Комунизмът си отива? 20 години по-късно

Блогът на Ангел Грънчаров ме подсети, че след няколко дни е 10 ноември.

Докато гледах и слушах как Васко Кръпката пее една песен на Гошо Минчев, неочаквано се разплаках.

Почитания на Васко Кръпката и на всички, които искаха да живеят по-добре в България и не се скатаха, и не избягаха, а останаха тук и отстояват идеите си!

На тези, които ще кажат, че нашата демокрация е всъщност преебация, ще кажа, че са прави. Въпреки това, не ми се връща назад. Не, благодаря! Фалшивата сигурност на комунизма, мъдро описана от Костенурката, не е по-добра, честна или справедлива от проблемната демокрация (бг версия). Не желая комунизъм. Нито за себе си, нито за детето си! Искам само да живеем човешки.

The Lou Gramm Band – Отвъд болката започва вярата

Лу Грам? Той изпя едни от най-хубавите песни в мелодичния рок, които сме слушали. Лу Грам? Той беше певецът на Foreigner в най-върховния им период. Лу Грам? Той имаше мозъчен тумор, след  чието отстраняване гласът му значително падна, а теглото му значително се повиши. Лу Грам? Той преживя болката, страха и отчаянието и в борбата си за живот се прероди като автор на християнски рок песни.

LGBИ докато след 15-годишна пауза бившите му колеги от Foreigner  записваха нов амбициозен албум, за да атакуват целеустремено музикалните класации, Lou Gramm събра непретенциозна група от добри музиканти под името The Lou Gramm Band. Това лято дебютът, наречен скромно The Lou Gramm Band (2009) видя бял свят.

Да разгледаме съдържанието. Откриващото парче Made To Be Broken, чудесно съчетало водещ китарен риф и синтезаторни хармонии, е заявка, че това няма да е случаен албум.  Пътешествието продължава с Redeemer, която свършва, но продължава да звучи в ушите ми, докато си правя чай.  Сериозното християнско послание на мелодичната Willing to Forgive изразява убежденията на Гран като прероден християнинThat’s The Way  God Planned също има християнски текст, а в музикално отношение можем да отбележим хубавите хорови моменти. Очевидно вдъхновената от вярата Baptized By Fire е една от най-силните песни в албума, а с енергията си и вокалните постижения на Грам напомня за хитовете на Форинър. I Wanna Testify е среднотемпов рок с интересни уа-уа-подобни извивки на китарата, с лек танцувален ритъм и с особено приятен припев. Върховната So Great има  почти симфонично начало и хоров припев, продължава доста мажорно и ме довършва с един изключителен и изненадващ момент – детски хор, който за миг внася трансцедентално усещане, преди да се върне към основния си мотив. Single Vision е поп-рок песен, в която изпъква почти кристалният глас на Лу. Следва горещият хард рок Rattle Yer Bones – мощна забивка, която ни напомням че за Лу Грам няма тайни във всички спектри на рока. Финалната You Save Me е малък шедьовър, който започва като красива балада, за да прелее в истински боговдъхновен християнски химн. Рядко се среща толкова великолепно закриване на албум!

Кои са хората, застанали зад този прекрасен проект? Групата включва Лу Грам (роден като Луис Граматико),  братята му Ричард на баса и Бен на ударните, Анди Нол на клавишните и старият му приятел от младежките години – уважаваният китарист Дон Манкузо.

Докато слушах The Lou Gramm Band, почувствах, че този музикант и в костите е дал не просто всичко от себе си, но и още повече. Лу не е само гласът – той е душата на групата! Имаме един отличен албум, който на места почти достига класата на славните Форинър! И ако новият албум на Foreigner заслужава етикета Голямото завръщане, то албумът на Lou Gramm Band заслужава друг етикет – Голямото начало!

——————

Оценка:3.5/5

Голямото завръщане – част трета – Алис Ин Чейнс

Alice in Chains са икона за гръндж-поколението. Аз не съм от това поколение и за мен Алис ин Чейнс не са икона. Все пак, от уважение към легендарния им статус, изслушах Black Gives Way to Blue (2009).  Първият албум след 14-годишна суша!

alice-in-chains-black-gives-way-to-blueПо-добре да си беше останало сухо! Може да съм груб, може и да съм жесток, но ще си кажа мнението с ръка на сърцето. За разлика от повечето професионални критици, която се изказват ласкаво за албума, за мен прослушването на албума беше тежко мазохистично преживяване.

Вярно е, че съм предубеден към грънджа. Осъзнавам, че личното ми отношение към целия стил може да е отразено в оценката, която поставям на Black Gives Way to Blue. Затова, ако имате желание да се самоизмъчвате, чуйте го сами.

—————-

Оценка:1/5

—————-

Ревюто е част от поредицата „Голямото завръщане“. В нея се представя новата продукция на изпълнители, които не са издавали студиен албум повече от 9 години.

Вижте също: Голямото завръщане – част първа – Форинър и Голямото завръщане – част втора – Кис.

Голямото завръщане – част втора – Кис

Мощен като свръхзвуков самолет, новият KISS долетя след 11 дълги години без нов материал. Sonic Boom (2009) възкреси повяхналата ми като попарена от слана маргаритка вяра в американския рок.

Kiss Sonic Boom ArtworkАмериканските рокаджии свирят нахъсано и ентусиазирано, като че ли им е за първи път.. или като за последен. Важното е, че албумът е ураганен, всяка песен си има основание да присъства, а всеки фен има поне 11 причини да го купи.

Modern Den Delilah e отлично начало, написано и изпято от Пол Стенли. Звучи хем като класически Кис, хем модерно. Russian Roulette е много добро изпълнение на Джийн Сиймънс. Never Enough е прекрасна песен, в духа на най-добрия Кис от 70-те. Пее Пол Стенли. Yes I Know (Nobody’s Perfect) е свеж като кисела краставичка рокендрол, който всяка радиостанция може сполучливо да използва за събуждане на слушателите махмурлии. Пее Джийн Сиймънс. Stand е дует на Симънс и Стенли – мелодичен хард рок със сладурски припев. Hot and Cold е типична грубиянска изява а ла Симънс.  All For the Glory е бомбастична композиция на Симънс/Стенли и е единствената песен в албума, изпята от барабаниста Ерик Сингър. Без да е най-добрият вокалист на света, Сингър пее съвсем добре. Danger Us и отново Пол Стенли показва бицепси. I’m an Animal – разбира се, на Кис нищо животинско не им е чуждо, затова вокал е нечовекът Джийн Симънс. When Lightning Strikes е мнооого приятна песен и в нея пее китаристът Томи Тайър. Say Yeah е предостойният завършек на албума и един от личните ми фаворити, пее Стенли.

Sonic Boom може да се представи с три думи: добре свършена работа!

——————

Оценка: 4/5

——————

Ревюто е част от поредицата „Голямото завръщане“. В нея се представя новата продукция на изпълнители, които не са издавали студиен албум повече от 9 години.

Вижте също: Голямото завръщане – част първа – Форинър и Голямото завръщане – част трета – Алис ин Чейнс.

Голямото завръщане – част първа – Форинър

Не знам кай как си е представял завръщането на великите Foreigner след 15-годишна пауза. Аз лично не смеех да се отпусна и все си представях, че ще излезе разочарование. Foreigner - Can't Slow DownСлава Богу, Can’t Slow Dawn (2009) не е разочарование! Нямам представа за позициите му в класациите, но в моята сметка това е много успешен албум! Той съдържа 13 частици красив и мелодичен рок. Това са истинските Форинър, каквито ги познавам и обичам – музика от друго измерение. Can’t Slow Down е първи студиен албум с новия певец Кели Хенсен, който се представя блестящо.

Съдържанието е напълно в традициите на групата: няколко балади като When it Comes to Love, I Can’t Give UpI’ll Be Home Tonight, As  Long As I Live и In Pieces, няколко енергични рокаджийски изпълнения: Can’t Slow Down (ураган в духа на 80-те и Urgent) и Ready, няколко среднотемпови рок парчета: Give Me a Sign, Living In a Dream, Too Late (прелест, напомняща за 70-те и  Blue Morning Blue Day), Lonely, Angel Tonight и Fool For You Anyway.

Ако човек обича  Foreigner, този албум ще го зарадва като бутилка „Martell“ в студен дъждовен ден!

—————–

Оценка: 4/5

—————–

Ревюто е част от поредицата „Голямото завръщане“. В нея се представя новата продукция на изпълнители, които не са издавали студиен албум повече от 9 години.

Вижте също: Голямото завръщане – част втора – Кис и Голямото завръщане – част трета – Алис ин Чейнс.

David Reece – Да излезеш от Сянката

Случвало ли ви се е някой чичка да Ви разказва колко е бил велик като млад… Малко напомня на соц вица, че ако слушаме родовите предания, ще излезе, че Левски е имал два милиона сподвижници, а на десети септември всеки втори е бил партизанин или ятак. Малко съжалявам хората, които се топлят със стари спомени (за които е съмнително дали са се случили изобщо), вместо да живеят пълноценно, както се казва, тук и сега. Скрили се под сянката на въображаемо или реално минало и се самоубеждават в смилъла на собственото си съществуване. Не, това не ме кефи!

Когато Дейвид Рийс изпя един албум с Accept, това беше прецедент за немските метъл бойци. Високият Дейвид опита да влезе в обувките на малкия Удо. Резултатът беше, хм… интересен и феновете не го посрещнаха радушно. Последва развод по взаимно съгласие. Човекът обаче можеше до пенсия да си разказва колко му е било хубаво, па к’ва тръпка било, пък как след 50 години феновете и критиката ще оценят истински албума, и тъй нататък.  Да, ама не!

reeceuniversallanguagecoverDavid Reece ми харесва затова, че гледа напред, без да се окайва. След авантюрата с Accept, записа още няколко албума с различни банди и както споделя в сайта си, когато му писнало от музикалния бизнес, се оттеглил в едно ранчо в Монтана да гледа говеда.

Но човек, който чувства музиката като неизменна част от живота си, не може да живее само с крави и телета около себе си. И тази година издаде първия си солов албум – Reece (2009). Това не е хеви метъл! Това е клубен хард рок за хора на средна възраст. Най-добрите песни са I’ll Remember You, We Were Alive, Queen of My Dreams, Before I Die, Flesh and Blood.

Албуът е доста приятен и доказва, че Рийс е по-подходящ за хард рок певец, нежели за хеви метъл. С две думи – човекът, който беше по-известен като „неуспешния заместник на Удо преди 20 лета“, сега вече си е намерил мястото. Излязъл е от Сянката на кофти настроението и  ведро се припича под слънцето на творческото вдъхновение. Можем да сме доволни, че броят на депресираните музиканти е намалял с един!

——————-

Оценка: 3/5

Europe – Last Look at Eden – завръщане към корените

Питали са ме как оценявам албуми.  Струва ми се, че е лесно. По-трудно е да намеря думите , с които да облека оценките. Всички  всекидневно оценяваме нещата около нас. Харесваме или не хора, продукти, идеи, действия, образи и звуци…

Често използвам добрата стара средноаритметична оценка. Е, не зная колко е добра, но поне е стара. Ето например ревюто на на EuropeLast Look at Eden (2009). След като вече представих едноименния сингъл, дойде време и за целия албум.

europe_lastlookateden_cover
1.    Оркестралната пиеса Prelude продължава само 50 секунди, за да прелее във взривоопасната Last Look at Eden. Вероятно така свързани ще се свирят и на концерти, по подобие на прийст-класиката The Helion/Electric Eye. На места с почти грандиозно симфонично звучене, Last Look at Eden ни връща към шеметните години на хард рока – 70-те и донякъде 80-те. 4

2.    Gonna Get Ready е чудна песен в духа на класическия хард рок. Усеща се влиянието на Deep Purple MK III и особено на моторния Rainbow-ски ритъм. 3.5

3.    Catch That Plane е поредната твърда канонада, която вдига градуса на настроението в албума още повече. 3.5

4.    Три минути  и половина, в които човек може да затвори очи и да помечтае. New Love in Town е красива балада, която доказва, че юръпите имат таланта да творят мелодични и нежни, но не лигави както през 80-те, сърцеразбивачи.  4

5.    Агресивната The Beast нарушава покоя и бързо връща албума в коловоза на вихрения, режещ глави рок. Песента е забележителна с тежкия китарен риф и зверската ритъм секция. 3

6.    Следва средно темпов рок – приятен, но не и изключителен.  Mojito Girl тъкмо щеше да ми доскучее, когато едно майсторско соло възстанови равновесието в песента. 2.5

7.    Ориенталските оркестрации и класическото  соло на клавишни придават особен привкус на No Stone Unturned. Един от върховете в албума. 3.5

8.    Only Young Twice започва ефектно, леко загатвайки за Цепелинския Black Dog, но после елегантно тръгва в друга посока, като няколко пъти пак се връща към началото. 3

9.    U Devil U беше втората песен от сингъла Last Look at Eden. Зряла композиция, зряло изпълнение от петима зрели, вкусили от живота рокаджии, но в цялата тази зрялост липсва вдъхновение. 3.0

10.    Run With The Angels не заслужава по-добро отношение от горната песен. Sorry but…  2.5

11.    In My Time е прочувствен и вълнуващ блус, който ми напомня, че в концертния албум Almost Unplugged юръпите включиха цеп-класиката Since I’ve Been Loving You. Ясно е от кого са се учили. Макар че не са надминали учителите, In My Time е прекрасен епичен завършек на този добър албум!   4

Обща оценка: 3.5.

След като няколко години плуваха във водите на модерния рок (понятие, което ми е сложно да обясня, но сами ще дефинирате, като чуeте Start from the Dark и Secret Society), сега Europe се връщат към корените си – класическият рок на 70-те, с който са израснали. Към животворното влияние на групи като Led Zeppelin, Rainbow и Thin Lizzy. Албумът не прилича на хитовите им полирани мейнстрийм забивки от 80-те, не прилича и на експерименталните им полу-алтърнатив завои от последните години. Това творение е по-добро от нещата, с които станаха популярни преди две десетилетия.

Сега Europe изглеждат като група, осъзнала, че за да расте, са й нужни яки, дълбоки корени. Твърдото обещание за растеж ме изпълва с очакване! Има потенциал, пък да видим накрая.

——————
Оценка: 3.5/5

Шакира ме удиви с великолепен нов албум!

Не съм споменавал досега, че лично съм измислил няколко песни. Една от друга по-хубави! Например Wake Up, Santiago! е жизнерадостен химн на ранното събуждане, но кой знае защо, домашните ми не са благосклонни към  нея.

Така от личен опит знам колко е трудно да станеш пророк в родното си село. Ето защо уважавам хора, които вече са го постигнали.

Shakira_She_Wolf_2009

Например Шакира, която е почитана и в родината си Колумбия. Да, Shakira се справя добре със сложни неща като композирането и пеенето. She Wolf (2009) хареса дори на сухар като мен, който не по принцип не обича такава музика.

Песните са енергични, с прекрасни мелодии и мощен бийт! Със своето разнообразие и фантазия, албумът е станал истинска поп съкровищница!

Няма да се спирам на отделни композиции. Тук просто няма слаба песен! Някои даже май са подходящи и за belly dance.

**************

Оценка: 4/5

Майкъл Болтън, къде отиваш, човече?!

one

Факт е, че през годините Michael Bolton изпя чудесни поп и рок песни. Факт е също така, че новият му албум One World One Love (2009) попадна в списъка на албумите, които изтривам веднага след като ги чуя.

Уважаеми читателю, по-добре да не бях слушал този албум. Все пак, поучен от горчивия опит, реших да го споделя с теб.

Ако продължи да издава подобна музика, скоро Майкъл Болтън ще се превърне в мил спомен за хубави песни от близкото минало…

**************

Оценка: 1.5/5

Джон Гришам – Да играеш за пица

Валери Божинов през новия сезон играе за италианския клуб „Парма“. Мисълта ми бързо обходи отборите, за които играеше Божинов през последните години – Лече, Фиорентина, Ювентус, Манчестър Сити. Това е съдбата на наемника. Ако не се задържи в един отбор, ще си търси хляба другаде.

Спомних си книгата Да играеш за пица (Playing for Pizza) на Джон Гришъм.  Гришъм и правните трилъри не са ми любими, с едно изключение – Ударът (The Rainmaker). Да играеш за пица обаче не е криминална история и има хубава фабула.

корицата на българското издание

Естествено става дума за американски футбол. Младият куотърбек Рик Докъри – красив здравеняк от Средния запад – е тръгнал обещаващо в началото на кариерата си, но следват провал след провал и мотаене като трета резерва из отборите от Националната футболна лига. До момента, в който след последната (грандиозна!) издънка никой не иска да го вземе. Готови са да рискуват само „Пантерите“ от… Парма!

оригиналната корица

оригиналната американска корица

Парма – къде е това? Новото място е изпитание за Рик, който е свикнал да живее  на по-високи обороти, да има повече пространство, да се радва на вниманието на мажоретките и да яде в  заведения за бързо хранене. За американските стандарти Парма е малък град с тесни улици, автомобилите са с ръчна предавка, хората са някак по-бавни и има малко англоговорящи. Разбира се, заплатата на Рик в „Пантерите“ е няколко пъти по-малка, но какво да се прави – местните играчи са пълни аматьори и играят за удоволствие и… пица след мача. Един кара бетоновоз, друг има ресторантче, трети е съдия, четвърти е университетски преподавател… – всеки се издържа от нещо друго. В няколко случая американският куотърбек сериозно се пита къде е попаднал. Все пак Рик се приспособява, благодарение на топлото гостоприемство на съотборниците си, на невероятно вкусната местна храна (книгата на моменти наподобява кулинарен справочник) и на една ненадейно развила се любовна история (все пак сме в Италия :) ).

Приятният отворен край на историята ни напомня нещо: Всяко премеждие е възможност човек да научи нещо и да направи нещо по-добро с живота си. Междувременно, да му се насладим колкото можем!