Блогът на Ангел Грънчаров ме подсети, че след няколко дни е 10 ноември.
Докато гледах и слушах как Васко Кръпката пее една песен на Гошо Минчев, неочаквано се разплаках.
Почитания на Васко Кръпката и на всички, които искаха да живеят по-добре в България и не се скатаха, и не избягаха, а останаха тук и отстояват идеите си!
На тези, които ще кажат, че нашата демокрация е всъщност преебация, ще кажа, че са прави. Въпреки това, не ми се връща назад. Не, благодаря! Фалшивата сигурност на комунизма, мъдро описана от Костенурката, не е по-добра, честна или справедлива от проблемната демокрация (бг версия). Не желая комунизъм. Нито за себе си, нито за детето си! Искам само да живеем човешки.
Filed under: всичкология | С прикачен етикет: активизъм, общество, свобода
Още една знакова песен от годините на епохалния български преход от комунизъм към човешко общество
По твоето предложение!
Не можах да намеря песента „Когато падне БКП“, ако някой може я намери, да я даде… Вместо нея ето още един, по-различен клип с песента „Комунизмът си отива“