смислено разсъжденията си. Знаело „по принцип“ що е есе, но не положило усилия да напише, да опита. А именно есето е добрата възможност, защото е като борбата свободен стил – може всякак да направиш захват, важното е да върши работа. И това дете със закърняло мислене ще израсне със самочувствието, че е много велико, както препоръчва г-н Тролъп, ще се изтъква с безпочвеното си самочувствие и нищо няма да може да свърши като хората. Ще разчита пак на мама и татко да й проправят път в живота…

Без да е чело книги, без да е мислило върху тях. Без да търсило собствените си отговори на въпросите, по които е писало есета.

biblegeneva

Не претендирам, че съм гений. Но спокойно мога да кажа, че всичко, което съм постигнал като ученик и студент, е плод на собствените ми усилия и старания. Нито в гимназията, нито в университета съм търсил друг да ми пише нещата или да ми дава насоки. Благодарение на което се научих да търся източници, да ги чета, да премисям прочетеното. Така че и най-глупавата мисъл, която съм написал, си е моя и само аз нося отговорността за това. Малко изключение прави дипломната работа, където научният ми ръководител ме наставляваше добронамерено, но без да напише и един ред вместо мен. Само казваше „Тук ще е по-добре да промениш това.“ И ме оставяше да се справям. Благодаря!

През последните десетина години съчиних поне трийсет реферати и курсови работи на разни студенти – задочници. В повечето случаи – познати, на които приемам да свърша услуга. Тези хора се сдобиха /други ще се сдобият/ с дипломи за висше образование със съмнителна стойност. После се търсят начини и връзки да заемат постове и да работят нещо, от което зависят и други хора. Излиза, че в повечето случаи сме обкръжени и сме във взаимодействие с хора, които са неподготвени, неумеещи, незнаещи.

Тогава – правилно ли е да им върша такива услуги?  От една страна е така… от друга – онака… Не знам.

Ако отказвам на лелката и подобните й, обяснявайки какви са причините за това, дали ще ме разберет? Не вярвам.

Ако имам собствени деца, ще им пиша ли есетата? Не ми се ще. Но знам ли? …

Advertisements

4 Коментари

  1. Ежедневно съм изправена пред подобни дилеми и мисля, че не всички случаи са идентични. Понякога си струва да помогнеш, особено когато си наясно, че конкурентите на твоя приятел ще получат помощ. Понякога има достойни хора, на които си струва да помогнеш. Понякога тези хора са собствените ти деца 🙂 Всъщност задаваш ли си тези въпроси, когато помагаш на някои деца, например за класната по литература? 😛

  2. Ето, задавам си ги и сега, отново.
    За тези „някои деца“ или „достойни хора“ моята гледна точка беше и остава следната:
    Аз вярвам в техните собствени възможности.
    Помагам му с цел да ги поведа и преведа през конкретен момент, но не с намерението винаги да върша тяхната работа.
    Сигурен съм ,че започнат ли, ще успеят да го направят.
    Принципът е известен – да покажеш на гладния как се лови риба, ако можеш – да го научиш, но не постоянно да я ловиш вместо него.
    Риск има. Жалко, ако не се получи. Напомня ми на библейската притча за хвърлените семена – едни паднали на добра почва и пораснали, други…….
    Именно затова и помагам, воден от надеждата, че семената ще попаднат на добра почва.
    Но там, където знам, че не е така? Тук вече започва чуденето ми.

  3. Може би зависи не само от почвата, но и от семената. Ако не става за трюфели, садиш праз 🙂

  4. Ами виж, мисля, че е добре да подходиш по следния начин: наместо да им пишеш нещата да ги научиш да си ги пишат сами. Аз така успях с едно момиче, седнахме двамата и написахме една курсова работа. Тя седеше и пишеше на компютъра, гледаше си в книгите, аз й подсказвах от време на време и й я хвалех, когато се справя добре със всяко изречение. И й казвах, че ще е по-добре еди-кое си да се направи ей тъй, когато нещо не беше в ред. Резултатът е, че вече всичко си правеше сама. И й беше интересно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: