Ако наистина е имало Възкресение, значи това е най-великото и най-светлото чудо на всичко времена! И вярващите могат да го честват като реално събитие.

Ако не е имало, значи това е най-прекрасната легенда за това, че Доброто побеждава Злото. Невярващите могат да го честват като символична репрезентация на надеждата за доброта и смисъл в живота.

Всеки може да си намери добра причина да вярва, че Великден е велик ден. Така че… Христос Воскресе!

На 17 април 2011г. в Бургас ВМРО организира митинг, който се превърна в погром. Чрез интернет изстъпленията станаха известни по света и у нас. Понеже грозните и брутални сцени предизвикаха предимно отрицателни реакции, ВМРО обърнаха плочата. Местният им лидер заяви, че митингът бил организиран във Фейсбук, а те просто се присъединили… Всъщност това не е вярно.

Георги Дракалиев от ВМРО –  Бургас е създател на събитието във Фейсбук и е поканил стотици хора.

Ето и скрийншот: 

Няма да коментирам факта, е след като е надробил попарата, на един политик не му стиска да си я изсърба. За съжаление, днес ВМРО е шепа популисти, която води сбирщина стадоподобни утайки. Ако нямаше проблеми и хората не бяха научили за зверствата на групата изверги, Дракалиев просто щеше да си припише предизборен актив (наесен има избори). Че на ВМРО й е насран задникът си личи и от факта, че на официалния й сайт е имало статия с величавото заглавие ВМРО – Бургас срещу „Свидетели на Йехова“, която след издънката тихомълком и бързешком е махната.

Жалкото е това, че в продължение на години в България се налага език на омразата. Това се прави от Атака, от Расате, от ВМРО. Погромът е само следствие, както и нападенията над небели хора, както и пребиването на приличащи на гей младежи, както и нечовешкото отношение на закона и „народа“ към бежанците и емигрантите.

Колкото до Христос, той е бил аутсайдер и е протягал ръка към аутсайдерите, към хората в немилост. Вероятно затова Петя Кирилова солидарно написа Днес съм Свидетел на Йехова. Затова Лидия Стайкова заяви тревогата си от разправата с Другите в Следите остават.

Не съм кой знае колко даровит писател, затова ще изразя подкрепата си за правото на различните да живеят мирно и да изповядват вярванията си, без да пречат никому, за правото на всеки да има място под слънцето и за правото на всеки да живее човешки с откъс от едно стихотворение:

       Jesus was a gay black hippie Jew,
And if you hate that then I guess he will forgive you.
Jesus was a gay black hippie Jew;
Some say he was a secret Buddhist too…

Изпълнител: Iron Maiden

Албум: The Final Frontier

Стил: хеви метъл

Година: 2010

Бях решил да не пиша за хеви метъл групи, но наскоро си казах: Защо пък не?! Iron Maiden ме убедиха с The Final Frontier (2010). Считано от днес , макар и рядко, тежката музика ще намира място в Шлемовеец.

The Final Frontier е секси мелодичен хеви метъл албум. Maiden са позната марка – менюто на заведението не предлага нищо ново, но това, което го има, е добре направено. Най-приятните песни са Satellite 15… The Final Frontier (съставена от три дяла) , El Dorado, пауър баладата Coming Home и 11-минутната мелодична епика When the Wild Wind Blows.

————————

Оценка: 3.5/5

Албум: Exilarch

Година: 2010

Стил: електронна музика, поп

Залюбих Conjure One преди 4 години, когато открих, че Джеф Мартин пее една от песните в първия (едноименен) албум на проекта. Всъщност проектът Conjure One е еднолично предприятие на Рис Фълбър, който прави – струва, но винаги успява да привлече първокласни вокалисти за своята мистична, релаксираща, на моменти космическа и същевременно динамична музика. Както предните два албума Conjure One (2002) и Extraordinary Ways (2005), новият Exilarch (2010) е подходящ за слушане почти по всяко време. Пътувайки с кола по магистралата, слушах албума, докато наоколо се стелеше мрак и имах усещането, че музиката заема пространството в колата, издига ме и ме превръща страта жигула е ракета, а мен – в астронавт. Но понеже слушах албума няколко пъти миналата седмица на светло, съм убеден, че слушането през деня също е удоволствие, само че тогава фантазиите са други…

———————-

Оценка: 4/5

Албум: Black Country

Година: 2010

Стил: хард рок

Black Country Communion е супергрупа, в която са замесено по равно двама британци и двама американци.

Глен Хюз – бас и вокали, Джо Бонамаса – китара, Дерек Ширинян – клавишни и Джейсън Бонъм – ударни. Едноименният дебют е силен и прави много добро впечатление. Стилът клони повече към обичайното за 70-те хард-рок звучене (усеща се повеят на Пърпъл и Цепелин), подплатено със синеок блус. Най-добрите песни са вихрената Black Country (напомня за мелодична градушка върху горещ ламаринен покрив) и One Last Soul (Хюз се мъчи да го докара секси, все едно е с 30 години по-млад и май успява). В албума ми липсва само по-осезателното участие на Шеринян като солист. Единствено в последната песен – 11-минутната Too Late for the Sun групата е използвала пълноценно възможностите му на клавишните.

————————-

Оценка: 3.5/5

България – на другия ден. Това бе мото на първия АБВ-форум днес.

България – на Другия ден. 11 ноември 1989г.

Ето Ви България – на другия ден. Сетих се извадя тая снимка от архива си. Денят е 11 ноември 1989г. Това съм аз на 13 години. И вестник Работническо дело. Баща ми го беше купил заради Събитието. Четете ли уводната статия на първа страница? Ще вървим неотклонно по избрания път. Заедно с народа и в името на народа! Какво ново и по-добро готвеха те на България на другия ден? Същото, което беше и на предишния.  Защото после искаха да дойдат танковете. Защото не искаха България в Европейския съюз и в НАТО. Защото направиха децата си в капиталисти. Затова не вярвам на комунистите. Не. Положителните неща през последните 21 години се случиха не заради, а въпреки тях. И съм солидарен с вчерашната  статия на Светла Енчева, да, някога левите може да станат готини, някога, но не сега.

Докато гледах по новините акцията на президента, си спомних мъдростта за вълка, който мени козината си, но не мени нрава си. Та какво, значи, предлагате?

Алтернатива? За Българско? Възраждане?

И докато reunion-албумът Phoenix (2008) остави усещането, че мерак – чок, ефект – йок*, тазгодишният Omega (2010) ни разкрива групата пълна с оптимизъм и креативност. Да, 28 години след първия едноименен албум, ветераните отново са на линия.

Уводната песен Finger on the Triger категорично достига класата на Heat of the Moment, а може би дори я минава. Through My Veins е полубалада, която лесно може да пробие радиостанциите – за щастие лесно смилаемият попрок саунд е неутрализиран от няколко мелодични прогресив интервенции. Игриви акорди на пиано поставят началото на Holy War, която бърза прелива в динамична среднотемпова рок композиция, на моменти със симфонични внушения. Ever Yours започва с дълбок спейс синтезатор, подкрепен от чистия глас на Джон Уетън, а дори след включването на ударните, баса и китарата, баладичната атмосфера доминира през всичките 4 минути на песента. Listen, Children, Light the Way, I’m Still the Same и I Believe следват познатия ни от Holy War модел на среднотемпов мелодичен рок, разнообразяван от  кратки прогресив интерлюдии. С грандиозно симфонично въведение започва и апокалиптичният разказ на End of the World – една от най-хубавите композиии в албума. Отличава се и Emily - изящна и весела любовна изповед – безспорно един от най-силните музикални аргументи на албума. Много убедителна е There Was a Time – лирична, без да е патетична. Don’t Wanna Lose You Now е красив финал – още един потенциален кандидат за  култивиране вкуса на масовия радиослушател.

Няма друга група, която толкова успешно да съчетава поп с прогресив рок! В 4-5 минути Asia синтезират идеи, които повечето прогресори биха развили в 10 или 15 минути. Ако обичате творчеството им от началото на 80-те и 90-те години на 20в., Omega ще ви зарадва. Ако пък досега не сте го чували, ще ви разкрие нов свят.

———————-

Оценка: 3/5

———————-

мерак – чок, ефект – йок - има желание, няма ефект (турско-английски)

Размишлявах още колко мъдър е бил Бион, казвайки, че «ставането» на терапевта е постоянен процес.  Няма такова нещо като «станал терапевт». Съгласен съм, че взаимоотношенията с пациента (или клиента, няма да влизам в дебата как се нарича човекът, който плаща за лечението си) са от ключово значение за терапевтичния процес.  А  самоувереността, с която терапевтът може да подходи към клиента си, мислейки «Всичко ми е ясно, сега ще те оправя» е  пакостлива антитерапия. Тогава кой кого следва? Нали затова клиентът се е доверил на терапевта и му плаща – за да го следва и подкрепя в себепознанието му? Ако терапевтът притиска клиента да следва неговите идеи, представи  и желания как да върви процесът между тях, той влиза в професионално неетичната ситуация, в която хем злоупотребява с него, хем иска да му плаща за това.  Та затова си мислех с благоговение, че да следваш хората, които терапевтираш, е велико изкуство.

Спомних си и за уъркшопите на някои от звездите в нашето психотерапевтично движение. Давам си сметка, че зад лекотата и спокойствието, с които отстрани изглеждаше, че водят процеса, стоят много опит и  – може би вродена, но със сигурност доразвита – проницателност, умение за следване на пациента и способност за откликване на вътрешните му преживявания.  Давам си сметка (и тук признавам с въздишка), че повече уча клиентите си и по-малко се уча от тях. Искам да достигна до състояние, в което ще усещам клиентите си, ще ги следвам и ще се уча от тях.

Две много ценни неща ми остават с тази книга:

Първото е стилистично: начинът на писане на Кейнсмънт е изключително задълбочен, но четивен. С вглъбеното си, усърдно и критично изложение, авторът дава стандарт за качество, с който всеки изследовател трябва да се съобразява, ако претендира да го вземат на сериозно.

Второто е теоретично: въвеждането на концепта за вътрешния супервизор, илюстриран с множество представени случаи, е от най-важните достижения на модерната психоанализа при развиването на саморефлексията на терапевта.

Да се учим от пациента е малък шедьовър. Със своите над 400 страници книгата е повече от солидна, а съдържанието й е научно достижение в психотерапията. Предполагам, че с времето оценката на този труд ще нараства и може би след няколко десетилетия той ще се радва на същото уважение, с което днес се ползват някои класически психоналитични заглавия.

А какво общо има Гугъл?

Калифорнийската компания е въвела един страхотен модел за стимулиране на своите специалисти – всеки от тях може да използва 20% от работното си време седмично, за да развива собствени проекти и да се усъвършенства. Така са се появили Gmail и други прелестни интернет услуги. Учейки се от Гугъл, през последния месец четох по около час от Да се учим от пациента в края на работния ден. Идеята на Гугъл толкова ми хареса, че ще продължа с локалното й прилагане на работното място!

———————–

Оценка: 4/5

———————–

Статията е плод на инициативата на издателство ЛИК, което покани българските блогъри да пишат рецензии на неговите издания. Ако си блогър и искаш да се включиш, прочети подробностите тук.

Днес не го вярвам. Днес хиляди пъти повече предпочитам бавните емоционално наситени блусове на Ерик Клептън пред светкавичните сола на Ингви Малмстийн.

Затова ще представя Rock Symphonies на медийно превъзнасяния най-бърз цигулар на света David Garrett с две думи: слаба работа.

Който мисли, че цепелинският епос Kashmir може да се изсвири за 3-4 минути, при това със заливка от захаросана полу-поп глазура, е далеч от истината!

——————

Оценка: 2/5

Мълвата за WOMAD се разнесла по целия свят и на много места хората започнали сами да си я правят по рецептата на вълшебника. В свят на музика, танц и изкуство, те ставали по-добри, мъдри и съзидателни.

Един ден млад юнак стигнал до предели далеч на юг. Със себе си носел китара и водел двама верни другари. Пред очите им се разкрила чудна гледка: хиляди хора от къде ли не чакали с копнеж в сърцата целебната сила на музиката да ги докосне. Юнакът извадил китарата от калъфа, другарите му разтоварили барабаните и баса, седнали пред множеството… замълчали със затворени очи, призовали духовете на земята… и тогава свещенодействието започнало!

След зашеметяващия дебют The Armada (2008), тази пролет Джеф Мартин, Уейн Шийни и Джей Кортез свириха на фестивала WOMADelaidе. Организаторите записаха акустичното им изпълнение, а групата го предоставя за безплатно сваляне от сайта си.  Първият официален unplugged лайф на The Armada – една от групите в днешния хард-рок, за които трябва да се говори постоянно, без прекъсване, без отлагане. Има какво да се каже за The Armada! Мощен страстен глас, приказни източни мелодии, протяжни импровизации, чернобял като памучно поле блус.

Сила и красота – това е то!

——————

Оценка: 4/5