Diana Krall – другото име на джаза

ОК, заглавието може да не и Ви е по вкуса. Имате право да се съгласите или не с мен.  С напредването на възрастта и постепенното закръгляне на корема ми, предпочитанията ми към джаза се избистриха съвсем. Обичам елегантен, ефирен, галещ ухото и предразполагащ към  вглъбение и кротка дрямка джаз.

Предполагам, че решителният миг, в който бях готов да се закълна, че Diana Krall е кралицата на джаза, настъпи, когато се сблъсках с видеото на концерта Live in Paris.

Сега разбирате каква е причината да почитам съпругата на Елвис Костело. Последният й албум Quiet Night (2009) e есенцията на джаза, поне какъвто аз го харесвам.

—————–

Оценка: 4/5

Торент за албума: тук>>>

Майка ми и хуманитарните кризи

Майка ми шета на двора и мисли за иднините на света…

Преди няколко дни майка ми – пенсионирана медицинска сестра с пенсия 168лв. – ми подаде лев и двайсет и каза: „Да се обадиш по телефона за Хаити“.

Първото нещо, което ми идeше да изрека, беше: „Спокойно, ще се обадя. Прибери си парите.“, но се усетих и ги взех. Това беше нейният начин да помогне. Изпратих SMS на номера на Червения кръст – 1255.

Днес, докато отивах за дюнери на обяд, изпратих още един – от мое име. Вечерта майка ми отново ми пробута лев и двайсет. Пак изпратих съобщение.

В условието на задачата имаме алтруистична пенсионерка, не толкова алтруистичен син и общо три (засега) съобщения на номер 1255. На обща стойност 3.60лв.

Пита се: защо MTel ми връща благодарствена вест, че сме дарили  по един лев за благотворителност?

Отговорът е: заради ДДС-то.

Темата за ДДС-то (и какво се случва с него) е дълга, сложна и на всичко отгоре – икономическа, а на мен сметките са ми слабо място още от трети клас. Затова тук няма да говоря за икономика. И за морал няма да говоря.

Тук ще отворя думата за политика.

Именно: кой да е нашият кандидат за еврокомисар зависи от това какъв трябва да е по принцип еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Еврокомисарят трябва да е компетентен. Като медицинска сестра, майка ми е лекувала стотици деца и знае какво им е най-необходимо. Логистична е – знае по-добре от нас с  баща ми къде са инструментите, кое откъде да се вземе и къде да се сложи. Смела е – била е на обучение на военен полигон, под обстрела на танкове и оръдия. Неподкупна e и няма да се корумпира. Отговорна е – за разлика от родните депутати, не се е скатавала от работа. Отзивчива е – изслушва всякакви оплаквания и дава съвети, а ако няма какво да посъветва – съчувства. Толерантна е – работила е добре с хора от всички етнически и религиозни общности у нас. Любознателна е – като не знае нещо, ще се поинтересува.

Предлагам майка си за еврокомисар в ресора на злополучната Румяна Желева. Майка ми ще е перфектният еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Освен изброените по-горе качества, за тия неща най-важното е да имаш сърце и да правиш каквото ти казва, че трябва да правиш. PR-акцията на премиера по една от националните телевизии тази вечер е празна работа! Майка ми е човекът за хуманитарните кризи! Вярно, понякога е досадна, но при решаването на важни световни въпроси и тази бабешка особеност може да е предимство.

——————————

Ако все още не сте убедени, опитайте и това!

Голямото завръщане – 4 – ЕЛОЙ и малко неземна светлина назаем

Eloy бяха – и остават – една от прог-рок групите, които много харесвам. Години наред те предизвикваха  въображението ми, каниха ме на пътешествия в други измерения, изостряха сетивата ми за невижданото, недокосваното и нечуваното.

Зажаднели за изтънчената красота и необятните космически звуци на музиката им, хидяди почитатели мълвяха с благоговение имената на албумите им: Inside, Time and Passion,  Ocean,  Silent Cries and Mighty Echoes…  Годините течаха като река, но страстта по немските прогресори не минаваше. За целокупното  Eloy-следовничество появата на новия Visionary (2009) – беше не просто дългоочаквано събитие, не само първото студийно творение на групата от 11 години. Това беше земетресение.

Албумът следва познатата ни схема за прогресив рок с марката Eloy. Песните са дълги и многоделни, мелодични, разнообразни в метрично и инструментално отношение.

Началната композиция The Refuge е сякаш извадена от класическия материал на Елой от 70-те, с грабващ ритъм, прекрасно изваяни space-rock моменти и чудна флейта.  Следващата – The Secret – започва бавно и лажерно, за да се превърне в мелодичен синтез на арт рок вокални ефекти и деликатни синтезаторни мотиви (и отново се чува ефирна флейта),  които ни подканят към нови светове.  Монотонен барабанен ритъм, подкрепен от уверен китарен риф дава началото на Age of Insanity, която после прелива в обичайния елойски проповедническо-разказвачески стил на пеене, със синтезаторни струнни оркестрации и дълги китарни и клавирни сола. Така продължава и Тhe Challenge (Time to Turn, part 2), която  препраща към един от класическите проекти на групата (Time to Turn от 1982г.) и чийто епичен женски хоров припев  е една от кулминациите на албума. Баладата Summernight Symphony е миг лирично затишие преди избухването на най-дългата пиеса в албума: 9-минутното откровение Mistery  (The Secret, part 2). Едноминутната акустична Тhoughts затваря албума нежно, като милувка на дете за лека нощ.

Visionary ни връща към най-върховите времена в историята на Eloy.  Слушайки го, усещаме, че все още можем да летим в пространстото. Малко неземна светлина назаем – тя превръща в празник и най-сивия ден!

—————–

Оценка:4/5

Разчистване на сметките с Kasabian

Kasabian е от по-новите инди-, психо- и алтернатив-рок банди на Англия. Винаги съм резервиран към инди рокa, но както в случая със  Starsailor и техният All the Plans, понякога се появяват групи, които заслужават прослава.

Попаднах на Kasabian, докато слушах по BBC концерти от славния Glastonbury Festival, издание 2009. Наредени до легенди като Нийл Йънг, Брус Спрингстийн и Стейтъс Куо, Kasabian се представиха повече от добре. Направиха много енергично шоу, а публиката явно го обичаше. Затова с интерес прослушах третия им албум, който излезе през 2009г. – West Ryder Pauper Lunatic Asylum.

За този албум могат да се кажат само добри думи: разнообразен, добре изпълнен, заслужаваш второ, трето и така нататък слушане! 

—————–

Оценка: 3/5

Разчистване на сметките с Porcupine Tree и двойния им албум The Incident (2009)

Като стадий от развитието на Porcupine Tree, The Incident е това, което  беше Houses of the Holy за Led Zeppelin след  Четвъртия. Стивън Уилсън иска да задоволи амбициите си като музикант и композитор. Стреми се да завладее нови музикални владения. И успява.

The Incident (2009) не е чак шедьовър, но е сред петте най-добри рок албума, които чух през 2009-та.

Toва е концептуален албум. Темите на текстовете са обединени от съобщенията за трагични събития, които дават по новините.

—————-

Оценка: 4/5

Raзчистване на сметките с Демис Русос

Както е казано, каруцата не бива да се впряга пред коня, затова преди да започна с ревютата за 2010г. (а вече има какво да се разкаже!), ще си разчистя сметките с няколко албума от миналата 2009г.

За тях или не ми остана време, или нямах муза. Затуй, вкратце и без много думи! Започвам с първия от тях: Demis Roussos и едноименният Demis (2009).

Албумът е хубав. Кратък – към 40 минути – и хубав.

——————-

Оценка: 3.5/5

Marching to the End of the World

Новата рубрика в Шлемовеец се нарича Като рицарите.

В нея ще представям творчеството на аматьори: музика, филми и книжнина, направени от фенове за фенове!

Благодаря на Batpep, защото тази идея ми хрумна, след като четох статията му за филма Роден за надежда.

Първото произведение, до което стигнах, е инструменталната пиеса Marching to the End of the World (2003), вдъхновенa от трилогията Властелинът на пръстените. Очевидно правено на домашен компютър, парчето ще събуди все някакви реакции у всеки слушател.  Какви? От „За нищо не става!“ до „Тепърва ще разбираме колко сме могъщи, ние хората!“ Качеството? От аматьорско по-аматьорско! Авторът? Георги Станков.

Величието и падението на човешкия дух… и всичко помежду тях

Живот и съдба на Василий Гросман е написана в традициите на руските епоси от 19 век. Голяма е по обем, с много герои, обрати и преплетени сюжети.

Времето е Втората световна война. Мястото – западните части на Съветския съюз, където войната изпепелява и погубва земя и хора наред.

Когато я прочетеш, ще разбереш защо е била забранена в СССР. Не че книгата е антисъветска. Не. Авторът заема ясна позиция против нацистките окупатори и тяхната идеология, като съветски човек застава на страната на народа си. Не че е бездарна. Не. Авторът е талантлив, произведението му е хубаво и въздейства. Не че книгата е и буржоазно-абстрактна. Не е. Реалистична е, значи Цензурата би трябвало да я приеме, да я преиздава в стохилядни тиражи и да организира срещи на автора с любознателната младеж в училищата и с трудовия народ в колхози и заводи.

Това обаче не се е случило и причината е тъкмо реализмът. Живот и съдба е прекалено обективна и не-помпозна. Реализмът й не е социалистически. Тя не е идеологическо оръжие, а човешко отразяване на действителността. Показва характерите и малко добри, и малко озлобени, и тъжни, и обезверени, и вярващи. Показва как може да се възвиси, но и как може да падне човешкият дух. И как човек може да не е нито велик, нито пропаднал, а просто някъде там, по средата.

Вероятно затова е забранена Живот и съдба. Защото наред с перверзиите на нацизма, Гросман без милост открива булото на уж идеалното и нравствено съвършено социалистическо общество. Сочи заблудите му, изобличава и ужасите му, изтрива героичния грим на Партията. Ако не беше забранена, книгата би предизвикала опасно много въпроси в читателите си. Затова, докато КГБ гореше  черновата на еретичната книга, на идейно неукрепналите младежи се даваше да четат Млада гвардия.

Днес свободата ни дава възможност да открием Гросман и неговият magnum opus. Този почти неизвестен, но честен и смел писател, зашлевил плесница на комунизма, го заслужава.

————————

изд. „Жанет 45″, изд. „Факел Експрес“, 2009г., 968 стр.

————————

Оценка: 4/5

Трите живота на Гордън Съмнър

Имам чувството, че за много от познатите ми изглежда е лукс да постигнат независимост в избора на работа или в осъществавянето на някаква мечта  Затова често усещам разочарованието в Искаше ми се, но…, когато се срещам и разговарям с хората.

Докато слушам този албум, си мисля, че има един човек, който си е извоювал правото да прави каквото пожелае. Какво разбирам под каквото пожелае ли? Използвам го в контекста на Творя, защото ми харесва и така, както искам. Това право не му е дарено – спечелил го е с талант и усилия.

Това са трите живота на Гордън Съмнър.

Първият живот. Това е момчето от северна Англия, героят на работническата класа, автобусният кондуктор, учителят и музикантът любител, който опитва да си поиграе на професионалист, но сам не знае дали не е чудо за три дни. Товa е преди и по време на The Police.

Вторият живот. Това е професионалият музикант, който стана звезда, институция в музиката, обществен активист. Това е просто Sting.

Третият живот. Това е аристократът, оттеглил се в италианското си имение, за да заживее в друга епоха, без не се вълнува от мнението  на критиката. Това е времето на If on a Winter’s Night.

Противно на професионалната критика, според мен If on a Winter’s Night (2009) е един от фаворитите за албум на 2009г. Не защото носи името на Sting, а защото е прекрасен албум!

Стинг продължава насоката към класицизиране на музиката си,  започнала с експеримента Songs from the Labyrinth (2006). Сега вече достига съвършенството! След време и критиците  ще признаят, че  албумът е един от най-добрите в богатата му дискография. А за мен това е албумът, който направи стъпката от изключително добър до велик в отношението ми към твореца.

——————

Оценка:4.5/5

Бил Клинтън – Да дариш

В началото на миналата година прочетох книгата на американския президент Бил Клинтън Да дариш.

Отлагах ревюто си дълги месеци, но дискусията при костенурката ме накара да изтупам от праха впечатленията си.

Не само прочетох „Да дариш“. Харесах я. Споделям я. Затова ще ви представя накратко идеята на Клинтън. А тя е, че всеки от нас може да се включи в промяната на света към по-добро. Клинтън разказва как го правят някои от най-извесните хора в бизнеса, но също показва как всеки може да дарява, дори да няма пари. Стига да има желание.

Какво можеш да дариш? Можеш да дариш пари като Бил Гейтс. Можеш да отделиш от времето си и да станеш доброволец.   Можеш да дадеш вещи, да споделиш умения като Томас Фарбър, да пробудиш умове (включително и своя) като Майкъл Сандел, да научиш някого на нещо добро, да предложиш идеи като Лидия Стайкова.

Мястото на дарителството като ценност в едно общество зависи от това дали и доколко хората в това общество по отделно го приемат за своя лична ценност.

Вярно е, че да си неразбран, безнадежден и духовно извисен мечтател, може да изглежда по-романтично и по-впечатляващо, но аз не припознавам тази поза като своя. Промяната започва с теб – сега, тук, с малката крачка напред.

***************

От спечелените 6,3 милиона долара от продажбата на книгата си към април 2008г., Клинтън е дарил 1 милион за благотворителност.

—————–

Оценка: 4/5