Китайска демокрация

Не знам кога ще дойде демокрацията в Китай. Прилича на кукуво лято, което може би никога няма да дойде.

Би било жалко за китайците и за света, защото за демокрацията да сме различни е не само право, но и ценност. И все пак, колкото и да е странно, ще кажа няколко добри думи за китайската демокрация!

Chinese Democracy е новият албум на Guns N’ Roses. С близо двумесечно закъснение (албумът излезе на 23 ноември 2008г.) намерих време да го чуя. Слушах го десетина пъти – не е лош, всъщност доста ми хареса.

Вярно, не  е каквото съм свикнал да слушам от тях, но е интересно. Разбрах, че в някои форуми албумът бил критикуван: това не са Guns N’ Roses, това не е Axl Rose. Те са, те са… И поддържат правото си да правят нещо ново, по-различно и необикновено от преди. Спомням си как обикнах Бийтълс, защото през годините ставаха различни, правеха нови открития и показваха всеки път по нов начин красотата на света. И необятните Цепелин, които с дълбочината и широтата на музицирането си отвориха нови простори пред разбирането ми за рока. Затова съм „за“ този нов албум!

Какво щеше да е по-добре – да чуя лъскаво шлифовани копия на най-добрите парчета от Appetite for Destruction и Use Your Illusion I и II? Няколко убийствени балади и няколко вихрени рока, от които да остана без дъх? Би било хубаво.

Но новият албум не е такъв. Различен е. Може да не е грандиозен, но е  хубав, някак си по-“инакъв“ и трудно сравним с масата днешна продукция. Няма песен, толкова шеметна като Welcome to the Jungle, няма красота като Sweet Child O’Mine, няма дълги епики като November Rain и Estranged, или покъртителни балади като Don’t Cry.
Обаче има композиции и аранжименти, каквито в старите албуми не са правени. Има нови и хубави мелодии. Интересно, но по-бавните изпълнения тук са и по-въздействащи. Има една силна и драматична песен, наречена Prostitute, която изпъква поне по две причини: първо е отлично съчетание на новите тенденции в музиката на G’n'R с предишната им лиричност, и второ  – доказва, че най-важният и уникален инструмент за състава е гласът на Аксел. Друга мощна композиция е Sorry, в която бек-вокали добавя Sebastian Bach от Skid Row. А превъзходните акустични моменти в If the World и китарните сола в  There Was a Time (особено второто, по-дългото) са тооолкова „мазни“ и  „пипнати“ и показват, че Слаш изобщо не е незаменим. Всъщност от най-стари времена съм убеден, че (изключвайки А. У. Роуз) единственият човек, нужен за  да достигне пълното си величие тази група, е Izzy Stradlin. Но това е друга тема.

Моят личен фаворит от албума, може би защото съм влюбен, е романтиката This I Love.

—————-

Оценка: 4/5

———————–

П.П.: В Китайската народна република разпространението на албума е забранено .