В една страна, дето цари простотия, животът прилича на яма с помия, и както си газиш в нея до шия, понякога срещаш и от „ония“.

„Ония“ са просто някакви хора, които напук на тъга и умора, в себе си носят човешки сърца, вместо покрити с маски лица

и често помагат на тия до тях, които изпитват болка и страх. Не чакат похвала, пост или слава – какво ли очакват от нас те тогава?

Те тихо напомнят, че в тъга и умора, ние всички сме хора, всички сме хора.

————————————————-

За втори път в България се провежда „Човек на годината“ – годишна награда за принос към правата на човека. Кой от номинираните заслужава и кой не – за мен това остава отворен въпрос. Харесва ми преди всичко идеята да се търси не толкова Човекът, колкото Човечността сред нас.

Първото и основно правило при слушането на последното Norah Jones-творение – The Fall (2009): забравете, че това е същата певица, която преди това извади три върховни джаз албума!

Четвъртият е различно произведение. The Fall е интересен поп експеримент, който напомня за джаз и блус стила на певицата, но  същевременно е нещо много извън представата ни за албум  от Нора Джоунс. Други аранжименти биха донесли по-джазово звучене, но очевидно Нора умишлено е странила от това. Резултатът?

——————

Оценка: 3.5/5

——————

Торент за албума.

Наскоро ми разказваха за един репортаж по телевизията. Показали  някаква учителка по английски, която не гледала телевизия. Четяла книжки жената, сърфирала в интернет и така живеела като риба във вода.

Това състояние ми е познато, дори го одобрявам, защото самият аз също нямам телевизор. Липсата на този електроуред и безразличието ми към музикалните телевизии обаче станаха причина да открия  със закъснение наличието на екземпляр като Натали Имбрулия на нашата планета. Оттогава насетне нещата са различни. Вече 4 години и половина безпогрешно мога да разпозная това лице. Защото, както казва мъдрият народ, хубавото си е хубаво.

В клипа на песента Shiver г-ца Имбрулия ми направи приятно впечатление, допълнително подсилено от образа, в който се превъплъти в кино забавата Johnny English.

Начинът, по който г-ца Имбрулия се движи, ми напомня за изящна газела, пристъпила към бистър поток, за да пие вода. Лицето й… Устните…

Какви очи, какви очи!

Мда, отплеснах се! Щях да отворя дума за новия албум на Natalie Imbruglia – Come to Life (2009). Как можах да забравя?! Простете на стария глупак, но… албумът… хм… става. Ведър поп рок, който няма да остави следа в историята.

Научавам, че към момента госпожицата е свободна, но за нейно съжаление, не мога да й обещая нищо. Щастливо обвързан съм!  Ако Ви пита за мен, така й кажете!

—————–

Оценка: 2/5

Amparanoia е испанска група, предвождана от певицата Ампаро Санчес. Името на проекта е съчетание от Ампаро и параноя. Днес това е една от най-популярните и самобитни етно-поп-рок формации в родината си.

Концертният двоен албум Seguire Caminando (2008) разкрива  страстта, въображението и красотата на латино музиката на 21 век. Чуеш ли го, разбираш колко логично е Ампаро Санчес да се радва на толкова почитатели. Ампараноя отиват далеч отвъд класическите иберийски музикални традиции. В песните им се преплитат акустични фламенко китари и електрически моменти а ла Сантана,  кубинска салса, реге, цигански припявания, бразилска тропикалия и мексиканска ранчера.

Резултатът не е манджа с грозде, а е една здравословна и духоукрепваща музика – отличен предикатор за пълноценен и оптимистичен взор към предизвикателствата на мировите финансови кризи.

Слушането на Seguire Caмinando е по-евтино и по-ефикасно от психоаналитична сесия,  при това също може да се прави на диван. Може да се слуша и в дискотека, с подскок и завъртане, а ако партньор(ът)(ката) заслужават отъркване и опипване, човек винаги може да се оправдае с неволно залитане – зер, танцът е буен и  се губи равновесие. На въпроса: дали  музикалната параноя на Ампаро е сублимация или соматизация, за мен е все тъй неясно.  Ясното е, че е като хубав сън, а повече да кажат фройдистите.

—————–

Оценка:4/5

Още едно приятно изпълнение на бургаския дует на фестивала „Хасково джаз“ ‘09. Този път Don’t Know Why на американката Norah Jones, от първия й албум Come Away with Me (2002).

Все още не знам имената на тази незнайна двойка.

Да ви представя симпатичен дует от Бургас, изявил се на фестивала „Хасково джаз“ през септември 2009г. Едно от изпълниенията в програмата им е Hand in My Pocket на канадката Alanis Morissettee.

Ако някой знае как се казват, нека каже, за да ги прославим

- Знаеш ли, златната рибка има само 3 секундна памет. Значи, ако плува само 3 секунди в аквариума… и всичко е ново. Всеки път когато две златни рибки се срещат, като че ли това е за първи път.  Също като хората. Всеки път, когато се влюбим, като че ли го правим за първи път.  Някаква химична реакция  изхвърля и изтрива спомените колко болезнена е била последната раздяла… и си мислим „Уау! Това е страхотно, това е ново, това е различно!“ Като жените, забравящи болката от раждането.
- Страхотно, значи никога не се променяме, или научаваме, или порастваме. Просто вървим в кръг, повтаряйки същите грешки… докато умрем? Какъв е смисълът?
- Любовта.
- Какво е любов?

… Неясни са потоците на любовта, откъде извират, накъде потичат, къде се вливат… За това разказва Goldfish Memory (2003). След като гледах Goldfish Memory, осъзнах, че все още далеч не знам какво е любовта.

Goldfish Memory е филм – предизвикателство за мен. Зад безпътните лутания и буреносните връзки на Том, зад  пресичащите се съдби на няколкото герои, зад странно променливите отношения на стрейт, гей и лесбийски двойки лежат по-дълбоки теми за любовта, отдаването и свободата във връзката. Имах много мисли и вълнения с филма, но не е важно да споделям лични преживявания. Важното е, че Goldfish Memory има силата да ни предизвика  да мислим, да се питаме, да търсим отговори! Ето това искам да споделя.

Елизабет Джил (режисьор и сценарист на продукцията) много находчиво е измислила възможно най-добрия финал: по-установен за едни герои, отворен за други.

Това, което ми остава, е да кажа с думите на Mark Knopfler, изпети в последния му албум: True love will never fade.

—————-

Оценка: 4/5

Чувам как  вятърът диша, докато тласка сиви облаци над покривите и клати клоните на липата пред къщата ми.  Малкото оцелели жълти листа се държат с отчаяна храброст. Самотни капки дъжд  падат по стъклото на прозореца. Слушам Мерилиън – акустичният албум.

Тъкмо когато unplugged-модата стана неактуална, Marillion издадоха Less Is More (2009). След дъжд качулка, би казал човек. Кой ли не записа акустичен албум през последните 20 години? Нирвана, Боб Дилън, Ерик Клептън, Пейдж и Плант, Кис, Брус Спрингстийн, Ар И Ем…  десетки са!

Преди 10 – 15 години акустичните версии бяха привлекателен и успешен творчески и търговски експеримент. Изобилието от unplugged-и днес обаче се превръща в проблем и за музикантите, и за публиката.  В морето от акустични албуми човек може да се обърка и след дълго чудене да не си купи нито един. Става така, че единствено заклети фенове на конкретни изпълнители ще са сигурните купувачи на издаваните албуми. Вече изглежда почти невъзможно един музикант да даде свежо продължение на кариерата си с акустичен албум и да завладее нови територии, както направи Клептън.

Тогава за какво им е на Marillion след дъжд качулка да пускат акустичен албум на пазара? Отговорът е: за кеф!

Less Is More не е правен за пробив в класациите. Less Is More е албум, правен с насладата от правенето. Новите аранжименти на парчета от последните 20 години са съвършени. Съчетание на изящна музикалност,  чувства и мелодичност. Упойваща музика, която ще ви отведе  на друго времемясто. С тази музика вярвам, че времето не е линеарно.

—————–

Оценка: 4/5

На една поляна седели трима мъдреци, седели си и мъдрували мълчаливо. Минало малко време, после минало много време. По едно време единият мъдрец казал:

- Искам да съм жерав и да летя в небето, да летя…

И замълчал. Другите нищо не отговорили и си седели и мъдрували мълчаливо. Минало малко време, после минало много време и вторият мъдрец казал:

- Аз пък искам да съм два жерава. Единият жерав да лети, а вторият да лети до него и да го гледа как лети.

Отново мълчание. Седели мъдреците, мълчели и мъдрували… Минало малко време, после минало много време. Третият мъдрец казал:

- Аз пък искам да съм три жерава. Едниният жерав да лети, вторият жерав да го гледа как лети, а третият да гледа как втория гледа първия.

Блогът на Ангел Грънчаров ме подсети, че след няколко дни е 10 ноември.

Докато гледах и слушах как Васко Кръпката пее една песен на Гошо Минчев, неочаквано се разплаках.

Почитания на Васко Кръпката и на всички, които искаха да живеят по-добре в България и не се скатаха, и не избягаха, а останаха тук и отстояват идеите си!

На тези, които ще кажат, че нашата демокрация е всъщност преебация, ще кажа, че са прави. Въпреки това, не ми се връща назад. Не, благодаря! Фалшивата сигурност на комунизма, мъдро описана от Костенурката, не е по-добра, честна или справедлива от проблемната демокрация (бг версия). Не желая комунизъм. Нито за себе си, нито за детето си! Искам само да живеем човешки.